Младият талант на Наполи Антонио Вергара разкри кои футболисти са го вдъхновявали най-много, посочвайки Лионел Меси като свой идол, но призна, че в ранните си години при неаполитанците е бил силно впечатлен от Пьотр Зелински.

В интервю за Radio CRC, 23-годишният халф говори за първите си голове на високо ниво и развитието си под ръководството на Антонио Конте.

Силен пробив след кризата с контузии

Вергара получи шанс през този сезон заради сериозни кадрови проблеми в състава на Наполи и се възползва отлично. Той отбеляза красив гол срещу Челси в Шампионската лига, а след това се разписа и при победата с 2:1 над Фиорентина.

"Не мислех на кого да посветя първия си гол – просто бях щастлив. Голът срещу Челси бе неочакван дори за мен. Вторият, срещу Фиорентина, посвещавам на целия стадион и на всички, които празнуваха с мен. Още по-специален беше, защото спечелихме“, сподели той.

Вдъхновение от Меси и Зелински

Вергара подчерта, че Меси винаги е бил неговият футболен пример, но тренировките с първия отбор на Наполи са му позволили да се възхищава отблизо на Зелински.

"Идолът ми винаги е бил Меси, но когато започнах да тренирам с първия отбор, много ми хареса да наблюдавам Зелински. Беше удоволствие за окото – имаше контрол с пета, за който всички знаеха, но пак успяваше да се измъква от съперниците. Много силен играч.“

Халфът допълни, че се чувства най-комфортно зад нападателя, макар през кариерата си да е играл и като вътрешен полузащитник, уингбек и крило.

Ролята на Конте и атмосферата в отбора

Вергара похвали работата на треньора Конте и тактическата дисциплина в състава.

"Определено се подобрих с тренировките при Конте. Работим много върху тактиката и върху това да си помагаме. Ако треньорът поиска да покривам съотборник, го правя.“

Той подчерта и отличния колектив в съблекалнята, както и специалното си разбирателство с капитана Джовани Ди Лоренцо.

"Не усещам тежестта на фланелката“

На въпрос за напрежението от носенето на екипа на Наполи, младият футболист бе категоричен:

"Не усещам тежестта на фланелката, защото всеки път, когато я облека, сякаш хиляди хора я носят заедно с мен. Все едно играя за своите хора – затова не чувствам тежест.“