Приключи. Едно от най-скандалните и оспорвани Световни първенства в историята, което се проведе в страна, която няма футболни традиции и е далеч от минималната представа за правата на човека.

Но Световното първенство, което наистина впечатли с футболния си компонент. С край, за който ще се разказва дълги години.

FUTBOL TV се завръща към Мондиал 2022, за да направи своята дисекция на турнира.

Играч на турнира: Лионел Меси

Да, Лео загуби от Килиан Мбапе за наградата за голмайстор. Да, той отбеляза лъвския пай от своите голове (а именно 4 от 7) от дузпа. Но щеше ли Аржентина да бъде на финала, ако го нямаше този велик футболист? Струва ни се, че "албиселесте" щяха да приключат още на осминафиналите.

В някои отношения този отбор прилича на Аржентина от 1990 (дори не на 1986 г., където все още имаше атакуващо разнообразие) - 10 железни работници и 1 Създател. Да, Творец с главна буква.

Когато се налагаше, Меси вадеше мъртви мачове. Мексиканската стена бе трудна за пробиване, както и австралийският грамотен автобус. И именно головете на 35-годишната легенда, създадени единствено за сметка на индивидуалното му майсторство, решиха съдбите на срещите.

А повечето атакуващи усилия на аржентинците в полуфиналния мач с хърватите и във финала са благодарение на гениалния Меси. Това е красив финален акорд. И по наше субективно мнение, дори Меси сега да обяви края на цялата си, не само международна кариера, ще изглежда много красиво.

Но той е Създателят. И ще продължи да твори. 

Сензационният отбор на турнира: Мароко

Това е единствената точка, по която няма да има спорове. Разбира се, някой може да каже, че този отбор се показа още през 2018 г. (с малко по-различен състав, друг треньор и не излизане от групата в крайна сметка), че изгради специална тренировъчна система за бъдещи футболисти, че се работеше по привличането на етнически мароканци, които да не се губят в европейските клубни отбори...

Тези аргументи са основните обяснения защо този африкански национален отбор направи истинско чудо, достигайки до полуфинал. Обясненията са прости - невероятната работа на Уалид Реграги, силната защита, няколкото сърца на Софян Амрабат и перфектно развита игра както на контраатаки, така и в позиционни атаки.

Но всички следващи аргументи се свеждат до първия, който се отнася до личността на Реграги. Човекът прие отбора едва края на август и в същото време успя да извърши работа, която е трудно постижима дори в клубове в подобен период от време. Специалистът промени цялостната философия на "атласките лъвове", които за три месеца станаха по-организирани, по-дисциплинирани и по-зрели.

Разочарованието на турнира: Дания

В навечерието на турнира всички смятаха тези скандинавски момчета почти за фаворитите на турнира. И имаше много причини за това.

Първо, в Дания отдавна е изградена система за развитие на футбола. Например до 13-годишна възраст местните деца не знаят какво е това таблица за класиране и резултатите на таблото, защото целта на треньорите е да образоват тези, които ще могат да играят футбол на ниво възрастни. Да, целта е да се играе, а не да се постига резултат на всяка цена. Той ще дойде така или иначе, ако знаете как да правите първото.

Второ, датчаните се представиха страхотно още на предишните световни форуми. През 2018 г. те отпаднаха на 1/8-финалите от бъдещите финалисти хърватите (и то с дузпи), а през 2021 г. дори стигнаха до полуфиналите на Евро, където загубиха от англичаните след спорна дузпа.

Реалността обаче се оказа много тъжна. Отборът на Каспер Хюлманд направи безлично равенство с Тунис, съвсем логично загуби от Франция и много срамно отстъпи на австралийците.

Скандинавците не показаха нищо на този турнир. От друга страна, можете да намерите причина за това - има откровен дисбаланс в състава на отбора. Ако защитата и халфовата линия са оборудвани с наистина качествени футболисти, то атаката е много проблемна. Резервите на Брюж и Севиля и провалът на Еспаньол са в ярък контраст с Барселона, Милан и Манчестър Юнайтед. Нещо повече, това е самата основа на тези клубове. А резултатът от това е един гол за целия турнир (и то от защитника Кристенсен) и минимум създадени моменти.

Турнирна несправедливост: Германия

Този пасаж от текст може да породи милиони аргументи, но ние ще обжалваме с факти. В груповата фаза Бундестимът показа най-добрия xG показател, отправи най-много удари (както от наказателното поле, така и като цяло), направи най-много ключови подавания и "спечели" още няколко номинации.

Във всеки от трите мача германците не бяха по-лоши от съперниците си, но японците намираха своите контраатаки, тимът на Флик не натисна испанците в края, а срещу Коста Рика направи всичко по силите си - победи. И в същото време на второ поредно Световно първенство националният отбор на Германия дори не излезе от групата. 

Ако говорим за сухия резултат, разликата между германците и испанците в груповата фаза е само една - те отбелязаха повече и допуснаха по-малко в мача срещу костариканците. Но сериозно ли е да критикуваме тима, че и той не победи отбора на Северна Америка с резултат 7:0? Най-малкото в това няма никаква логика. И за качеството на играта, дори в загубения мач срещу японците, Германия изглеждаше по-прилично от Испания. 

Особено е жалко за Джамал Мусиал, чиято работа с топката просто впечатлява. Както се казва, благодарение на такива личности децата започват да обичат футбола.

Впрочем, чудесното е, че Флик остава. И бъдете сигурни, че на родното Евро германската машина ще тръгне на пълни обороти. И ще бъде нещо наистина красиво.

Турнирна несправедливост: Полша

Може да изглежда неприятно за някои, но тук ще критикуваме полския национален отбор. И ще кажем, че този тим не заслужаваше да напусне групата. За разлика от "случая" с Германия, тук несправедливостта е, че отборът получи повече от заслуженото.

