Вероятно някои хора учудено ще вдигнат вежди, виждайки заглавието и снимката до него. Други, може би, ще хейтърстват по темата, демонстрирайки за пореден път "любовта" си към Манчестър Юнайтед. Поетите... Те вероятно ще въздишат по поезията във футбола. А реалистите просто ще отчетат, че прагматизмът за пореден път победи футболната романтика.

Трудно се приемат някои неща от снощния мач на "Френдс Арена", особено при положение, че си романтик и ако си гледал поне два мача на Аякс в плейофите - безстрашен отбор, с характер, страхотна бързина и жестока преса към противника. В допълнение, това е тимът с най-много отправени удари към чуждата врата от всички участници във втория по значимост клубен турнир в Европа - с близо 30% повече от Юнайтед. С една дума, мини-вариант на Монако, но в Лига Европа.

Проблемът е, че младите, зелени и лекотоварни романтици от Амстердам просто бяха обречени в сблъсъка си с прагматичния и опитен Манчестър Юнайтед. А когато теглото ти не съответства на товарния влак, който застава срещу теб, вероятността да загубиш зъбите си е по-голяма от това да продължиш да твориш сонети.

Товарен влак? Не, това определение няма нищо с хиперболата и много точно характеризира случилото се в Стокхолм снощи, където се състоя типичният финал "а ла Жозе Моуриньо", в който Юнайтед попадна в зоната на комфорта от първата секунда на мача и който португалецът толкова много обича: без контрол на топката и без излишно размотаване около наказателното поле на противника.

Някой веднага ще посочи статистиката като контрааргумент на написаното: удари към вратата 17 - 7 в полза на Аякс, владение на топката 69 % - 31% в полза на Аякс, точност на подаванията 86% - 67% в полза на Аякс, брой подавания 627 - 284 в полза на Аякс и дрибъли 25 - 9 в полза на Аякс.

Истината обаче се крие в другите факти. Например, през първото полувреме централните защитници на Юнайтед Крис Смолинг и Дейли Блинд спечелиха 100% от въздушните си двубои и 100% от единоборствата си. Двамата три пъти пресякоха противникови топки и три пъти изнесоха кълбото от опорната зона. Като цяло, Юнайтед спечели два пъти повече въздушни двубои, два пъти повече изнесе топката от опорната си зона и пресече топката с 50% повече от Аякс.

Освен това Моуриньо най-безцеремонно и откровено изключи играта по фланговете, а в същото време постави в средата на терена Ерера, Погба и Фелайни, с което окончателно нулира шансовете на Аякс да унищожи тъмночервения влак. В резултат - холандците отправиха само един удар към Ромеро през първото полувреме, когато аржентинецът спокойно фиксира топката с една ръка.

Впрочем, гениалният ход на Моуриньо бе в това, че премести Маруан на позицията на "десятката", а белгиецът от своя страна обезличи Шьоне, спечели 16 топки (рекорд в Лига Европа) и се замеси при двата гола на Юнайтед.

И тук няма да минат никакви приказки от критиците на Жозе за някакви автобусни решения на португалеца. Моуриньо съвсем съзнателно даде инициативата на съперника, знаейки, че няма как холандците да не грешат, т.е. ако те са с топката в седем от десет случая, тогава Юнайтед ще има шанс на три контраатаки. Англичаните спокойно отдаваха топката на противника и още по-спокойно си я прибираха обратно. В същото време Жозе постоянно даваше указания на Ерера, Погба и Фелайни да играят възможно най-близо един до друг, с което Шьоне, Долберг (мозъкът на Аякс, но с нула полезни действия в атака) и Траоре попаднаха в лапите на тримата, Зиех стана жертва на Валенсия, а Клаасен не успя да се пребори с Дармиан.

В крайна сметка Юнайтед разряза Аякс като новогодишна торта, на малки парчета.

И се завърна в Шампионска лига, което е най-важното нещо от снощния финал. Напук на поетите.

В допълнение, Ибрахимович за първи път в живота си спечели един от главните европейски клубни турнири, Жозе стана първият наставник с по две победи в Шампионска лига и Лига Европа, а Юнайтед спря хегемонията на испанските отбори в Европа и вече има всички купи в колекцията си - големият клуб напомни за себе си!

Дали в Стокхолм не видяхме началото? На един опитен, хищен и прагматичен Юнайтед?