Във вторник вечер се случи това, което широката футболна общественост очакваше. И тук няма нищо изненадващо, защото сегашната Барса е хищник, който постоянно е гладен. Въпреки това, голяма част от почитателите на Арсенал тайно се надяваха звярът да е болен, а и не само те - какво по-хубаво за неутралния зрител е да види домакинска победа, при това чиста, което щеше да направи интересна срещата- реванш на "Камп Ноу".

Уви, сега пътуването до Испания е чиста формалност за лондончани, които за пореден път ще отпаднат на осминафиналите в Шампионска лига.

А надежда имаше. Мачът на "Емирейтс" започна добре за домакините, а играчите на Арсенал действаха много правилно. Именно "артилеристите" определяха темпото в дебюта, докато каталунците бяха внимателни в своята половина и не правеха излишни набези в полето на своя противник.

Арсенал, както каза Венгер преди мача, бе отбор, който изглеждаше умно скроен и много добре сработен във всички линии. Впечатленията бяха, че този път хищникът ще се хване в примката. Пресата от трима човека на домакините не позволяваше на испанците спокойно и активно да разиграват и изнасят топката, а Бускетс, който играе основна роля в прехода от отбрана в нападение, бе прихванат и единственото, което правеше бе да търси безопасни подавания. Рамзи укроти Неймар, а Монреал действаше агресивно срещу Ракиич.

Арсенал работеше много умно и в своята половина, където може би ще се намерят и следи от схемите, с които Венгер е чертал местата на всеки един футболист. Неймар, Меси и Суарес така и не успяха да измислят нищо интересно и страховито, а на всичкото отгоре на вратата се намираше и Петер Чех, който знае как да ръководи играчите пред себе си.

Оказа се, че Арсенал се намира на верния път, че отборът е на 100% подготвен за Барселона.

Що се отнася до каталунците, те не изневериха на стила си. Хищникът може цял ден да се излежава на слънце в саваната и да направи важния удар в решаващия момент. Още повече, че Арсенал започна да се изморява в края на полувремето. Чех обаче отрази атаката на Неймар и така двата отбора се прибраха в съблекалните при резултат 0:0.

След почивката Венгер пусна Уолкът на мястото на Окслейд - Чембърлейн, "артилеристите" още повече разтегнаха пружината на своя механизъм, но и започнаха да предоставят все по-големи пространства на своя съперник. Голът назряваше, при това не в някоя конкретна врата, а като цяло. На защитниците на гостите никак не им бе леко под пресата на противника, но и домакините все повече грешаха.

Духът на гола се носеше над "Емирейтс". И той дойде. За жалост на английските фенове. Мертезакер сбърка в предни позиции, а Барселона проведе блестяща контраатака, която завърши с попадение във вратата на Чех. Просто Арсенал се увлече, а Суарес, Неймар и Меси са футболисти, които умеят да се възползват от всяко изгодно положение.

По-нататък последва "успешната" смяна на Фламини, първият гол на Меси срещу Чех и така се стигна до ситуация, която изглежда безнадеждна за Арсенал. Лондончани играха тактически добре, през по-голяма част от времето надиграха съперника си, но преди реванша отборът на Венгер е пред отпадане от турнира.

Въпросът е, защо отново "артилеристите" не могат да прескочат заветната лента и да играят в четвъртфиналите на Шампионска лига? При тактически добре подготвен тим, физически издръжлив и при подкрепата на публиката?

Отговорът е елементарен и вероятно се знае от всички критици на стиснатия Венгер, който с присъщата си упоритост отказва да направи онази малка крачка, която би донесла на Арсенал титла във Висшата лига и по-продължително участие в Шампионска лига.

Каза го Пирс Морган преди сблъсъка, но еуфорията от предстоящата среща заглуши предупрежденията: "Ще тичам гол около "Емирейтс", ако Жиру вкара гол на Барселона".

Това обяснява всичко в състава на Арсенал. Само Оливие Жиру имаше три чисти положения за гол и то за 70 минути игрово време. Колкото Барселона за цял мач. За двете положения пред Окслейд-Чембърлейн няма да говорим. Вярно е, че футболът е непредсказуем спорт, но в малко повече идва да получиш два гола и да не вкараш поне едно попадение, при положение, че си имал два пъти по-повече положения от противника.

А, за да разберете колко дълбок е розовият сън на мосю Венгер, нека припомним какво каза той преди мача: "Ние ще вкараме на Барселона. Важното е да не допуснем гол".

И така до следващия осминафинал в Шампионска лига.