Пет дни след решаващия мач в Копа Америка 2015, FUTBOL TV се връща назад към най-големия турнир през това лято, за да се опита да определи кои бяха най-големите разочарования на първенството. Не претендираме за изчерпателност, но в една или друга степен очакванията към по-долу изброените бяха наистина по-големи от това, което те ни показаха.

Неймар (Бразилия, Барселона)

Преди година на Световното Неймар окончателно се утвърди като лидер на националния отбор на Бразилия, а след това получи и капитанската лента. Ние няма да гадаем от какво бе продиктувано това решение на Дунга. Според някои специалисти, именно бразилецът е следващият любимец на ФИФА по отношение на продажби на фланелки и артикули, и съответно, най-лесен за налагане "продукт" на масите. Може и да има спортен елемент при избора на треньора, но на този етап критиците се оказаха прави - рано е Неймар да получава чак толкова голямо доверие.

Бразилия пристигна на Копа Америка като главен фаворит и с надеждата да поправят фиаското от миналата година. Конкретно за Неймар, той се къпеше от потоците обгрижване и внимание, а и логиката бе на негова страна - кой, ако не той ще вкарва головете?

Началото не бе лошо - гол и асистенция срещу Перу. По-нататък обаче вместо ефективна игра от голмайстора, ни видяхме пълен провал на нападателя. Ясно е, че Колумбия не е Хетафе и Осасуна, но като лидер Неймар би трябвало да покаже поне характер. Впрочем, той го показа, но след края на мача, за което получи червен картон и наказание от четири мача.

Резултат: Бразилия с Неймар не изглеждаше добре, но сега се появи усещането, че без него нещата не са чак толкова зле, както ни го втълпяват бразилските и прокаталунски медии в Испания. Впрочем, Дунга пусна Фирмино на мястото на Неймар, като Роберто вкара победен гол срещу Венецуела и си спечели договор с Ливърпул. След мача новият участник в най-конкурентното и популярно първенство в света заяви, че Бразилия е играла по-добре без Неймар.

Единсон Кавани (Уругвай, ПСЖ)

Уругвай не ни разочарова, защото в отсъствието на Форлан и Суарес никой не очакваше от победителя в предишния турнир някакви чудеса и по-конкретно нещо повече от четвъртфинал. Като цяло "урусите" играха добре, особено това се отнася за Карлос Санчес. Малките изключения са Диего Ролан, който се представи отвратително и до последно не успя да намери себе си. По-лошо от нападателя на Бордо се представи Кавани, върху когото се възлагаха големи надежди достойно да замести наказания Луис Суарес. Разнеженият от първенството на Лига 1 Единсон обаче през целия турнир нито вкара, нито отдаде ключов пас, нито асистира. На практика играчът на ПСЖ не представляваше заплаха за противника. Окончателният провал дойде в мача с Чили, когато Кавани стана лесна жертва на хитрия и коварен Гонсало Хара.

Резултат: 17 минути след изгонването на Кавани националният отбор на Уругвай допусна гол и напусна турнира. Вината си е изцяло на Единсон, тъй като нападателят на ПСЖ знаеше, че Хара е провокатор,но въпреки това се остави да бъде измамен.

Радамел Фалкао (Колумбия, Челси)

Играта на Радамел Фалкао на Копа Америка 2015 се превърна в закономерно продължение на представянето му през миналия сезон. Много хора, а най-много феновете на националния отбор на Колумбия се надяваха, че нападателят ще възкръсне и ще започне да вкарва. Появиха се анализи на специалисти, които ни убеждаваха, че причината за лошото представяне на Фалкао в Юнайтед е Луис Ван Гаал, а патосът са предстоящото събуждане на Тигъра бе толкова голям, че ни накара да повярваме... до първата среща с Венецуела, в която Радамел бе определен за най-слаб играч на мача. Картината се повтори и срещу Бразилия, която колумбийците спечелиха, но Фалкао няма никакъв принос за победата и заедно с Вилиан и Неймар получи най-слаба оценка. Не по-различно бе положението срещу Перу. Капитанът на Колумбия отправи три анемични удара, не спечели нито едно единоборство, два пъти попадна в засада и в 66-та минута нервите на Хосе Пекерман не издържаха и то извади нападателя.

