Преди 16 години Стоичков изрече култовата си фраза, която перифразирам в заглавието. В същия велик мач, във връзка с който бе изречена тя, един немски футболист застана зад бялата точка и отбеляза във вратата на бъдещия шеф на Българския футболен съюз Борислав Михайлов. След това нашите обърнаха резултата и станаха национални герои, а малко хора си спомнят името на германеца въпреки огромната му величина – Лотар Матеус.

Вчера обаче си го припомниха, защото той е новият селекционер на националния ни отбор по футбол. Голям като футболист, нищо особено засега като треньор, спорна личност. Но личности – такива, каквито в българския футбол все по-рядко се намират. Затова не мога да се съглася с мнението на доста фенове, журналисти, а дори и специалисти, които веднага тръгнаха да изброяват кусурите на хер Матеус. Не за друго, ами защото същите тези до преди седмица искаха чужденец да оглави националния ни отбор, защото тези са същите, които щяха да разкъсат БФС, ако начело бе застанал българин, или не дай си Боже някой от познатите ни до болка сърби – Йешич, Муслин, Петрович и най-вече, защото тези ще са първите, които ще подложат устица да не казвам пред какво, ако Лотар направи нещо от този отбор, който наистина в момента е едно огромно нищо.

И може би именно затова Матеус е подходящ. Не защото е някакъв гениален тактик, а защото първо няма или поне не би трябвало да се влияе от мениджъри, които без да се лъжем, досега редяха състава и второ, защото знае какво е дисциплина – термин, непознат за сумати български националчета. Няма да има поне този е „говедо” и вика само левскари, не е „чорбар” и вика само играчи от ЦСКА и т.н.  Матеус не знае за Илиян Стоянов на 108 години, който играе някъде там, където Слънцето изгрява, а и по-добре от нас знае, че играч във форма е играч, който играе, а не този, който има 10 мача за година – да не правим излишни справки.

Затова теглим една майна на всички ревльовци, които скочиха срещу хер Матеус. Защото бил спорен. Искахте чужденец. На ви. Или искате Хидинк, Фъргюсън или Мауриньо може би? Ако се справи супер, ако ли не – да, може да се окаже и провал, но поне ще се види, че треньорът не е основният проблем на командата разглезени прически или футболистчета, които не помирисват терен.

А до тогава – „мрън, мрън”. Айнс цу цвай цу драй цу мрън.