Чували ли сте притчата за двамата монаси и жената? Селянка седяла край една река и плачела, защото не можела да премине на отсрещния бряг за да види умиращата си майка - била много слаба и не можела да се пребори с течението. Минали двама монаси и по-младият се опитал да и помогне, но се усетил навреме, че е дал обет да не се докосва до тялото на противоположния пол. Тогава по-възрастният качил жената на гърба си и я прекарал на другия бряг. На прибиране към манастира младият попитал своя учител, защо е нарушил обета, след като по-добре от него познава каноните на вярата.

- Да, аз я пренесох през реката, прав си. Но какво става с теб, че още я носиш на гърба си? - отвърнал Учителят.

Защо си мислите, че ви разказвам тази притча. Всъщност, въпросът ми е: Трудно ли е да носиш клеймото на отбора-любимец на УЕФА? Какво е да си фен на тим, с който неутралните запалянковци открито се подиграват - аз лично като привърженик на Барселона вече се чувствам крайно неудобно. Защото в снощната среща-реванш от четвъртфиналите на Шампионската лига между Барселона и Милан, който трябваше да бъде класика бе извършено поредното престъпление спрямо футбола, спрямо принципите за честност, справедливост и равнопоставеност и всъщност мачът се превърна в класика на измамата. Никога в досегашната история един отбор не е бил подкрепян толкова явно и силно. В 30-годишните ми спомени - от времето, когато Нотингам за втори път спечели КЕШ, до титлата на Ливърпул през 2005 година никога, нито за миг не е била поставяна под съмнение силата на победителя. Истината е, че и футболните запалянковци никога преди това не са ставали свидетели на подобни безобразия, както в снощния цирк.

Много ми се иска моят тим да бъде най-силният не само в Европа, а и в света. Но как мога да твърдя, че той е непобедим и фактор на Стария континент, когато пътят до трите досегашни финала в Шампионската лига до които достигна Барселона - 2006, 2009 и 2011 година, бяха белязани със скандали и откровени бонуси от страна на съдиите - всеки следващ по-голям и откровено по-нагъл. Има ли нужда да припомням финала с Арсенал през 2006? А полуфинала с Челси през 2009? Изгонването на Мота през 2010? А миналогодишният мач с Арсенал на „Камп Ноу". Но нека се върна отново към 2006-та, когато бе отменен редовен гол на Милан на същия „Камп Ноу" и Барселона стигна скандално до „Парк дьо Пренс"!

Колко прав се оказа Моуриньо, когато вчера заяви, че смята да гледа Байерн - Олимпик, защото Барса-Милан не заслужава неговото внимание! Тогава повечето любители на футбола търсеха интригата в думите на португалеца, но специалистът просто е знаел какво ще се случи. Лично аз успях да издържа до 66-та минута, когато човекът, чието име ще се нареди до тези на Хауге, Йоребро и Бусака не показа червен картон на Масчерано, който атакува противник с бутонките на двата си крака!

Мислех си, че дебили има само сред любителите на българския футбол, но се оказва, че греша. Днес по разни форуми чета изказвания от рода, че щом има хващане с ръка в наказателното поле, значи има и дузпа - очевидно някой фенове си цитират като папагали снощните думи на своя гуру Гуардиола, без да вложат поне малко смисъл в това, което се казва. Аз обаче лекичко ще погледна към член 12 от Правилника за нарушенията - 11-метров наказателен удар се дава за нарушение в наказателното поле, но само когато топката е в игра! Просто обяснено - точно като за глупаци, с тази разлика, че Правилника не важи за Барселона, а членовете се интерпретират според симпатиите на съдията и от постоянните скечове на каталунците.

А да ви припомня един факт, който убягва на широката аудитория - в края на първото полувреме Клуйперс пожали Шави, който според същия този правилник заслужаваше червен картон! Не вярвате? Решение 4: „Всеки играч, който атакува противника отпред, отстрани или отзад с вдигнат един или два крака, трябва да получи директен червен картон". Шави дори не бе санкциониран в жълто!

Та, връщайки се към думите на Моуриньо си спомням и за последното скандално изказване на Платини, че финалът в Мюнхен трябва да бъде между Реал Мадрид и Барселона - по всичко изглежда, че Директивите на приятеля на Боби Михайлов се изпълняват по-стриктно от времето на ленинските Директиви! Тогава, какво има да се учудваме на факта, че снощи Барселона за пореден бе изпратен служебно в следващия етап на състезанието? Тук някъде ми иде да кажа: О, Челси, не ми се мисли, какво те чака на полуфинала! Вие как мислите, дали УЕФА ще позволи на лондончани да отстранят каталунците? Отговорът го оставям на вас, уважаеми читатели.

Също така, отсега мога да ви кажа и кой ще спечели тазгодишната Шампионска лига - любимият отбор на УЕФА, а единствената интрига в този мач се очертава да бъде името на главния съдия, който трябва да изпълни докрай поръчката на европейските футболни чиновници. Така че, честито на Барселона! Веселете се фенове на отбора, който се превърна в детска градина, врякаща по съдиите и търсеща да си изпроси нещо - това не е доблестно и честно, но кой ли го интересува? А нека останалите любители на футбола не забравят, че по време на финала в Мюнхен ще се играят плейофите за влизане във Висшата лига на Англия - поне там всичко се решава на терена.

И ще ви задам още един, последен въпрос: Колко тежат титлите на Барселона? Отговорът е прост - те са право пропорционални на бремето и клеймото, с което каталунците са белязани завинаги - едно голямо нищо.