За целия турнир Фалкао отправи 3 удара в три двубоя, 1 ключов пас за три мача (два пъти по-малко средно на мач от периода в Юнайтед, където бе незабележим), спад в точността на паса (в Юнайтед е 86.2%, а тук 84.9%), нито един дрибъл (!), 4 пъти повече нарушения средно за мач, нито един гол...

Резултат: Специалистите, които хвалеха Фалкао млъкнаха, в пресата се появиха комични изображения за Плюшения тигър, а решението на Жозе Моуриньо да се охарчи с 13 милиона за Радамел предизвиква недоумение.

Фернандо Аморабиета (Венецуела, Фулъм)

"Неукротимият" е пример, как една постъпка може да развали доброто впечатление. Венецуела започна отлично срещу Колумбия, постигайки изненадваща победа. Колективът на Ноел Санвисенте добре изглеждаше и срещу Перу, докато Аморабиета не реши да настъпи лежащия на земята Гереро и бе изгонен от рефера. В крайна сметка венецуелците с човек по-малко загубиха, а след това паднаха и от Бразилия и останаха последни в групата.

Резултат: Ако Аморабиета не бе получил червен картон, Венецуела едва ли щеше да загуби от Перу и тогава дори загуба от Бразилия класираше тима за четвъртфиналите, където щеше да срещне Боливия, а оттам до полуфинала е една крачка. Но това вече е друга история.

Гонсало Хара (Чили, Майнц 05)

Хара, подобно на горния герой, попада тук заради поведението си по време на турнира. Не може да кажем, че чилийският защитник показа лош футбол, но той не блестеше на Копа Америка. Той обаче реши да прибегне до нестандартни решения, за да компенсира невисокото ниво на своето майсторство. Хара провокира Кавани, а след това постъпи още по-нагло: симулира, че е ударен от уругвайския нападател.

Резултат: Действията на Хара накараха много фенове да спрат да симпатизират на иначе симпатичния колектив на Хорхе Сампаоли. Заговори се за съдийски заговор и опит за избутване на домакините до финала.

Хамес Родригес (Колумбия, Реал Мадрид)

Хамес събра 29 точки по системата гол+пас в Примера дивисион, но участието му на Копа Америка 2015 е пълен провал. Звездата, не вкара нито един гол, няма нито една асистенция, а точността на паса му падна под 72%. Лошата статистика в сравнение с тази в Испания продължи: 1/3 по-малко ключови пасове и 50% повече загубени топки отколкото в Примера.

Резултат: Колумбия вкара само един гол на Копа Америка, а усещането, че няма нищо по-лесно от това да вкарваш голове на Осасуна и Хетафе, отколкото в сериозни мачове става все по-голямо. За продажбите на фланелките няма да говорим.

Дунга (Бразилия)

Първият период от работата на Дунга с националния отбор на Бразилия ще бъде запомнен със спечелване на Копа Америка 2007 и четвъртфинал на Мондиал 2010. Специалистът обаче бе подложен на критика заради прекаления си прагматизъм, въпреки че тогава "селесао" имаше отбор.

Поради тази причина Дунга бе върнат в тима след миналогодишното Световно, като надеждите бяха, че срамът и сълзите ще бъдат изтрити. За съжаление на почитателите на бразилския футбол, сега "селесао" нямаше отбор, а и играта бе далече от стандартите за среден футбол: лошият контрол на топката, липсата на идеи в атака, прекалено многото брак нямаше как да бъдат замаскирани с позьорството на Неймар, Давид Луиш и Тиаго Силва, които в комплект с Джеферсон допуснаха грешки, които са присъщи за играчи от долни дивизии.

Относно Дунга, трагедията на специалиста се видя срещу Венецуела, когато при 2:0 към четиримата си бранители той вкара в игра още двама защитника и за малко не изпусна победата.

Резултат: Авторитетът на Бразилия в световния футбол все повече намалява. Този път нямаше толкова много сълзи както на Мондиал 2014, но горчивината сред почитателите на петкратните световни шампиони стана по-голяма.