На 30 май The Sun съобщи, че бившият нападател на Манчестър Сити и Челси Рахим Стърлинг е бил арестуван по подозрение, че е управлявал автомобил под въздействието на наркотични вещества, съобщава The Sun.

На 31 май тази информация бе потвърдена, като се допълни със съобщението за освобождване на футболиста под гаранция. Предполага се, че Рахим ще бъде съден за опасно шофиране, управление на автомобил под въздействие на наркотици и за притежание на вещества от категория С.

FUTBOL TV разказва за играча, на когото не успя да помогне дори Робин ван Перси.

Стърлинг много отдавна е далеч от най-добрата си форма. Ако направи три-четири спринта, след това често изчезва от играта за дълги периоди. Вече не притежава експлозивността, с която беше известен в най-силните си години. Движенията му изглеждат тежки, колебае се в решенията си и сякаш се страхува да не сгреши. Рядко търси игра един на един, а без предишната си скорост действа твърде предпазливо с топката. Липсата на увереност е очевидна и мнозина смятат, че това вече не е футболистът, който познавахме.

Обикновено към професионалните футболисти трудно може да има съжаление заради огромните им възнаграждения. Много хора сменят работа и се справят с предизвикателства без подобна финансова сигурност. Но случаят със Стърлинг все пак предизвиква известна съпричастност. Спадът в представянето му е толкова сериозен, че трудно може да бъде подминат.

А той е едва на 31 години.

Сред привържениците на Фейенорд постоянно се чуваше мнението, че клубът трябва да се раздели с него. Легендата на ротердамци Вилем ван Ханегем, на когото е кръстена една от трибуните на стадиона, също не спести критиките си.

"Ако бях на мястото на ръководството, щях да поискам парите си обратно и просто да кажа на Рахийм да си тръгне“, заяви Ван Ханегем.

Слабата форма на Стърлинг доведе и до напрежение около старши треньора Робин ван Перси. Представянето на футболиста неведнъж се превърна в тема на остри разговори между наставника и представители на медиите. През февруари Ван Перси дори поднесе букет цветя на двама свои критици сред журналистите по случай първата си годишнина начело на Фейенорд – жест, който беше възприет като ироничен отговор на натрупаните критики.

Критиките към Стърлинг се превърнаха в още една болезнена тема около Фейенорд.

"Типично по холандски“, оплака се Робин ван Перси, който настояваше, че е несправедливо един футболист да бъде оценяван, преди да е прекарал поне няколко месеца в клуба.

Само че месеците минаха, а Стърлинг така и не успя да оправдае очакванията. И тогава неизбежно възникна въпросът – какво следва?

Последният домакински мач изглеждаше като прощаването на англичанина с Ротердам. Фейенорд завърши 1:1 срещу АЗ и си гарантира второто място, както и участие в Шампионска лига. Интересното е, че по левия фланг на атаката започна австралийският национал Джордан Бос – именно на позицията, която би трябвало да бъде заета от Стърлинг. А Бос по принцип е ляв защитник.

Първите тревожни сигнали се появиха още през март срещу НАК Бреда, когато Стърлинг за първи път започна като титуляр за новия си отбор. Тогава той беше заменен след едва час игра.

"Стърлинг започна много слабо. След това феновете започнаха да му се присмиват. Това не ми харесва. Този човек е спечелил толкова много трофеи в кариерата си – покажете малко уважение“, написа Вилем ван Ханегем в колонката си за вестник Algemeen Dagblad.

По време на домакинството срещу Грьонинген прз април историята се повтори. Когато Стърлинг се появи на терена в 74-ата минута, от трибуните отново се чуха подигравки.

А не толкова отдавна на пресконференциите на националния отбор на Англия сериозно се обсъждаше дали именно Рахим Стърлинг няма да бъде бъдещ носител на "Златната топка“.

Разбира се, подобни разговори бяха донякъде пресилени, като се има предвид, че за да спечели "Златната топка“, Стърлинг трябваше да изпревари играчи като Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Но англичанинът е със седем години по-млад от Меси, а разликата с Роналдо е почти десетилетие. На теория именно неговото време тепърва трябваше да настъпва.

