Бразилският футбол е подарил на света немалко гении, а Роналдо е един от най-ярките.

Феномена – така го наричаха италианските медии, докато тифозите не можеха да повярват на очите си, защото това, което правеше този футболист, не се вписваше в никакви рамки. Сякаш ги разширяваше с всеки мач, с всеки финт...

Меси и Кристиано в едно – и то още преди появата на двамата.

Днес Роналдо навършва 50 години по паспорт и си припомняме най-великата му победа – тази над собственото му тяло.

Изключително рядко, но все пак на света се появяват таланти от такъв мащаб, че величието им е разбираемо за всеки.

Още през 1992 година треньорът на Сан Кристован, когато изпращал 15-годишния Роналдо в Крузейро, уверявал:

"Даваме ви момче, което ще стане следващият велик нападател на бразилския национален отбор. Той непременно ще играе на световното първенство през 1998 година.“

Всички в стаята кимнали в знак на съгласие, защото вече го били виждали. Роналдо бил звезда още на детско ниво.

Нападател-мечта. Широкоплещест, висок, мощен, но същевременно толкова бърз, че можел да се конкурира с най-добрите спринтьори в страната. И техничен. Боже, какво докосване имаше! Когато излизаше сам срещу вратата, Роналдо най-често преодоляваше вратаря, а след това спокойно вкарваше топката в опразнената врата.

Талант на своето поколение, надеждата на цялата страна – Селесао го взеха, 17-годишен, на световното първенство през 1994 година, макар да не му дадоха игрови минути. Задачата на Роналдо беше да се учи от по-опитните.

И тогава самият Ромарио го взе под крилото си.

Какви времена бяха в Бразилия!

"Ромарио винаги повтаряше, че никой не може да се сравнява с него. Но с мен всичко беше различно. Мисля, че той веднага разбра, че имам потенциала да го надмина“, разказваше футболистът, който по-късно щеше да бъде наречен Феномена.

И как да не го нарекат така?

18-годишният футболист премина в ПСВ по съвет на същия Ромарио. Още на летището го обкръжи пресата и шеговито го попита колко гола да очаква. Той отговори: "32“, но в действителност вкара 36.

Беше безумие. Нидерландия беше виждала Кройф, Гулит и ван Бастен, но такова нещо?!

"Той беше сякаш от друга планета. Срещал съм се с него, когато играех за Аякс. Той тичаше със скорост 3000 км/ч и виждаше терена десет пъти по-бързо от нас“, спомняше си Кларънс Зеедорф.

А Руди Фьолер след измъчената победа на Байер с 5:4, в която Роналдо отбеляза хеттрик, повтаряше едно и също:

"Никога не съм виждал 18-годишен да играе толкова добре.“

И кой беше виждал?

Когато премина в Барселона, се оказа, че и Испания дори не е близо до готова за него. 47 гола в 49 мача!

"Няма да намерите друг футболист, който да вкара този гол. Няма да намерите!“, крещеше Боби Робсън след соловото изпълнение на Роналдо срещу Компостела.

Пеп Гуардиола, Луис Енрике и Жозе Моуриньо можеха да обсъждат тактика до сутринта в онзи отбор на Барселона, но Роналдо сякаш не се интересуваше от нея. Дали щеше да играе в тандем или сам; на контраатаки или позиционно – самият той беше схемата и решението.

Хорхе Валдано беше играл с Марадона, но тук ставаше дума за нещо различно – магия на краката, умножена по 187 см ръст и телосложение на боксьор.

"Когато Роналдо атакува, изглежда, че към теб се носи цяло стадо“, признаваше легендата на Реал Мадрид.

А когато излизаха за Бразилия в тандем с Ромарио – кой можеше да им устои?

Селесао спокойно спечели Копа Америка и Купата на конфедерациите през 1997 година, но само осем дни преди обявяването на състава за световното първенство Ромарио получи контузия. Роналдо остана сам, а 43% от заглавията във вестниците в Бразилия през последната седмица преди Мондиала бяха посветени на него.

По това време той вече беше напуснал Барселона и играеше за Интер – отбор, пълен със звезди, в който той беше най-ярката от всички.

В Италия просто не искаха да повярват на това, което бразилецът направи с Алесандро Неста във финала за Купата на УЕФА през 1998 година:

"Финалът в Париж срещу Роналдо беше най-лошото нещо, което се е случвало в кариерата ми. Гледах този мач много пъти, за да разбера каква е била грешката ми. Загубихме с 0:3. Едва с времето осъзнах, че вината не беше моя. Роналдо беше невъзможно да бъде спрян.“

От своя страна физиотерапевтът на Селесао Нилтор Питроне се кълнеше, че Роналдо е пробягвал 100 метра за 10,2 секунди. За сравнение, световният рекорд на Юсейн Болт е 9,58 секунди.

