Почивай в мир, кралю!
Преди седмица футболните експерти и обикновените любители на футбола бяха уверени в това, че националният отбор на Испания сериозно ще претендира за защита на титлата в Бразилия. Вместо това, "Ла Фурия" заедно с Австралия първа загуби дори теоретични шансове да се класира за осминафиналите на Мондиал 2014.
Провалът на действащия шампион в груповата фаза не е нещо уникално. През новия век подобно конфузно нещо се случи с Франция (2002) и Италия (2010). Дойде ред и на испанците. Същите тези испанци, които преди шест години прибраха топката в краката си и 90 минути не я даваха на никого. Първоначално всички се възхищавахме на тази игра, но след това откровено започвахме да се ядосваме и искахме да бъде сложен край на безкрайната "тики-така", която, убивайки динамиката във футбола, те кара да заспиваш пред телевизора.
Игра с акцент върху владението на топката и позиционни атаки вършеха своето - срещу Испания бе невъзможно да се защитаваш. Невъзможно бе да бягаш заедно с Шави, Иниеста или Алонсо и да им пречиш да си подават. И точно когато съперникът губи концентрация - тук следва извеждащо подаване от Шави и получателят на топката остава само да вкара гол, хвърляйки противника в амок.
Още миналата година обаче стана ясно, че времето на скучната "тика-така" отминава. Първо Байерн Мюнхен унищожи главният проповедник на най-ненавижданата тактика в историята на футбола, а след това на Купата на Конфедерациите Бразилия и Сколари намериха лек, как да се справят с монотонния стил на игра на испанците. А нека да си припомним, какво направи пък Луис ван Гаал. В квалификациите "оранжевите" играха по схема 4-4-2 или 4-3-3, но след като се разбра кой е съперник на холандците в груповата фаза, бъдещият мениджър на Манчестър Юнайтед предприе рискован експеримент. В трите приятелски мача с Гана, Уелс и Еквадор Ван Гаал използва постройка 5-3-2, което впрочем стана причина на някои холандски експерти да предрекат провал на отбора. Разбира се, Холандия можеше с еднаква вероятност и да загуби, както победи с 5:1, но важното е, че се предприе промяна и се заложи на схема, която никак не е удобна за любителите на "тики-така".
А какво стори Висенте дел Боске? След унижението в първия мач уважаваният специалист направи само две промени! Изпрати на пейката Пике, за да не може Шакира и сина на Жерар да се мръщят на снимките, наблюдавайки как таткото се опитва да наклони земната ос и също така се лиши от услугите на Шави - играч, без когото е немислимо Испания да играе! И това в решаващия мач. Дали Дон "Всичко е под контрол" не загуби контрол над отбора? Няма да отегчаваме читателите и да разсъждаваме по тази тема. Причини за провала могат да се търсят навсякъде - липсата на спортен глад сред футболистите, включването на Коща в състава на Испания, игнорирането на Йоренте и Де Хеа, та дори и избора на базата на отбора, която е разположена в комфортни атмосферни условия, нямащи нищо общо с местата където "Ла Фурия" трябваше да защитава титлата си.
Испанците в последно време напомняха на мъдър, но преял старец. Уважаваният от всички старец обаче съвсем се самозабрави в своята безгрешност, без да съзнава факта, че шест години на върха е дяволски много време за нашия забързан век. Може да е цинично, но тук няма място за старци. А още по-малко на бразилския карнавал.
По ирония на съдбата, в един ден с детронирането на "Ла Фурия" Кралят на Испания Хуан Карлос I, намиращ се начело на трона от 39 години, реши да се отрече от престола в полза на своя син Филип II. Следва ли да търсим някаква символика в този факт? Ще имаме ли нов крал във футбола и кой ще бъде той? Отговор на тези въпроси ще получим след няколко седмици. Сега нека просто всички - обичащите и ненавиждащите "тики-така" - с уважение да кажем: Почивай в мир, "Ла Фурия"!
