Аржентина не разгроми Германия и ние видяхме провала на Диего Армандо Марадона на поста старши треньор на националния отбор на "албисилесте". Както е известно, след първите си мачове в груповата фаза на Мондиала, всички заговориха, че южноамериканците могат да спечелят Световната купа, а "Божията ръка" се обърна към своите сънародници: "Бъдете спокойни аржентинци!".

Когато уважаемите специалисти или запалянковци твърдят, че Марадон а не може да бъде треньор, това предизвиква усмивки. Какъв трябва да бъде тестът за възможностите на един треньор? Нищо повече от резултатите. При победите на Аржентина всички говореха за величието и гениалността на Дон Диего, а имаха защо, още повече, че Капело и Липи напуснаха турнира рано и преди Марадона. А те при своя грандиозен опит допуснаха не по-малко грешки отколкото Диего. И нека някой да посмее да каже, че съперниците на Италия бяха сериозни. Или, че Англия не може да победи Германия. Дали провървя на Аржентина срещу Мексико? На всички победители провървява, въпреки, че футболът е спорт в който много често има намеса на случайностите. Това може да бъде потвърдено например от Лампард в срещата с немците.

Със сигурност Марадона разбира играта на равнището на Кройф и Бекенбауер. Но нека си спомним, че холандецът не един път направи Барселона всемогъща, а Бекенбауер загуби своя първи финал срещу Аржентина и Марадона. Всеки със своето време. Дон Диего пък загуби първият свой голям турнир от Германия и опитния Льов. И двамата са родени в една година, но наставникът на Бундестима е на светлинни години напред в треньорските знания. И го доказа на практика.

Марадона така и не си позволи да вземе смели решения по време на злополучния мач с Германия. Диего бе скован от липсата на тактическа гъвкавост, а план "Б" не проработи (друг е въпроса имаше ли такъв план). Например, целият свят видя, че Игуаин е извън играта. Просто в някои моменти дори можем да кажем, че Гонсало бе бездарен. Но Марадона не уби в себе си играча и даваше ли даваше втори шанс на футболистите си, прощавайки техните грешки. А такива треньори рядко имат успехи. Дистанцията е необходима, без значение, че авторитетът ти е божествен. Дори аз не знам дали в Аржентина има някой специалист с по-голям авторитет от Диего - едва ли. В Южна Африка цял свят се взираше в Марадона. Той бе звездата и си остана звезда до края на турнира, но не и на трень орската скамейка. И накрая всички видяхме, че кралят е гол. Даже нямаше нужда да бяга по улицата хванат под ръка с актриси. Просто Льов и неговите възпитаници играха на принципа: " бой по ексцибионизма", покривайки огромни площи от терена, както навремето го правеха "албисилесте" с Марадона.

Втора причина: Много е важно да припомним, че втората половина на отбраната на европейския шампион Интер е съставена от аржентинци. Самуел, Санети и Камбиасо - аз не ги видях срещу немците. Това ли бе изборът на Марадона в защита и защо той не разчиташе на тях? Едва ли ще разберем, но и няма гаранция, че щеше да успее и с тях, след като Майкон, Лусио и Жулио Сезар не помогнаха на Бразилия. Много неща зависят от треньора, но понякога - нищо не зависи.

А къде бяха Меси, за Игуаин казахме по-горе, а останалите? Дори треньорът да не е прав в някои свои действия, то играчите на полето могат да променят много от нещата - да играят внимателно в защита и да създават положения. Така, че Марадона не е единственият виновник за разгрома.

А не бива да забравяме и друго. Човек винаги си плаща. Трябва да си плати сметката. След приятелската среща между Аржентина и Германия през пролетта, Диего отказа да отговаря на журналистите по време на пресконференцията след мача, като се позова на това, че на една маса трябваше да седне с Томас Мюлер, което било под достойнството му! Излишна екстравагантност и на кого му е нужна? Футболистът преглътна обидата тогава и след четвъртфинала си "спомни", че не познава и не знае нищо за Марадона. Както видяхме, победител в тази война се оказа Томас....

Ако аз бях Марадона, също щях да тренирам Аржентина. Също щях да се радвам на победите и да целувам играчите си и също така щях да напусна с наведена глава след загубата. Но аз не съм Марадона, нито вие. За това ни остава само да се наслаждаваме на колоритния човек. Да не оставаме равнодушни, да продължаваме да се смеем, озадачаваме и да се съмняваме в неговата нормалност. Той върши наистина глупости, но те са си негови. А щуротиите му наистина са много и ако трябва да сме честни, футболните му са много малко. Може ли например да се сравни загубата от Германия с това, че в последните две години Дон Диего можеше два пъти да стане баща? А ние все говорим футбол, футбол...Важното е падението му да не продължи и искрено се надявам вярната му блондинка Вероника и бившето му семейство да му помогнат да си събере мислите и да реши какво ще прави в бъдеще. В този случай, са му нужни наистина още едни очи, защото рецидивът от зависимостта му от наркотиците винаги е възможен....

На футболното поле приказки не се случват. Не е много тъжно да разберем, че Аржентина е отново слаба, а Меси не е лидер. Тъжно е да си спомняме за неуверения отбор и за паническата му игра в защита. Не, Аржентина е силна за много, но не и за Германия. А футболът не е театър за един актьор. През 1986 година Марадона имаше десет верни съотборника, но сега той не успя да сплоти и създаде същата силна поддръжка за своя приемник Меси. Което наистина е много жалко, защото отборът има потенциал с който можеше да грабне титлата. Но това е - както се казва в песничката на Ману Чао, която пеят поклонниците на Марадона - "Животът е лотария всеки ден и всяка нощ".