Именно тогава, заради всичко това, той получи прозвището Феномена.

"Това не ми харесваше. Допълнително напрежение. Феномена не може да губи, да изпитва болка. Феномена не може да спре да вкарва“, признаваше той години по-късно.

Ех, ако тогава знаеха какво предстои...

Роналдо нямаше съвременните терени – равни като билярдни маси. Попадаше на всякакви условия.

Освен това повечето му спринтове завършваха с удари в краката и падания.

Атлет по природа – без съмнение! – но колко дълго можеше да издържи?

Още за световното първенство през 1998 година Феномена пристигна на предела на силите си, а в първия мач срещу Шотландия игра толкова слабо, че Пеле го нарече "най-слабия на терена“.

"Всеки ден ходеше на физиотерапия, приемаше противовъзпалителни лекарства. Чувстваше, че нещо не е наред“, разказваше Бебето. "Всеки път, когато Роналдо оправяше чорапите си или се хващаше за коляното, страната замлъкваше.“

А и това проклето напрежение. Ти си Феномена. Как така не си вкарал?!

При други обстоятелства достигането до финала щеше да бъде облекчение, но в Бразилия след 1994 година всичко беше обратното. Всички нагнетяваха напрежението – легендите от миналото, властта, пресата.

"Когато влязох, той лежеше на леглото с лице към мен. Погледнах го, а той вече беше... дори не знам как да го кажа“, спомняше си Роберто Карлос, на когото физически му беше неприятно да се връща към случилото се.

"Виждал съм такова нещо при епилептици. Той внезапно започна да се тресе и много се уплаших. Дори не разбрах, че си е глътнал езика. И до ден днешен виждам тази гримаса пред очите си.“

Четири часа преди финала срещу Франция бразилците спешно откараха Роналдо в болница под съпровода на ФИФА. Пълна секретност! Дори съотборниците му от Селесао не знаеха нищо. Французите пък започнаха тихо да шушукат, че Бразилия подготвя някаква мръсна игра.

Какво се беше случило? Тогава в Париж лекарите заключиха: нервен срив, усложнен от физическо изтощение.

Самият Феномена признал пред лекарите, че "се чувства така, сякаш го е прегазил камион“.

Да играе в такова състояние? Или да не играе? Той се появи в подземното помещение на стадиона в последния момент, но на терена на "Стад дьо Франс“ само потвърди собствената си диагноза и едва се движеше, докато Зидан и Пети пишеха историята на "Ле Бльо“.

А тъй като беше лидерът, героят на заглавията, папараците продължиха да го преследват дълго време. Дори пред дома му имаше журналисти.

"Послушайте, аз съм нормален човек, който иска да води нормален живот. Искам да отида при майка си без 10-15 журналисти зад гърба ми. Не мога да живея така“, но кого го интересуваше?

"Феномена не може да изпитва болка“, а болката след 1998 година само се усилваше.

Богатирското здраве на Роналдо издържа още година и половина на натоварванията – вече с инжекции, без които не би могъл да направи дори един спринт. И въпреки това дори такъв Роналдо бил достатъчен, за да шокира новия си партньор в атака Бобо Виери:

"Знаеш ли, веднъж на тренировка той ми показа един финт и ми предложи да го повторя. Избухнах в смях: "Никога през живота си няма да направя това“. Беше като да играеш с Майкъл Джордан за Чикаго. Ако не бяха контузиите, щяхме да спечелим всичко...“

Беше ноември 1999 година, мачът срещу Лече, когато коляното не издържа за първи път – частично разкъсване на сухожилието.

Хирургът Жерар Саян решил да "закърпи“ проблема, което по-късно определил като най-голямата грешка в живота си. Роналдо сякаш понесъл добре операцията и възстановяването. Дори успял да се ожени, докато всичко това продължавало. Но след това...

Април 2000 година, финалът за Купата срещу Лацио – само шест дни след раждането на сина му. Той остана на терена едва шест минути, след което опита коронния си финт с престъпване и... изкрещя.

"Всички чухме щракването и веднага си помислихме за най-лошото. Звукът беше прекалено силен“, разказваше Диего Симеоне, който тогава играеше за "Орлите“.

Лекарят на Интер пък признаваше, че не е виждал по-тежка травма. Коляното на Феномена – вече бившия Феномен? – се беше взривило. Капачката се беше изместила високо към бедрото.

