Футболният гений, който така и не реализира пълния си потенциал
Марио Балотели винаги е умеел да привлича вниманието. Наричаха го непредсказуем, неуправляем и скандален, но извън футболните терени често оставаше на заден план най-важното – огромният талант на нападателя, който в определен момент беше смятан за един от най-перспективните футболисти на своето поколение.
Изминаха 15 години от прочутото му празнуване в манчестърското дерби, когато Балотели показа фланелка с надпис "Why always me?“ (Защо винаги аз?). Това се случи само няколко дни след друг шумен епизод – пожар в банята на дома му, предизвикан от фойерверк.
Днес 36-годишният италианец продължава кариерата си в първенството на Обединените арабски емирства, където играе за Ал Итифак заедно с биологичния си брат Енока Барвуах.
През годините Балотели е сменил 13 клуба в шест държави, спечелил е най-големите отличия в клубния футбол и дори е записал асистенция за един от най-знаменитите голове в историята на Висшата лига.
От Интер до конфликта с Моуриньо
Пътят на Балотели в професионалния футбол не започва в академията на някой европейски гранд. Като тийнейджър той играе за италианския Лумедзане, представител на третото ниво на местния футбол.
След неуспешен опит да се наложи в Барселона през 2006 г. нападателят попада в системата на Интер.
Именно там се запознава с Роберто Манчини, който се превръща в един от най-важните наставници в кариерата му. Отношенията им често са сравнявани с тези между баща и син.
Под ръководството на Манчини Балотели бързо напредва. Едва на 17 години той помага на Интер да спечели шампионската титла на Италия през сезон 2007/08 и да достигне финала за националната купа. Особено внимание привлича дубълът му срещу Ювентус, който осигурява на миланския тим място на полуфиналите.
След пристигането на Жозе Моуриньо обаче ситуацията се променя. Между треньора и футболиста редовно възникват разногласия, а дисциплинарните проблеми на нападателя все по-често стават тема на разговор.
Португалецът определя Балотели като "неуправляем“ и веднъж оценява представянето му почти с нула.
Въпреки конфликтите италианецът печели с Интер три шампионски титли в Серия А и Шампионската лига. Репутацията му на труден за управление футболист обаче постепенно започва да засенчва спортните му постижения.
Манчестър Сити: талант, скандали и прочутата фланелка
През август 2010 г. Балотели отново се събира с Манчини, след като преминава в Манчестър Сити. Английският клуб се надява, че наставникът ще успее да насочи непредсказуемия характер на нападателя в правилната посока.
В Англия италианецът бързо се превръща в една от най-коментираните фигури. Футболните му качества рядко са поставяни под съмнение, но поведението му постоянно осигурява нови поводи за заглавия.
Балотели получава няколко червени картона, попада в автомобилна катастрофа и дори хвърля стреличка по футболист от младежкия състав на Манчестър Сити.
През 2011 г. помага на клуба да спечели Купата на Англия и да сложи край на 35-годишното чакане за голям трофей. Странните ситуации около него обаче не изчезват.
По време на предсезонен мач срещу Лос Анджелис Галакси Балотели се опитва да завърши самостоятелен пробив с ефектен удар с пета. Опитът се оказва неуспешен, а Манчини незабавно го заменя.
"Ако си настроен сериозно, можеш да играеш 90 минути. Ако не си – можеш да дойдеш и да седнеш до мен на пейката“, обяснява тогава треньорът.
Понякога обаче ексцентричността на Балотели носи положителни емоции. Феновете запомнят необичайния му гол с рамо срещу Норич, както и последвалото невъзмутимо празнуване.
През октомври 2011 г. в дома на футболиста в Чешир избухва пожар, след като той и негов приятел използват фойерверки в банята. Самият играч твърди, че негов приятел е отговорен за случилото се. На място пристигат пожарникари, които трябва да се справят с огъня.
Само няколко дни по-късно Балотели отново е в центъра на вниманието, но този път по футболни причини.
Защо винаги аз? – моментът, който остана в историята на Висшата лига
През октомври 2011 г. Манчестър Сити разгромява Манчестър Юнайтед с 6:1 на стадион "Олд Трафорд“. Балотели открива резултата, след което показва фланелка с надпис "Why always me?“.
Този епизод се превръща в един от най-разпознаваемите моменти в историята на английската Висша лига.
Около италианеца се разпространяват и други истории. Твърди се, че е раздавал пари на бездомни хора, посещавал е училище, за да се справи със случай на тормоз над дете, и е раздавал подаръци на жителите на Манчестър, облечен като Дядо Коледа.
Достоверността на много от тези разкази остава под въпрос. Самият футболист неведнъж отрича разпространяваните слухове. Репутацията му обаче е толкова необичайна, че публиката лесно започва да вярва дори на най-невероятните истории.
Асистенцията за легендарния гол на Агуеро
Въпреки постоянните скандали Балотели остава важна част от отбора на Манчини.
През април 2012 г. той получава червен картон в мач срещу Арсенал. Тогава изглежда, че изгонването му може сериозно да повлияе на битката за шампионската титла.
През май обаче италианецът става участник в един от най-паметните моменти в историята на английския футбол.
В последния кръг от сезона срещу Куинс Парк Рейнджърс Балотели подава на Серхио Агуеро, който отбелязва победния гол в последните секунди на срещата. Манчестър Сити за първи път в ерата на Висшата лига става шампион на Англия.
