Халфът на Интер  Дензъл Дъмфрис разказа за първите си няколко месеца в състава на "нерадзурите".

"В началото всичко беше ново за мен. Последните няколко месеца бяха забавни, но също така и напрегнати. Опитах се да се уча възможно най-бързо. Говоря си с треньорския щаб, като слушам и се уча. Културата и езикът са различни, но футболът навсякъде е еднакъв и трябва да го играеш. Треньорите ми помагат и съм благодарен на всички.

Предизвиканата дузпа срещу Ювентус? Тя доста ми повлия, това беше най-тежкият ми момент. Това беше най-важният мач през сезона, но винаги съм усещал подкрепата на клуба. Седмица по-късно Данило Д'Амброзио вкара срещу Емполи и реши да отпразнува гола си, като дойде и ме прегърна.

Това не ми се беше случвало преди и беше позитивен шок. Разбрах, че всички ме подкрепят. От друга страна, голът ми срещу Рома ми даде повече самочувствие, като няма да забравя и триумфа за Суперкупата - първия ми голям трофей и невероятна атмосфера.

Стефан де Врей е ключов за мен. Приятно е да има твой сънародник, който говори на същия език. Дори сме от една и съща област в Нидерландия. Аз обаче съм близък и с други мои съотборници, особено с Хакан Чалханоолу и Иван Перишич. Харесват ми решителността и страстта на Симоне Индзаги.

Не съм виждал нищо подобно. Той е част от мача, тича сякаш е с нас на терена. Той е нашият водач, който умее да обединява хората. Кое ме изненада най-много в Интер? Веднъж в почивния ми ден отидох до тренировъчната база и очаквах да не заваря никого.

Напротив, там тренираха 12-13 мои съотборници. Това беше изненадващо и не се случва в Нидерландия. Почивният ден си е почивен, но това ме накара да разбера какво е нивото на професионализъм на всички", заяви Дъмфрис.