"През цялото време, докато лежах, само една мисъл ме преследваше през болката: защо аз? Защо това се случва с мен? Мислех, че това е краят на кариерата ми.“

А и само той ли? Целият футболен свят гледаше ужасено кадрите, от които и днес те побиват тръпки.

Този път Феномена беше откаран за операция в Париж. Под упойващи лекарства той чакаше операцията, когато в стаята внезапно влезе... Зинедин Зидан, с когото едва се познаваха:

"Това беше спонтанно решение. Не бях казал на никого. Исках само да му кажа, че е невероятен, че му се възхищавам и му желая бързо възстановяване. Че футболът има нужда от него.“

Това уважение от съперника му даде сили, както и посещението на Краля на футбола на следващия ден.

"И аз имах сериозна контузия през 1966 година, но след това дойде световното първенство през 1970-а. Върнах се и спечелихме. Дойдох, за да му напомня тази история и да го призова да помни, че Бог го е дарил с талант неслучайно“, разказваше Пеле.

И така, капка по капка, вярата на Роналдо започна да се възраждава.

Никакви фитнес зали, хотели, нощни клубове – през 2000 година Феномена дори не можеше да ходи нормално на два крака.

Бившата му съпруга разказва, че той изпълнявал упражнения с часове с надеждата за чудо, а в почивките си играел с малкото си дете.

Беше ад – дни, седмици, месеци работа, но коляното се сгъваше само под прав ъгъл, и то през болка. Лекарите в САЩ признали усилията за безрезултатни и препоръчали нова операция – тоест фактически край на кариерата.

Роналдо измолил от тях последен шанс. В южната част на Франция, в Капбретон, имало известен рехабилитационен център за спортисти:

"Реших така: или ще видим осезаемо подобрение за няколко седмици, или ще се подложа на операция.

Затова работех всеки ден. Раздвижвах връзката, работех усилено върху гъвкавостта. Честно казано, това беше най-тежкото мъчение, което някога съм преживявал. Но просто не можех да си представя, че всичко ще приключи по този начин, на 23 години. Това не можеше да е краят.“

Да, зад спринтовете и дрибъла се криеше и могъщ характер. Иначе как би станал Феномена?

Само че докато Роналдо се учеше отново да ходи, да бяга и да ускорява, времето си вървеше...

Едва през септември 2001 година – 17 месеца по-късно – той отново излезе на терена срещу румънския Брашов в Купата на УЕФА.

По време на лечението Феномена значително беше качил тегло, загубил беше от скоростта си и вече не се хвърляше безстрашно срещу всички, а играеше по-традиционно. До голяма степен тази контузия отне на футбола едно от най-великите му чудеса.

Въпреки това дори онова, което остана от Роналдо, беше повече от достатъчно за най-големите клубове, стадиони и победи...

Можете ли изобщо да си представите неговия мащаб?

Той продължи да страда до края на сезон 2001/02 – ту бедрото го болеше, ту отново коляното, ту слабините, но Бразилия нямаше как да не го вземе на световното първенство.

Причината не беше само Феномена и всичко, което беше преживял. Селесао загуби шест от 18-те си мача в квалификациите за Мондиал 2002 и едва в последния кръг си гарантира място на световното първенство.

"И последният, Роналдо Назарио, Интер“, обяви Луис Фелипе Сколари, когато произнесе името му, а надеждата на нацията отново се възроди.

"Израснах с твоите финтове. Повтарях ги всичките, когато бях на 13-14 години. Искаш ли да ти покажа?“, закачаше го все още младият Роналдиньо.

А Феномена за първи път от много месеци се засмя:

"Смехът... Той ми идва лесно с моята захапка.“

Коляното все още го болеше, но вече не му пречеше да вкарва – още повече че Диньо, Карлос и Клеберсон му подаваха такива чудесни топки.

Да не говорим, че той дори превърна болката в шоу, измисляйки ужасния си бретон "за смяна на темата“, за който по-късно се извиняваше на бразилските майки, чиито деца го бяха копирали.

Суровият и страховит Сколари не можеше да разбере:

"Ти, по дяволите, как можа да си направиш такава прическа? Ами ако загубим? Как ще го обясниш?!“

Но Роналдо сякаш знаеше – няма да загубят.

Преди финала на световното първенство през 2002 година нервите от четири години по-рано не се върнаха – той заспа и се събуди точно за сутрешната загрявка. Германия нямаше никакви шансове.

"Това е така, защото онова световно първенство го спечелих още преди началото му. Моят трофей беше това, че въпреки всички лоши прогнози се възстанових и продължих да играя футбол.“