- Илиан Илиев: Когато сме срещу националния отбор, тогава сме сами срещу себе си
- Спалети: Трябва да изпълним мисията, която ни е поверена
- Стана ясно защо Тедеско не присъства на жребия
- Илиев: Надявам се на достойно представяне
- Илиан Илиев: Има време, трябва да мислим по-положително
- Резултати от жребия за квалификациите за Мондиал 2026 г. сред европейските отбори
- България в много тежка група по пътя към Мондиал 26
- Саудитска Арабия ще приеме Мондиал 2034
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]
2- Само 2та испански колоса купуват играчи и е така от край време.. не като да кажеш че сега са почнали да го правят.Въпреки че купуват в тях има доста испанци.
3- Останалите испански отбори са съставени предимно от испански играчи.
4- Като фен на РМ ще кажа че тепърва ще се чува за играчи като Иско, Хесе, Мората, Яремади а към тях като добавим Алкатара, Алба, Деулофеу, Карвахал(19-23г.) при правилен подход и смяна на смотаното тики-така може да се изгради доста силен отбор.Без да споменавам играчи които сега са на около 25-6 и за следващия голям форум ще във своя пик.
5- Няма начин един отбор да е на върха постоянно, няма и да е интересно.
Ще мине време пък ще видим, но определено испанците имат доста млади играчи с бъдеще и са доста далеч от комерсиалната система в Англия.
Що се отнася до мотивацията, не съм съвсем съгласен - каква по-голяма мотивация от това да докажеш, че неслучайно си все още действащ № 1? Малко ли е това?
Истината се крие в самия ти коментар-НЯМА МОТИВАЦИЯ!!!Ето тук е големия проблем на това златно поколение и аз мисля,че това за повечето титуляри ще е последния голям футболен форум....а вероятно и за треньора.Може би грешката на Дел Боске бе,че вкара в основния състав Коща и промени цялата схема на игра.....но това е моето виждане :)И какво разбираш под"надграждане"?!Две европейски и една световна титли....може би за междугалактическата купа,но такава все още няма :)Талантливи млади играчи има и след лебедовата песен(фиаското) на "ветераните",мисля,че ще започне обновяването на отбора и.....може би нова тактическа схема на игра.Ами така е,не може винаги да си на върха-рано или късно всеки отбор преживява катарзис и за да се върне там,където е бил трябва да мине време....понякога,мноого време :) :)
Но, мисля, че причината не е толкова в стила на игра. Просто 6 години са невероятно дълъг период за хегемония. Играчите свикват и се отпускат (нормално е), изчезва гладът за победи, другите отбори почват да се нагаждат с цел противодействие.
Аз, обаче, виждам и една друга причина: Испания бавно и полека, но много уверено върви по стъпките на Англия. Разбира се, трябва да минат още години, за да се стигне до английското самоубиване на школи и таланти поради постоянното купуване на чуждестранни звезди. Но, 2-та глинени колоса работят успешно в тази посока. А ако се появи още някой друг наливач на пари, процесът ще се засили. Ако приемем, че поне 5-6-7 души от нац. отбор са за смяна, то въпросът е с кого ще бъдат заменени!? Не следя Ла Лига, но едва ли Иско, Ия...и (не му знам точното име) са играчи, които ще заместят сегашните почти безпогрешни играчи. Само Де Хеа може да е достойна замяна.
Дел Боске - добър треньор, но не може да излизаш на СП с играчи имащи по 10 мача за цяла година, само заради техните имена. Касияс е трагичен в 3-ти пореден голям мач, Торес (какво изобщо да говорим за него), Шакиров и др.
И така... дойде време за промяна!
За мен дел Боске направи само една грешка, но фундаментална - остави се на инерцията и по тоя начин отборът му остана зависим от един единствен играч - Шави. Е, какво правим без него? По същия начин е структурирана играта и на Барселона и мисля, че сривът и там няма да закъснее.
Оценявям като правилен ход запазването на Касияс на вратата, но действително Пике следваше да играе и срещу Чили. другият вариант бе Испания да излезе с коренно различен състав срещу Чили, с хора, които не са докосвали меда, но знаят за вкуса му.
Дел Боске пасува и ще си пътува обратно съвсем безславно, вероятно и оставката му вече е написана.
И съжалявам, че и Австралия си тръгва заедно с испанците, защото момчетата играха вдъхновено и с мерак, въпреки ясната представа, че не могат да сътворят чудеса.