В последните дни все по-често започна да се говори за възможността УЕФА да преразгледа регламента на Шампионската лига и Лига Европа и да измени двата турнира. Причината за това е фактът, че телевизионните компании отчитат спад на интереса към най-силната клубна надпревара на Стария континент, поради попадането на наглед по-слаби клубове в нея. Това пък стана възможно, след като Мишел Платини, за разлика от повечето политици, удържа на предизборното си обещание да даде по-голям шанс на „малките“. В последните години обаче конкуренцията в групите значително спадна и много от колосите започнаха да използват мачовете от ШЛ за почивка на титулярите преди или след поредния тежък кръг във Висшата лига, Серия А и Примера.

Тази година, донякъде бе щастлива за Платини, тъй като благодарение на изключителното подценяване на ситуацията Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити отпаднаха и ще повишат интереса към Лига Европа. Жребият бе благосклонен и събра в една група Барселона и Милан, които направиха два страхотни мача, интригата се заплете и около Наполи и Сити. Общата тенденция грандовете да малтретират по-слабите клубове обаче се запази и в повечето групи класирането на фаворитите се реши рано. За пръв път от много време цели 3 клуба не спечелиха точка, а Динамо Загреб дори подобри рекорда на Левски за най-слаб участник в историята и то в далеч по-приятна група от тази на „сините“.

Макар да споменахме, че отпадането на Юнайтед, Сити, Аякс, Валенсия и Порто е късмет за Платини от гледна точка повишаване на интереса към Лига Европа, то е и бич за Централата, тъй като и 1/8-финалите на Шампионската лига ще минат без особена интрига, като изключим двойката Арсенал – Милан. Така до към април ще е имало 3-4 по-запомнящи се мача по европейските терени. И докато радостта на феновете от елиминирането на някои от грандовете и големи конкуренти на техния любим тим за трона на Европа замъглява тяхното съзнание, то шефовете на всички клубове са наясно – отпадането на Юнайтед и Сити е загуба дори за Барселона и Реал Мадрид. Защото каква полза от трофея като по пътя към него ще се спечелят доста по-малко пари?

От тук идват и проблемите на УЕФА. Големите искат да им бъде гарантирано, че ще се срещат помежду си поне до края на април, малките пък натискат за ограничаване на голямата пропаст, която съществува в момента и дори претендират за намаляване на броя на участниците в евротурнирите на най-силните първенства и се стига до еретични идеи като връщане на стария формат на КЕШ. Това, разбира се, няма как да стане, тъй като ще означава УЕФА сама да се откаже от милиарден бизнес, за да задоволи да речем българския шампион, който вместо да отпадне от Жилина или БАТЕ Борисов, ще отпадне от Барселона или Милан.

По тази причина УЕФА предприе друг подход. Шефовете на футбола измислиха някои правила касаещи финансовото управление на клубовете, наречени с гръмкото име „финансов фейтплей“. Дали обаче това наистина е феърплей или дискриминация предсоти да разберем. За да обясним по по-нагледен начин ситуацията след въвеждането на тези правила ще използваме едно сравнение. Нека си представим, че УЕФА е нещо като Европейката комисия, а клубовете са държави членки на ЕС. Те ще трябва да спазват правила харакетрни не толкова за търговски субекти, каквито са, колкото за политически явления като държавата.

Разликата обаче е голяма. Целта на футболния клуб е след похарчените инвестиции да излезе на печалба. Това се постига по много различни начини като целта на мениджърския екип е да намери и избере най-подходящия за тях с оглед икономическата обстановка. Целта на държавата е да преразпредели по най-правилния начин пари, които тя не е спечелила, а е събрала от населението благодарение на данъчните си правомощия. Така, когато една държава има слаба икономика, тя събира малко пари и е редно да преразпределя малко пари. Добър начин да се избегне бюджетният дефицит. А и друг не съществува – просто не харчиш повече от събраното. За държавата е доста по-лесно да спазва финансовия феърплей, стига да няма на власт някое популистко правителство.

Такава политика обаче е много вредна за един футболен клуб. Тя би намалила изключително много оборота на търговското дружество. С цел да се намали дефицитът ще се инвестира по-малко. И шефовете на световния футбол ще са в голяма грешка, ако си мислят, че клубовете първо ще спестят от трансферни суми и заплати. Напротив, първите ограничения ще са върху дългосрочни и бавновъзвръщаеми проекти като строежа на нови стадиони и бази и развитието на детско-юношеския футбол.

Рискът да бъдат загубени звездите и конкурентите да „дръпнат“ ще накарат клубовете да прибегнат до хитрини, като счетоводителите ще се превърнат в главни действащи лица, от които ще зависи дори представянето на терена. Държави с по-либерална данъчна политика и с по-нисък стандарт като Испания ще имат предимство за развиване на футбола пред Англия и Италия, тъй като разходите на Острова и Апенините са по-големи. Футболист с еднаква заплата в Барселона и Манчестър Юнайтед ще бъде по-богат в Испания, отколкото в Англия. Така за Барса спазването на финансовия феърплей ще е доста по-лесно, отколкото за „червените дяволи“. За повечето италиански клубове, които нямат собствени стадиони ще бъде най-тежко, защото вместо заплатата на по-добър играч, те трябва да плащат наем на стадион. Състезанието ще бъде без равен старт.

Най-добре новите правила ще се отразят на тимовете от Бундеслигата, които и на този етап спазват някои ограничения, които им носят добри печалби, но спрямо доста по-ниски обороти. По тази причина Германия отдавна не е имала европейски шампион, а класирането на Байерн Мюнхен на финала преди 2 години бе по-скоро плод на спортен шанс и традиция, тъй като видимо баварците остъвпаха на други 5-6 клуба. Налагането на толкова стриктни правила ще накара и много бъдещи инвеститори, най-вече от Близкия Изток и Русия, а защо не в скоро време от Китай и Индия да изгубят интерес от инвестиране в европейските клубове, което ще доведе до загуби за европейските икономики и ще засегне дори УЕФА.

А тук се крие голямата разлика между УЕФА и държавната структура. Ако приемем, че Гражданинът Х по силата на своето гражданство, месторабота и местоживеене е трайно обвързан с дадена държава и няма къде да избяга, то съществуването на световните футболни организации зависи от няколко договора между националните федерации. Тяхното пък съществуване зависи от някои договори между клубовете, които са техни членове. Стягането на примката от страна на УЕФА и ограничаването печалбите и свободата на големите клубове само може да ги накара да окажат натиск върху националните си федерации, които пък да преразгледат членството си в международната. Това членство трябва да носи привилегии, а не да бъде в тежест.

В крайна сметка може да се стигне до там, че е доста по-изгодно големите клубове да си направят собствена федерация и турнири, отколкото да плащат дан на ФИФА и УЕФА, които от своя страна ги товарят с повече задължения и бюрократични пречки. Така ще се спести със сигурност един разход – този за раздутата администрация на Европейската федерация и големите заплати на нейните началници.