Понякога ни се струва, че живеем в най-тревожните времена и че светът едва сега е започнал да губи усещането си за сигурност. Историята обаче има неприятния навик да ни напомня, че подобно усещане не е ново. Преди 40 години Париж преживява дни на страх и терор, а точно в един от най-мрачните моменти отборът на ПСЖ трябва да направи своя дебют в най-престижния клубен турнир на Европа.

На 17 септември 1986 година парижани излизат срещу чехословашкия Витковице в първия си мач за Купата на европейските шампиони. Само че в столицата почти никой не мисли за футбол. Градът е парализиран от серия терористични атаки, а усещането за опасност е навсякъде.

Треньорът Жерар Улие дори извежда отбора от Париж на кратък лагер, за да могат футболистите поне за известно време да се концентрират върху играта. В самата столица това изглежда почти невъзможно.

Само през септември 1986 година Париж е разтърсен от поредица атентати. На 4 септември сапьори обезвреждат бомба в крайградски влак. Четири дни по-късно друга експлозия избухва непосредствено до парижкото кметство – един човек загива, а 21 са ранени. На 12 септември следва взрив в кафене Casino в района на Ла Дефанс, при който 54 души получават наранявания с различна тежест.

На 14 септември е атакуван пъбът Renault на Шанз-Елизе. Експлозията се случва по време на речта на Жак Ширак, в която той обявява мерки за борба с тероризма. Двама души загиват.

Само ден по-късно терористите стигат още по-близо до сърцето на държавата – атакувана е самата щаб-квартира на парижката полиция. Един полицай е убит, а 56 души са ранени.

На този фон идва 17 септември.

Le Figaro излиза с водещото заглавие "Градът в паника!“. Париж вече живее в страх, но никой не знае, че най-тежкият удар предстои.

В 17:23 часа, малко преди началото на мача на ПСЖ, черно BMW с регистрация от департамент Ивлин спира на улица Рен, срещу магазина Tati. Според очевидци двама мъже слизат от автомобила и оставят пакет в пластмасов контейнер за боклук. След това се връщат в колата и потеглят.

Само 20 секунди по-късно пакетът избухва сред тълпата.

Седем души загиват на място. Още 55 са ранени и лежат по тротоара.

"Районът е обграден. Париж се превръща в гигантско задръстване. Целият юг на столицата е парализиран. Линейките се придвижват ужасно бавно, въпреки мотоциклетния ескорт“, описва Le Figaro хаоса, който настъпва след експлозията.

За да бъде оказана помощ на възможно най-много хора, са използвани армейски хеликоптери, които кацат директно върху кулата Монпарнас. В магазина FNAC Montparnasse са извършени седем ампутации.

Днес е почти невъзможно да си представим подобна картина и в същата вечер футболен мач да продължи по план. Но точно това се случва.

ПСЖ и Витковице излизат на терена.

Никой не отлага срещата.

"Парк де Пренс“ е почти празен. На трибуните има едва около 16 800 души, а дори те реагират нервно на всеки по-силен звук. Футболът, който обикновено е повод за празник, тази вечер изглежда почти неуместен на фона на случващото се в града.

Париж не се интересува от резултата.

Хората искат да знаят кои са извършителите и кой стои зад атентатите.

Разследването тръгва в различни посоки. Една от следите води към Ливан и подкрепата на Франция за християните маронити в конфликта им с ислямистки групировки. Друга се свързва с отношенията на Франция с Ирак и продажбата на оръжия по време на войната между Ирак и Иран.

Почти веднага след взрива на улица Рен френското правителство обвинява братята Абдала, лидери на ливанската въоръжена организация FARL. Те са обявени за издирване, но на пресконференция в Триполи отричат каквато и да било връзка с атаките.

Години по-късно Робер Пандро, тогава делегиран министър по въпросите на сигурността, признава:

"Честно казано, по онова време нямахме нито една следа, нито едно име, нищо.“

Докато Париж се опитва да разбере кой го атакува, ПСЖ трябва да направи нещо много по-просто – да играе футбол.

И отборът на Улие всъщност няма друг избор, освен да атакува.

Парижани разполагат с нападателна линия, която за времето си изглежда почти абсурдно силна. Canal+ привлича големи имена, а в един състав се оказват тримата най-добри голмайстори на сезон 1985/86 – Жюл Боканде с 23 гола, Доминик Рошто с 19 и Вахид Халилходжич с 18.

ПСЖ играе с четирима нападатели.

И това има своята цена.

Централният защитник и капитан Жан-Марк Пилорже по-късно обяснява:

"Невъзможно беше да се справим с всички атаки. Играехме 4-2-4. От гледна точка на защитата това можеше да се сравни с триото Меси – Мбапе – Неймар.“

ПСЖ има огромна огнева мощ, но липсва баланс.

И това се вижда още в първия мач. Парижани вкарват два гола на Витковице, но допускат също толкова – 2:2. Седмица по-късно във втората среща ситуацията става още по-болезнена. ПСЖ губи с 0:1 в Чехословакия и отпада.

Всичко приключва почти толкова бързо, колкото е започнало.

"Те бяха физически силен отбор, но все пак не бяха кой знае колко добри. Имахме потенциала да ги победим, но ужасният дисбаланс ни попречи“, признава по-късно Рошто.

Това е странният парадокс на онзи ПСЖ. Отборът притежава огромен талант в атака, но не успява да превърне индивидуалната си класа в европейски успех. Може да вкара два гола, но не може да контролира мача. Може да създава, но не може да се защитава достатъчно добре.

А дебютът, който трябва да бъде началото на европейската история на клуба, се превръща в кратък и болезнен епизод.

ПСЖ трябва да чака още осем години, за да се завърне в най-силния клубен турнир на Европа – вече преименуван на Шампионска лига.

Истинският отговор на въпроса кой стои зад атентатите също идва по-късно.

На 21 март 1987 година в Париж е арестуван тунизиецът Фуад Али Салех, който според разследването е бил вербуван от Иран чрез "Хизбула“. Той е посочен като организатор на атентатите от 1985–1986 година, отговорен за набирането на хора и осигуряването на взривните вещества.

През 1992 година Салех е осъден на доживотен затвор, който излежава и до днес. За престъпленията си той така и не изразява разкаяние.

И така една от най-странните вечери в историята на ПСЖ остава завинаги свързана не с футболния резултат, а с Париж, който в онзи ден кърви.

На терена ПСЖ и Витковице играят футбол.

Извън стадиона градът се опитва да оцелее.

ПСЖ има талант, има нападатели, има амбиции и за първи път е част от най-престижното европейско клубно състезание. Но всичко това изглежда нищожно пред лицето на реалността около "Парк де Пренс“.

Понякога футболът е повече от резултат. А понякога той е само малка сцена, върху която историята продължава да се случва независимо от всичко.

За ПСЖ европейската история започва с 2:2, 0:1 и ранно отпадане.

За Париж обаче 17 септември 1986 година остава дата, която никога няма да бъде запомнена заради футбола.