"На този турнир ние празнуваме края на тики-така. Испания се сбогува с фалшивата деветка. Тази формула може да работи в някои случаи, но не може да бъде система. Владение на топката? Тук се връщаме към моята стара концепция: притежанието, което не е подкрепено със скорост, става досадно. Футболът на Гуардиола се промени от това, което бе преди десет години", заяви Фабио Капело след мача между Испания и Мароко, който "Ла Фурия" загуби след изпълнение на дузпи.

Над 1000 подавания и само един удар към вратата.

И тази статистика най-добре отразява случилото се на терена в мача между Испания и Мароко.

Испанците дойдоха в Катар с шампионски амбиции, но в крайна сметка отново не постигнаха нищо. Както и преди четири години, съдбата им се реши след дузпи. Отборът на Мароко заслужаваше тази победа. А Испания си получи заслуженото.

Но това не са нови проблеми. Испанският национален отбор доминира в периода от 2008 до 2012 г., като спечели три големи турнира през това време. Тогава в неговата игра контролът върху топката също бе много важен, но имаше и нещо друго.

На Световното първенство през 2022 г. испанците имаха средно 77 процента притежание на топката, но отправиха по-малко удари от Южна Корея и Сенегал. Да, "Ла Фурия" отбеляза девет гола, но седем от тях отидоха в Коста Рика, чийто играчи решиха безогледно да атакуват и оголиха защитните си редици.

Бившият защитник на Манчестър Юнайтед, а сега експерт Гари Невил бе осмиван, когато каза след първите мачове, че на Испания и липсва сила в атака, но в крайна сметка се оказа прав.

Но това далеч не е единственото нещо, което липсваше на Испания в Катар.

Въпреки високото си техническо ниво и присъствието на такива ярки играчи като Гави, Педри и Серхио Бускетс, Испания все още изпитваше големи трудности при създаването на опасни положения, които всъщност не съществуваха.

Срещу Германия, Япония и Мароко показателят xG (очаквани голове) бе само 2.59.

Във всичките четири мача, тоест повече от седем часа на футболния терен, нито един играч на испанския национален отбор не е създал повече от пет положения.

Алваро Мората не е идеалният избор за централен нападател, но той поне успя да вкара три гола в този турнир. Въпреки всички критики той има всички основания да твърди, че си е свършил работата. Други нямат такава причина.

Педри и Гави, разбира се, не могат да бъдат посочени за отговорни за този провал. В случая акцентът трябва да бъде върху старши -треньора – Луис Енрике. Той със сигурност трябва да разбере, че в даден момент е поставил твърде голяма отговорност върху плещите на все още много млади полузащитници.

Преди мача Луис Енрике проведе стрийм в Twitch, отговаряйки на въпроси на феновете, опитвайки се да излъчва спокойствие и увереност. "Спокойни сме, уверени и щастливи да започнем плейофите“, каза треньорът на испанците. Но играчите явно са имали различно отношение.

Някои от тях все още помнят добре провалите в предишни турнири. И поражението срещу Япония в последния кръг, изглежда, също не остана незабелязано.

Бускетс и Родри можеха да си подават пасове с минути в мача с Мароко, но без да мислят за преместване на топката в наказателното поле на съперника. А Жорди Алба този път бе абсолютно неефективен по фланга. Какъв е смисълът тогава да си подаваш безкрайно? Може би надявайки се да приспиш противника? Да, това работеше преди десет години, но единственото, което постигаш сега е да накараш публиката да се прозява.

Разбира се, мароканците заслужават огромни похвали за това как успяха да разбият играта на  Испания (по-късно ще го направят и с португалците). Те се възползваха по брилянтен начин от недостатъците на съперника, като реализираха всички свои идеи, въпреки че всичко се реши едва с дузпите.

Но в крайна сметка Испания трябва да търси причината за провала в себе си.

Преди мача с Мароко испанските медии призоваха отбора на Луис Енрике да атакува и да действа възможно най-агресивно.

Всички те се базираха на коментарите на Луис Енрике, който каза, че Испания ще остане вярна на своята философия, въпреки поражението от Япония.

"Националният отбор се кълне във вярност в своя стил“, писа популярният испански вестник AS. "Това е моя идея и тя ни доведе тук“, добави Енрике.

В резултат на това тази отдаденост на стил, в който всичко е изострено от постоянен контрол на топката и желанието за бавно удушаване на противника се превърна в пречка за постигане на резултат.

С напредването на мача стана ясно, че испанците се нуждаят от нови идеи, а не от безкрайни пасове от единия фланг към другия. Мароканците можеха само да наблюдават и да чакат своя шанс за контраатака.

Някакъв елемент на непредвидимост в играта на Испания се появи след 75-ата минута, когато на терена се появи Нико Уилямс, който не се престраши да върви напред. Но промените бяха направени твърде късно, когато умората бе сковала краката на играчите.

Впрочем, Луис Енрике се провали и при дузпите. Специалистът говореше, че футболистите му са тренирали да изпълнят "хиляда дузпи". Но още преди рулетката вярата в успеха вече бе изгубена. Испания загуби на Европейското след дузпи в мача с Италия. Сега я сполетя същата съдба след неуспешните удари на Пабло Сарабия, Карлос Солер и Бускетс, който очевидно проведе последната си среща за националния отбор.

"Хиляда дузпи"...

Световното в Катар бе един обещаващ турнир, който в крайна сметка се оказа пълен провал за Испания. И основният проблем не са футболистите, а стилът на игра, изостанал от съвременните реалности във футбола.

И, ако новият селекционер на "Фурия Роха" Луис де ла Фуенте не разбере това, след две години просто ще препишем този материал.