С какво ще запомним световното първенство по футбол в ЮАР?

Кой стана звездата на този шампионат? Иниеста? ...Не. Мюлер? ...Не. Форлан? ..Ни най-малко. Верният отговор е октоподът Паул. Ако не сте чули за него в последните седмици, значи общо взето живеете на някой друг свят. Симпатичната слузеста твар от аквариума в Оберхаузен прогнозира правилно всички мачове, които бяха оставени в неговите... пипала. Паул разказа играта на всякакви врачки, екстрасенси или гадателки на Берлускони например. А накрая си подаде чинно оставката, така както правят октоподите, когато преценят, че вече са се изчерпали. Не и хората. Или поне хората, за които ще стане дума малко по-долу в изложението.

На световното този път се случи още нещо уникално. Пеле позна. Уцели в прогнозата си световния шампион, въпреки че всички му се присмяха на глас след първия мач на испанците. Пеле позна сигурно за пръв път в живота си, времето ще покаже дали няма да е и последен като се имат предвид неговите „умения”. Ла Фурия стана световен шампион, но като цяло стана най-скучният световен шампион, колкото и разни специалисти да се мъчат да ни обясняват колко атрактивно играели. Атракцията, драги мои, във футбола се мери в цифри, в голове. Еспаньолците строшиха тъпомера на парчета и вкараха едва осем, с три по-малко, от който и да е друг най-слабо резултатен шампион в историята. Испанците цяло първенство играха пасбол или както искате там го наричайте, но общо взето с доста мъки може да се определи като футбол в истинския смисъл на думата. Тя като цяло думата вече си промени смисъла де, футболът вече не се играе на голове, а на липсата на такива. Тъп, по-тъп, най-тъп! Първенството за малко да счупи рекорда за най-слаба резултатност, а голмайсторът пак има едва пет гола, било и то с три асистенции.

За Южна Америка шампионатът премина под надслова „Истината лъсна”. Малко велики футболисти са станали велики треньори и тази практика отново се доказа. Още повече, ако в главата си имат не мозък, а останки от кокаин, хероин и някакви такива субстанции. Марадона може да се пробва за хандбален треньор, белким го огрее някъде. Дунга пък може да рекламира полота. За треньор не става. Когато номинираме в категорията „Треньор. Тъп. По-тъй.Най-тъп” ще бъде кощунствено да забравим мосю Раймон Доменек. Това е онзи симпатичен чичка, който реши веднъж да се жени, точно когато най-споменаваната фигура във Франция беше майка му. Доменек се провали и на световното, а съдбата си го върна на петлите за ръката на Анри срещу Ирландия. Като цяло доайените на организацията „Црна футбална рука”, така да се каже, останаха с пръст в уста на това световно, за доброто на футбола.

Общото между тримата глупаци от горните редове са Камбиасо, Санети, Пато, Бензема, Насри.. Звездите на отборите им ще кажете вие? Не, напротив това са тези прекрасни футболисти, които симпатягите-треньори въобще не повикаха за световното, ще ви отговоря аз. И докато продължавате да се чудите как е възможно това, нека да погледнем и към мнението на управниците на световния футбол за болната тема – съдийството.

Според тях съдийството било много добро. Не искам да си представя кога съдийството ще е слабо - на фона на това световно и чакайте да помисля – гола на Лампард (не и според съдиите), бруталната засада на Тевес срещу Мексико, засадата при  гола на Холандия срещу Уругвай (вторият), отменените голове на САЩ в груповата фаза, че дори и при гола на Испания на финала (предпоследния пас, не финалния) остана съмнение за засада. И какви ли не още грешки. То накрая излиза, че нашите съдии не са толкова черни, колкото ги изкарваме, а дори може би са с класа над онези. Защото колкото и тъпо да звучи, не помня кога последно в нашето първенство се е случвало топката да мине с метър голлинията и да няма гол. Било то и за Червен трактор (Панагюрище) срещу Левски/ЦСКА например.

Няма как в обзора на първенството да не включим и „света” Вувузела.  Африканските духови инструменти, свирки или както искате ги наричайте, станаха хит и бързо се разпространиха по целия свят, дори май вече и в България на мач ще чуваме вувузели. Само че според личното мнение на автора вувузелата наистина е „в..зела”. Взе от истинската футболна атмосфера – от песните на агитките, от истинската ултрас-култура. Защото няма по-хубаво нещо от това да слушаш песни за любимия отбор, вместо да се „наслаждаваш” на звук, наподобяваш този от кошер пчели или „ято” комари например.

БОГДАН МЛЪЧКОВ