"Това бе незаслужена загуба. Джиджи Буфон не направи и едно спасяване, ние имахме своите шансове, ударихме гредата" - това бяха оправданията на старши-треньора на националния отбор на Италия Джамоиеро Вентура след загубата от Швеция с 1:0 в първи мач от плейофите за класиране на финалите на Мондиал 2018.

По-голяма част от медиите и феновете на Ботуша възприеха поражението като изненада, което с оглед на качеството на двата състава може да се приеме даже като сензация. Прогнозите сочеха хитра игра от страна на италианците, покриване на всички зони в средата на терена, изолиране на противниковите нападатели и постигане на минимална победа, която почти сигурно щеше да ги прати с единия крак в Русия. Или поне равенство, което нямаше да се приеме като катастрофа. Вместо това "Скуадрата" загуби и е на път да сътвори трагедия за тези, които обичат италианския футбол.

"Арбитърът трябваше да бъде по-внимателен" - оправданията продължиха, в опит да бъде намерена причината там, където я няма. Или може би да бъде замаскирана истинската причина за случилото се в Стокхолм.

Вентура имаше авторитет като треньор, но в последните мачове на Италия специалистът изглежда много объркан, като човек, откъснал се от реалността. И, ако оправданията за катастрофата в Испания бяха, че "Ла Фурия" е много силна, то какво да кажем за Швеция, където единственото голямо име е Линдельоф, който е резерва в Юнайтед? Работата е в това, че наставникът на скандинавците знае как максимално да използва възможностите на своите играчи, докато италианският му колега се лута и всяко едно негово решение е в грешна посока. А след това следват смешни монолози.

Например, показателната е смяната на Марко Верати с Лоренцо Инсиние в 76-та минута на срещата на "Френдс Арена" - някой, освен Вентура, може ли да обясни, по каква логика едно от най-добрите крила в Серия А бе пратен в средата на терена?

И не само това:

В центъра на "Скуадрата" няма нито един футболист с добър пас, а всички знаем, че отбор без играч с такива качества е обречен. В същото време на пейката остана Жоржиньо (цяло чудо е, че Вентура го извика), който има 1002 подавания от началото на кампанията, с точност 92.3%! И не за Кротоне или Беневенто, а за Наполи!

Антонио Кандрева в Интер не играе по целия фланг, а само като краен полузащитник, в схема 4-2-3-1. В тази си роля играчът на "нерадзурите" има 38 извеждащи паса (втори показател в Серия А) и 4 асистенции. В същото време от заявката бе изключен Данило Д,Амброзио, който изкачи две стъпала в развитието си под ръководството на Лучано Спалети и е прекрасно обигран с Кандрева на фланга.

В състава го няма Симоне Верди от Болоня, който умее да вкарва от наказателни удари - нито един играч от състава на "Скуадрата" в петък вечер не може да прави това. На пейката е Даниеле Ругани, който вече е титуляр в Ювентус, но в националния е предпочитан от Андреа Бардзали. Сред резервите е и Алесандро Флоренци, универсален играч, който може да се впише във всяка една схема.

И се връщаме на Бардзали - защитникът започна титуляр в седем от 17 мача на Юве през този сезон, като в тези двубои "бианконерите" допуснаха 10 гола (!) и записаха три загуби. Нещо повече, през сегашната кампания Масимилиано Алегри нито един път не използва Бардзали в схема от трима защитника.

Андреа Белоти в Торино е единствен нападател, зад когото се върти цялата игра на отбора, от който силно е зависим 23-годишният футболист. Белоти има партньор в атака единствено в националния отбор. А специално в мача с шведите това бе Чиро Имобиле, който към момента е голмайстор и асистент през сегашната кампания, но копира качествата на Белоти - за това и дуетът Андреа - Чиро в петък вечер изглеждаше толкова неудачно и никак страховито. Какво ли би се получило, ако играч с качествата като на великолепния в Лацио Луис Алберто, който действа между полузащитата и нападението, бъде включен в състава със задачата да облекчи работата на нападателите (по-скоро на Имобиле)? За съжаление в сегашната "Скуадра" няма никаква връзка между полузащита и нападение. 

И не на последно място, какво търси в отбора Леонардо Бонучи, който изглежда на човек, който продължава да се вълнува повече от сензационния си трансфер и да бъде капитан на Милан, но не и от това, за което получава най-голямата заплата в Серия А - средната оценка на Леонардо през сегашната кампания е 5.4, което е едно нищо?

Утре вечер "Адзурите" излизат в решителен мач не само за класиране за финалите на Световното, но и в защита на своята чест. Напълно е възможно италианците, благодарение на своята класа, да се промъкнат на турнира в Русия. Но не бива да се учудваме и ако усилията на домакините се окажат безполезни и емблематичният "Сан Сиро" стане свидетел на голяма трагедия в най-новата история на италианския футбол, на повторение на провала в квалификациите за Швеция 1958 (не търсете символика, след това Италия няма пропуснато Световно) . Тогава на никого няма да му е до монолозите на Вентура и липсата на обяснение, защо играчите му имат само един удар към вратата противника си. Или защо в този отбор няма хитрост и фантазия. На никой няма да му се слуша за оправдания със съдиите и за твърдата на игра на шведите. Италианците ще си останат у дома, а Джампиеро най-вероятно ще отиде там, където сега се намира един бивш треньор на националния отбор на Франция, който се покри с позор по време на финалите на Световното в ЮАР.

А, дали не е по-добре, този национален отбор на Италия да не бъде в Русия през следващото лято? Така поне трагедията и позорът ще си останат за местна консумация.