Това е приказка. Още по-безумна от онази в Истанбул преди години, заради която един велик клуб продължава да се радва на втората по многочисленост фенска маса в Азия, а вероятно и в света. Борусия много рано повярва в победата, забравяйки, че начело на Ливърпул е мениджър с чудовищно излъчване, който е в състояние да събуди и мъртвец.

Мърсисайдци постигнаха поредната си епохална победа, а резултатът 4:3 не само, че класира английския клуб за полуфиналите в Лига Европа, но още дълго време ще изумява.

Благодарим ти, Ливърпул, благодарим ти, Клоп!

Този разговор трябва да започне именно с благодарност, защото съм убеден, че единствените почитатели на футбола, които не получиха удоволствие от срещата, са феновете на Борусия. А след снощния двубой едва ли на футболната карта останаха хора, които да не разбират магията на "Копа" и защо този именит отбор се нуждае от велик мениджър.

Защото Клоп в рамките на един мач успя от вял и бавен отбор да превърне истински терминатори. Това е първото, което прави един силен треньор с проблемен отбор - мени психологията. Да играеш до край, да игнорираш упадъка на силите, да не забелязваш достойния съперник, да атакуваш и атакуваш и да слушаш само трибуните и ударите на собственото си сърце!

Иначе този мач започна при резултат 0:2. Това, което видяхме преди седмица, сега го нямаше. От една страна бе отбор, който сякаш не знаеше, че е напуснал съблекалнята и се намира на терена, а от друга тим, за който сякаш не бе приключило Рурското дерби.

Срещу високата скорост на Обамеянг, Кагава, Ройс, Кастро и Пишчек застанаха бавните Сако и Ловрен и невъзстановеният Фирмино. И, ако Обамеянг бе съсредоточен, резултатът можеше да стане дори 0:3 и 0:4. На всичкото отгоре Джан и Милнър не се справиха както трябва в средата на терена.

Едва ли на трибуните, пред телевизорите и компютрите имаше много хора, които да вярват в Ливърпул. "Червените" бяха напълно надиграни, въпреки че имаха своите шансове и пространство.

Нещата изглеждаха по-добре след почивката, но не толкова добри, че домакините да се върнат в мача. Краят за "червените" дойде след гола на Ройс, при това мърсисайдци вече бяха провели няколко симпатични атаки, което правеше положението им още по-безнадеждно. Може би в тази 57-ма минута Ханс-Йоахим Вацке вече е запазвал билетите за днешния жребии, а феновете на Борусия са поглеждали към резултатите от другите срещи, за да разберат, кои са бъдещите им съперници.

Но последната дума в този сблъсък принадлежеше на бившия наставник на дормундчани. Онзи, който възпитаваше Пишчек как да пази Роналдо. Който превърна Обамеянг от хилав юноша в хладнокръвен килър и който измъкна Хумелс от дубъла на Байерн, за да го направи играч, достоен за световна титла.

Клоп замени Лалана с Джо Алън и пусна Стърижд на мястото на Фирмино. Даниел не бе напълно готов да играе 90 минути, но бе в състояние да брани честта на отбора за около половин час. С влизането на двамата Милнър най-после зае своята позиция, а домакините започнаха да печелят повече високи топки и най-после сложиха ръка върху опорната зона. Бързината на Кагава и Кастро се насочи в направление отбрана, Шмелцер и Пишчек започнаха да се огъват, а "Коп"-а продължаваше да тласка своите напред и напред.

Най-важното е, че Клоп със своите смени и с поведението си край страничната линия показа на всички, че вярва в своите играчи и в това, че те могат да направят обрат. Срещу бившия му отбор. Срещу футболисти, които през годините поставиха Байерн на колене и които са единствен преследвач на баварците през този сезон.

Безумец? А може би безумец в съчетание с гениалност. Човек с харизма - качество, което отсъства при много треньори, дори и при такива, които са по-добре тактически подготвени от него. Това е Клоп. Човек, в който има енергия, толкова много, че е достатъчна да превърне средняк в отбор с шампионски характер.

Не, няма да правим аналог с финала в Истанбул. Защото снощните емоции бяха много повече.

Защото мачът се игра пред знаменития "Коп".

И защото в ролята на Стиви Джи влезе Нормалния, който поведе своите момчета.

Към величието...