Изминалите седем дни ни подариха още един хубав мач, който с лекота ни помогна да определим героят на седмицата. Да, тази седмица бе и всичко в евросезона. Вземайки с Интер всичко каквото може да се вземе и готвейки се за нови дръзки завоевания, егоцентрика и тиранинът, който може да обича и да мрази едновременно, но без когото съвременният футбол би бил твърде постен и меланхоличен.....всички може би се досещате, че героят за когото става дума е Жозе Моуриньо. За най-„бодливия" треньор, който връщайки се в Испания, за да спечели най-вероятно с един амбициозен клуб Шампионската лига и да стане първият треньор в света, печелил отличието с три различни отбора.

Жозе Мариу душ Сантуш Моуриньо e роден на 26 януари 1963 година в Сетубал. Майка му е учителка, а баща му футболист, играл за Белененсеш и Витория, и дори и изиграл един мач за националния отбор на Португалия. Майка му впрочем също е имала отношение към футбола: нейния вуйчо е бил богат човек и е финансирал изграждането на стадиона на Витория. Гените явно са си казали своето, и от ранните си години още малкия Жозе се заинтересувал от играта с топка, а по-късно когато баща му станал треньор започнал да посещава тренировките на неговия отбор.

Моуриньо - младши се влюбил във Великата игра и у него се появила мечта да стане футболист. През 1980 година седемнадесетгодишен постъпва във футболната школа „Рио Аве", а след това се прехвърля в академията на Белененсеш. До 1985 година той играе за младежките отбори на Сезимбра и Комерсиу Индустрия, но така и не успява да стане професионален футболист. Навярно и за добро: ако нещата бяха се развили по различен начин, може би светът щеше да загуби един гениален треньор.

Моуриньо не можел да се раздели обаче с футбола. След като мечтата му да стане футболист рухнала, неговата майка го изпратила в бизнес училище, но още първия ден Жозе избягал и се записал в Институт за спортно възпитание. През учебната година започнал да посещава различни треньорски курсове, осмислял новите знания, преработвал ги и попивал всичко до което се докосвал.

1987 година можем да кажем, че е отправната точка в голямата футболна кариера на Моуриньо, но все още е далеч от самостоятелна работа и световно признание. Отначало получил работа в младежкия отбор на Бенфика, а след това станал технически асистент в Ещрела, а през 1993 година заел аналогичната длъжност в Порто. През 1996 година в качеството си на клубен преводач бил поканен от Сър Боби Робсън в Барселона, а след напускането на английския специалист продължил работата с бъдещия си опонент от мадридския финал в Шампионската лига 2010 г. - Луис ван Гаал. Работил и учил. Анализирал методите на работа на треньорите и управлението на отборите, същевременно бил в центъра на нещата, които се случвали на терена независимо дали става дума за тренировка или официален мач: превеждал инструкциите към играчите, а след това и техните отговори. И така, през 2000 година той разбрал, че е съзрял за това да продължи да работи сам.

Бенфика се доверили на младия специалист, който никога преди това не е ръководел футболен отбор, но ето, че след девет мача в новия клуб Моуриньо напуснал „орлите" заради конфликт с ръководството. Още на старта на кариерата си той бил своенравен и независим, и не желаел да приема съвети от своите „подсказвачи". Шефовете на Бенфика искали да наложат за помощник на Жозе Есуалдо Ферейра, но младият треньор избрал Карлос Мозер - бивш защитник на клуба. Още тогава Моуриньо влиза във вестникарските колонки, определяйки Ферейра като „магаре, което може да работи 30 години, но никога няма да стане кон". След знаменитата победа с 3:0 над Спортинг, Моуриньо решава да тества президентската лоялност към него, помолва за удължаване на договора си, но след получен отказ си подава сам оставката. Така се озовава през 2001 година в Лейра, с който отбор достига до 5 място - рекорд за малкия португалски отбор.

През 2002 година поема Порто и можем да кажем, че оттогава насам по-нататъшната му кариера е съпроводена с печелене на трофеи. Още първия сезон побеждава в първенството, става носител на Купата на Португалия и Купата на УЕФА. През втория сезон отново печели първенството, освен това става носител на Суперкупата и неочаквано за цял свят печели Шампионската лига. Но в главата на Моуриньо вече са узрели плановете как да бъде завладян футболният свят и той приема предизвикателството да работи в най-силното първенство - това на Англия.

Така през 2004 година когато Ливърпул, които са на път да го привлекат се отказват в полза на Бенитес, Моуриньо се озовава в Челси и веднага носи на отбора на Абрамович първия трофей от 50 години насам. След година повтаря успеха си, а за времето прекарано на „Стамфорд Бридж" той печели освен двете титли и два пъти Купата на Лигата, по един път Купата и Суперкупата на Англия. Оставяйки непобеден у дома си, на 20 септември 2007 година след разногласия с Абрамович португалският специалист си тръгва от Челси.

Почивайки си почти цял сезон, Моуриньо застава начело на Интер през 2008 година и още през втория си сезон постига трибъл с „нерадзурите", с което остава завинаги в сърцата на тифозите.

Можем много да говорим за Жозе Моуриньо: и за това как бе наречен от Фолкер Рот „враг на футбола", как бе глобен с 200 000 паунда от Висшата лига, а също и обръщението му към Венгер с думите „ти си един воайор". Или обвиненията му към Мунтари, че заради мюсюлманския си пост не е в добра форма, както и ареста му през май 2007 година заради разхождането на собственото си куче без каишка. Но по-важното е да припомним, че последната му домакинска загуба като треньор е от 3 февруари 2002 година и вече в 136 домакински мач в своята кариера Моуриньо не познава загубата!

Но според мен няма нужда от това. Защото Специалния е от хората, за които ще се говори и в бъдеще време. Жозе най-вероятно още преди да застане начело на новия си отбор вече е мразен от кръвния му враг защото го изхвърли от Шампионската лига. В същото време нееднократно вече заяви, че след победа в Примерата, мечтае да застане начело на Португалия и да спечели Световното първенство. Навярно тази негова мечта ще се сбъдне - за това защото може би е Специален.

НИКОЛАЙ ГАВАЗОВ