Вратарската аксиома е една и води съществуването си от момента, в който е решено, че между гредите трябва да застане играч, който не трябва да позволява на противника да вкара гол. Ако спасиш трудна топка - ставаш герой, ако пропуснеш - превръщаш се в главен виновник за поражението. FUTBOL TV ще запознае читателите си с три истории за един от най-важните и специфиани постове във футбола, които се случиха във втория кръг на груповата фаза на Световното първенство.

Подвиг

Ако някой кандидатства за работа и има нужда от подходяща автобиография, може да се обърне към стража на мексиканския национален отбор Гилермо Очоа. В края на изминалия сезон изтече договора на 28-годишния страж с изпадналия от френския елит Аячо. Може би най-неблагодарната работа е да защитаваш вратата на аутсайдер - статистиката е суха и срещу името ти не пише за грешките на хората пред теб, а само това, колко гола си пропуснал. Поради тази причина най-спорната позиция в тима на "ацтеките" бе тази на вратаря. Опасенията в мексиканския печат бяха огромни, а страховете се допълваха, че Аячо допусна най-много голове т всички участници в Лига 1.

Стражът обаче показа невероятна игра срещу Бразилия и се справи с близо 90-минутния напалмов артилерийски обстрел от страна на противника. Ударите на Тиаго Силва, Неймар и Оскар бяха от убийствена дистанция, но стражът запази вратата си, а след мача стана играч на срещата, оглавявайки рейтинга за вратарските подвизи на това Световно.

Представянето на Очоа освежи паметта на френските колеги, които си припомниха, как през есента ПСЖ не успя да победи Аячо именно заради невероятната игра на Очоа.

Акциите на мексиканеца хвръкнаха нагоре и засега той остава единственият страж, който не е допуснал гол в двата кръга на Мондиал 2014. Освен това, европейските грандове започнаха да се облизват за мексиканския национал, който едва ли ще остане на трудовата борса след края на Световното.

Крах

Главната сензация на турнира все още си остава отпадането на националния отбор на Испания. Любителите на силните усещания вече гадаят какво може да засенчи провала на "Ла Фурия", но така или иначе, лидерската позиция в раздел провален турнир се заема от Иниеста, Шави, Жерар Пике, Висенте дел Боске и компания. Специално внимание обаче трябва да отделим на Икер Касияс, срещу когото изстрелите от страна на испанските медии са най-много.

Легендата за най-добрия вратар в света, несправедливо обидена от Жозе Моуриньо, предизвикваше съмнения, но все пак имаше право на живот за тези, които обичат испанския футбол и Реал Мадрид. Два кръга на Световното (нека не припомняме за финала в Шампионска лига) обаче бяха достатъчни легендата за вратаря номер едно да рухне и за всички да стане ясно, че Моуриньо е бил много прав, пращайки Касияс да търка пейката.

Поражението от Холандия с 5:1 не накара Дел Боске да събере смелост и да повтори действията на своя португалски колега, в резултата на което, в мача с Чили, Икер отново доказа правотата на Жозе, когато не отрази уверено един удар на противника, след който бе установен окончателният резултат в мача - 0:2. Засега не се знае какво ще се случи с кариерата на Касияс по-нататък, но не станахме ли свидетели на умирането на една легенда?

Увереност

Още преди мача, в който Касияс допусна два гола, вратарят на националния отбор на Чили и Реал Сосиедад Клаудио Браво бе свързван с Барселона. Директната среща със световния шампион освежи паметта на ръководителите на каталунския клуб за какви заслуги възнамеряват да подпишат с чилийския страж, който се очаква да бъде дубльор на Марк-Андре тер Щеген.

Надеждност, спокойствие, увереност - това показа 31-годишният Браво в мача, в който "Ла Фурия" се отказа от шампионските си пълномощия. Каква разлика само от треперещия и неуверен цял двубой Касияс! "Браво!" - това се чуваше от телевизионните екрани и не ставаше ясно, дали коментаторите назовават името на чилийския национал или го аплодират за добрите изяви. Но едно е ясно: ако Барса все пак подпише с Браво, то конкуренцията на вратата на каталунците ще стане невиждана за последните няколко години. Да му мисли Луис Енрике.