Стърлинг завърши на 12-о място в класацията за "Златната топка“ през 2019 година, а две години по-късно беше 15-и, когато наградата отново беше връчена след прекъсването заради пандемията от COVID-19. За националния отбор на Англия той изигра 82 мача и участва на три световни първенства. На Евро 2020 беше включен в идеалния отбор на турнира според УЕФА.

С Манчестър Сити спечели четири титли във Висшата лига, а още като играч на Ливърпул получи наградата Golden Boy за най-добър млад футболист в света. Дори без да се вземат предвид разочароващите периоди в Челси и Арсенал, това е кариера, която заслужава уважение от всеки, който обича футбола.

Преди да премине във Фейенорд, Стърлинг прекара седем месеца извън футбола след решението на Челси практически да го извади от плановете си, въпреки че клубът беше платил 47,5 милиона паунда за привличането му от Манчестър Сити. По време на наема си в Арсенал той записа 17 мача във Висшата лига, но само в седем от тях беше титуляр, а през целия сезон изигра едва три пълни двубоя.

Изолиран от клуба, който му плащаше по 325 000 паунда седмично, Стърлинг нае личен треньор, за да поддържа форма. Това беше Бен Розенблат, работил с повече от 1000 спортисти, включително олимпийски медалисти. Като част от специална програма англичанинът преминаваше тежки физически тестове на тренировъчно трасе край Съри – трекилометров маршрут със стръмни и извити изкачвания, използван от британската армия за изпитания на танкове и бронирана техника.

Но дори това не помогна.

В момента изглежда трудно да си представим някой от водещите европейски клубове да прояви интерес към него. Основната причина е видимият физически спад в представянето му. Евентуален трансфер в Саудитска Арабия изглежда като един от най-реалистичните варианти за продължение на кариерата му.

А това е особено изненадващо, защото в началото на професионалния си път Стърлинг беше истинска машина. В осем поредни сезона той изигра над 50 мача, а в единадесет последователни кампании записа поне по 40 срещи. Още преди да навърши 30 години имаше над 600 двубоя на най-високо ниво.

Какво се случи? Натрупана умора след години на върха? Прегаряне? Или просто възрастта най-накрая настигна футболист, който толкова дълго играеше на предела на възможностите си?

В Фейенорд всички повтарят едно и също: поведението на Стърлинг е било безупречно, зад кулисите никога не е създавал проблеми и въпреки трудния си период присъствието му е било полезно за по-младите футболисти в отбора.

В крайна сметка обаче Робин ван Перси вероятно ще трябва да признае, че е допуснал грешка с привличането на англичанина. Стърлинг изигра едва осем мача, като само четири пъти започна като титуляр. Той не отбеляза нито един гол, а макар Ван Перси щедро да му приписа асистенция при победата с 2:1 над Екселсиор през март, впоследствие англичанинът загуби мястото си дори от 19-годишния Тобиас ван ден Елсхаут, който по принцип е централен полузащитник. Това вече беше особено болезнен сигнал за статута му в отбора.

Стърлинг седеше сам на резервната скамейка срещу АЗ – с две празни места от едната си страна и три от другата. Той продължава да избягва нидерландските медии, а преди двубоя изрично беше уточнено, че няма да дава интервюта.

По-късно същата вечер Маркъс Рашфорд се разписа за Барселона в Ел Класико срещу Реал Мадрид. Рашфорд, който е с три години по-млад от Стърлинг, дълго време беше един от футболистите, с които англичанинът неизменно беше сравняван. Днес обаче пътищата на двамата изглеждат коренно различни.

И все пак би било несправедливо Стърлинг да бъде представян като нещастен човек. След края на мача той подари фланелката си на млад привърженик по трибуните, общуваше с усмивка със съотборниците си и изглеждаше спокоен.

След това се случи нещо, което до този момент изглеждаше немислимо – жест на признателност, прощаване или може би и двете едновременно.

Феновете започнаха да скандират името на Рахим Стърлинг.

И за няколко кратки мига англичанинът сякаш се върна в онези години, когато беше една от най-ярките звезди на европейския футбол.