Бившият му съотборник Мика Ричардс си спомня за него с топлота.
"Той беше луд в добрия смисъл на думата. С него беше невероятно забавно в отбора. Превърна се в култова фигура не само заради изцепките си извън терена, но и заради това, което правеше на игрището“, разказва Ричардс.
Търпението на Манчини обаче постепенно се изчерпва. През януари 2013 г. между треньора и нападателя избухва пореден конфликт на тренировъчната база.
По-късно Балотели напуска Манчестър Сити и се завръща в Италия, подписвайки договор с Милан.
Манчини признава, че смята футболиста за добър човек и изключителен играч, но изразява съжаление, че той продължава да пропилява таланта си.
Евро 2012 – върхът в кариерата му с националния отбор
На международната сцена Балотели също оставя сериозна следа.
На Европейското първенство през 2012 г. той става първият тъмнокож футболист, играл за Италия на голям международен турнир.
Нападателят отбелязва три гола и разделя отличието за голмайстор на първенството с още петима футболисти.
Най-паметно остава представянето му в полуфинала срещу Германия. Балотели реализира две попадения, с които осигурява победата на Италия с 2:1 и класирането на финала.
Празнуването му с разкъсана фланелка, разкриваща напрегнатата мускулатура, се превръща в един от символите на Евро 2012.
Този турнир обаче на практика се оказва върхът в международната кариера на нападателя.
През следващите години резултатите на Италия се влошават, а самият Балотели постепенно губи мястото си в националния отбор.
Борбата с расизма и трудното детство
Историята на Балотели не се изчерпва с футболните му постижения и скандалите. През цялата си кариера той неведнъж става жертва на расистки обиди.
Преди Евро 2012 футболистът предупреждава, че може да напусне терена, ако стане обект на расистки скандирания. Той открито разказва и за подобно отношение по време на престоя си в Интер.
Марио е роден в Палермо с фамилията Барвуа в семейство на имигранти от Гана. Когато е на три години, попада в приемно семейство.
Първоначално живее през седмицата с приемните си родители Силвия и Франческо Балотели в Бреша, а през почивните дни се връща при биологичните си родители. По-късно отглеждането му изцяло преминава в ръцете на приемното семейство, чиято фамилия той приема.
Балотели винаги е усещал връзка както с Гана, така и с Италия. Расистките обиди, с които се сблъсква в страната, в която израства, обаче често се превръщат в болезнена тема за него.
Ливърпул се оказа един от най-неуспешните етапи в кариерата му
След завръщането си в Милан през януари 2013 г. Балотели отново започва да бележи редовно. Само година и половина по-късно обаче пред него се открива нова възможност за изява в Англия.
През лятото на 2014 г. нападателят преминава в Ливърпул срещу 16 милиона паунда. От него се очаква да подсили сериозно атаката на отбора след напускането на Луис Суарес.
Трансферът обаче се оказва неуспешен. Под ръководството на Брендън Роджърс Балотели отбелязва само един гол в 16 мача във Висшата лига.
Следва наем обратно в Милан, където развитието му е възпрепятствано от контузии. Когато се завръща в Ливърпул, начело на отбора вече е Юрген Клоп, който не разчита на италианеца.
По-късно самият нападател определя преминаването си на "Анфийлд“ като най-голямата грешка в живота си.
След това кариерата му става все по-непостоянна. Балотели играе за Ница, Олимпик Марсилия, Бреша и Монца, но в нито един от тези клубове не успява да се задържи дълго на предишното си ниво.
Следват турският Адана Демирспор, швейцарският Сион и италианският Дженоа. В повечето случаи престоят му в отборите продължава не повече от един сезон. В Адана Демирспор той дори се завръща за втори път.
Днес Балотели отново се наслаждава на футбола заедно с брат си
В момента 36-годишният нападател играе в първата дивизия на Обединените арабски емирства за Ал Итифак, където е съотборник със своя биологичен брат Енока Барвуах.
Бившият съотборник на Балотели Недум Онуоха смята, че на този етап от кариерата му е особено важно да изпитва удоволствие от футбола и да прекарва време с близък човек.
"Да играеш с член на семейството си, със сигурност ще му донесе щастие. Да, това не е Серия А, Ла Лига или Висшата лига, но Марио излиза на терена и споделя това преживяване със своя брат. За него това може да означава много“, отбелязва Онуоха.
Според него сега е важно Балотели да се наслаждава на футбола и да завърши кариерата си там, където се чувства щастлив.
Историята на Марио Балотели остава една от най-противоречивите в съвременния футбол. Той спечели Шампионската лига, шампионските титли на Италия и Англия, превърна се в герой на Евро 2012 и участва в създаването на един от най-легендарните моменти в историята на Манчестър Сити.
Кариерата му обаче можеше да се развие по съвсем различен начин. Може би именно затова въпросът "Защо винаги аз?“ продължава да се свързва толкова силно с футболиста, който подари на феновете множество незабравими моменти, но така и не успя да реализира целия си потенциал.
- Слабостта на Челси, от която Лийдс може да се възползва на „Стамфорд Бридж“
- Футболът като комедия
- Скандалът, който промени английския футбол
- Проклятието на съблекалнята
- Рома отново мечтае за Скудетото: магията на Гасперини завладя Вечния град
- Капан за таланти
- От футболен бунтар до новата звезда на Барселона: как Флик отключи истинския потенциал на Гордън
- Пропиляното лято
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]