Единственото положително полувреме на поляците в груповата фаза бе второто в мача срещу саудитците. Всичко останало е чист късмет и Негово Величество Войчех Шчесни. 

Най-лошото в тази ситуация е, че поляците имат отличен състав. Само един представител на Екстракласа отиде на Световното първенство, а голяма част от тима са основни играчи на прилични отбори. Но Полша не представи никакви идеи, а черешката на тортата бяха картоните в мача от последния кръг срещу аржентинците. За това и няма нищо изненадващо, че Федерацията побърза да прекрати отношенията си със старши-треньора, чиято роля остана неясна по време на целия турнир.

Турнирни тенденции

Първият и вече многократно описван бе броят на добавените минути. Любителите на теориите за конспирациите предположиха, че причината е увеличеното време за излъчване на реклами. Ние няма да навлизаме в тези коловози, но ще кажем, че Мондиал 2022 ни научи да не се изненадваме, когато разбирахме, че първото полувреме ще приключи със седем минути по-късно. И нека бъдем честни - това се хареса на повечето почитатели на футбола.

Вторият и вече чисто игрови е характерен за всички големи турнири, но е невъзможно да не го споменем. Прагматизмът и силната защита винаги побеждават. Ярък пример за това е мачът между бразилци и хървати. Три контраатакуващи отбора стигнаха до челната четворка и един, фокусиран върху гения на лидера си.

И на обратния полюс е мегаатакуващата Бразилия. Резултатът на "селесао" е известен на всички.

Треньор на турнира: Валид Реграги

Преди това африканските национални отбори достигаха три пъти до 1/4 етапа на Световното първенство - става дума за Камерун-1990, Сенегал-2002 и Гана-2010. Четвъртият бе Мароко-2022, но за първи път африкански треньор изведе отбор от Африка до такива висоти. Излишно е да казваме, че накрая дори ги надмина.

И така, Реграги получава футболното си образование във Франция като играч. Като треньор обаче той никога не е работил в Европа - само в родината и за кратко в Катар. А още по-интересно е, че специалистът поведе основния отбор на страната едва в края на август, тоест не премина през селекционен цикъл с националния отбор. 

По-горе описахме какво постигна специалистът в работата си с "атласките лъвове", а сега ще добавим и наличието на баланс в играта на мароканците. Да, контраатаките на африканците впечатляват, но не забелязахте ли и позиционните атаки, особено видими в мача с Франция?

Скандалите на турнира

Един от тях е свързан с теорията на конспирацията. Испанският отбор така игра в последния кръг срещу Япония, че да стигне до по-лесната решетка. Грубо казано: да избегне среща с бразилците в 1/4 на турнира, а в 1/8 да получим на хартия "по-лесните" Мароко. Авторите на сценария не се интересуваха, че германците губеха от Коста Рика за няколко минути, което оставяше "Фурия Роха" изобщо извън турнира. Трябва ли толкова ниско да оценяваме интелигентността на Луис Енрике?

Четвъртфиналите са съзвездие от скандали. Мачовете Нидерландия-Аржентина и Мароко-Португалия се запомниха по различен начин, но пак не много приятни. Да започнем с хронологията.

Преди сблъсъка между европейци и латиноамериканци първи наля масло в огъня вече бившият треньор на "оранжевите" Луис ван Гаал, който каза, че знае как да спре Меси и че "оранжевите" ще имат предимство при изпълнение на дузпи. В резултат на победата на "албиселесте" в серията от единадесет метра Лионел Меси показа ушите си на треньорската скамейка на Нидерландия, а вратарят на аржентинците Емилиано Мартинес каза, че се е настроил към серията, като е гледал интервюто на уважаемия г-н Луис.

Имаше всичко - битки, тържествено "изпращане" на Лаутаро Мартинес за решителния удар, радостта на южноамериканците до вайкащите се нидерландци, както и не особено милите думи от същият Лео за Ван Гаал.

Всичко бе много по-скромно в португалския мач. Основният скандал бе обвинението от страна на "европейските бразилци" към аржентинския рефер Фернандо Рапалини, че е... аржентинец! Да, да, защото аржентинците не харесват Роналдо по обективни причини. А освен това Аржентина е една от страните, които продължаваха на Мондиала. Така че южноамериканците се интересуваха от "по-слаби" противници в бъдеще. Разбира се, тук също има твърде много теория на конспирацията?! Съветът ни към основните апологети на предположенията за заговор срещу Португалия Бруно Фернандеш и Пепе е да четат по-малко в Интернет!

По принцип мачовете на националния отбор на Аржентина предизвикаха най-много скандали. Дори хърватите някак като в чудо видяха собственото си "убийство", макар че по-чиста дузпа от тази в мача между южноамериканци и балканци не си струва да се търси.

Мачът на турнира: финалът

До последно искахме тук да опишем подробно четвъртфиналния мач между Англия и Франция, в който имаше най-много футбол, но финалът разби всичките ни представи.

Първо, това бе най-добрият финал в историята на Световното първенство. Някой ще поспори и ще каже, че отстъпва на този от 1954 година, но колко човека видяха знаменития обрат на германците срещу унгарците?

Второ, всичко имаше в срещата на 18 декември. Предимство на единия отбор, предимство на другия, феноменални треньорски решения в контекста на смените, индивидуална битка на двамата най-добри атакуващи играчи на двата отбора, вратарски спасявания, продължения, изпълнение на дузпи. Ако това е малко...

Само можем да кажем: Браво на победителите и победените!

Какво ще запомним?

Много неща ще останат в съзнанието ни. Но няма да забравим сълзите на Роналдо и Неймар, както и дивата радост на аржентинците...