Слуховете за завръщането на Жозе Моуриньо в Реал Мадрид стават все по-шумни.

Все още е трудно да се повярва, но агресивната и конфликтна пресконференция на президента на "белите“ Флорентино Перес ясно показа – именно такъв подход търси той.

Значи отново му трябва човекът, който ще сблъска всички челно.

Първия път това беше… впечатляващо.

FUTBOL TV разказва за наследството, което Моуриньо остави след първия си период в Реал между 2010 и 2013 година.

---

Може би това е най-неочакваното начало за футболна статия.

"Тъмната триада“ – термин, въведен от канадски психолози в началото на XXI век – описва концепция от три разрушителни и социално неприемливи черти на личността.

Първата от тях е нарцисизмът.

След него идва макиавелизмът.

А последната и най-опасна е психопатията.

Съберете всичко това заедно и ще получите циничен егоист и манипулатор, който върви през главите на останалите в името на собствените си цели, без никакви угризения. Между другото, доста разпространен типаж в политиката.

И не, не се опитваме да изкараме Жозе Моуриньо чудовище – просто разказваме историята такава, каквато беше тогава, през 2010 година.

Онзи Реал Мадрид бе богат, исторически велик клуб… но и развалина.

След 2003 година отборът спечели две титли между 2006 и 2008 г., но без стил, без ясно наследство и без усещане накъде всъщност се движи проектът.

И точно тогава пристигна Жозе Моуриньо – почти без да е успял истински да отпразнува требъла си с Интер:

"Не знам дали съм роден да тренирам Реал Мадрид, но със сигурност съм роден да бъда футболен треньор. И много скоро ще ви изградя отбор със собствена идентичност и бъдеще.“

И имаше ли смисъл някой да очаква по-скромни думи от човек, който едва пристигнал в Англия – по времето, когато Сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер управляваха футбола – сам се нарече The Special One?

Нарцисизмът е крайна форма на егоцентризъм, съчетана с преувеличена представа за собствените таланти и постоянна нужда от възхищение.

Реал Мадрид е един от най-великите клубове в света, но това изобщо не впечатли Моуриньо. Той започна да гради отбора не върху репутацията и наследството на "белите“, а върху фанатична преданост към самия себе си.

Появи ли се и капка съмнение? Излизаш от играта.

А всеки, който не е част от отбора, автоматично се превръща във враг.

Той беше изчислил всичко.

Прекалено авторитетният Раул – вън. Младите Месут Йозил, Анхел ди Мария и Сами Кедира лесно се поддаваха на "обработка“. Кристиано Роналдо жадуваше за слава, затова работеше безупречно. А ветеранът от Порто Рикардо Карвальо следваше Моуриньо навсякъде.

И отборът не загуби нито веднъж в първите си 17 мача.

Това не бе просто Реал – това бе пожар.

"Белите“ тичаха в 94-ата минута по-добре, отколкото други отбори в петата. Дори великият Милан го усети върху себе си.

И тогава, на 29 ноември 2010 година, Реал Мадрид пристигна на Камп Ноу, където Барселона ги унищожи напълно.

5:0.

А по трибуните се появи огромен банер:

"Ти си просто преводач.“

Напомняне за времената, когато младият Жозе Моуриньо помагаше на Сър Боби Робсън в Каталуния.

А той толкова силно жадуваше за признание…

"След мача настъпи хаос. Някои гледаха в пода, други плачеха, трети се караха. После влезе Моуриньо и каза: "Знам, че ви боли. За някои това е най-тежката загуба в кариерата. Те сега празнуват, сякаш са спечелили титлата. Но са спечелили само един мач. Ние ще се върнем“, спомня си в книгата си резервният вратар Йежи Дудек.

И точно така се случи, защото онзи състав бе наистина изключителен, а Жозе умееше да изгражда играта си така, както малцина могат.

До април 2011 година Реал Мадрид стигна с шансове за Купата на краля, УЕФА Шампионска лига и с изоставане от осем точки зад Барселона в Ла Лига.

Четири поредни Ел Класико!

Но това вече не бе онзи Реал от есента. Бе станал груб, надменен и готов на всичко — точно като своя треньор.

"Грегорио Мансано? А това кой е? Не го познавам“, казваше Жозе за треньора на Севиля.

"Мануел Пелегрини? Можете ли да си представите аз след Реал да отида да тренирам Малага?“ — така се изказа за чилийския си предшественик.

"Хранеше" дори и на собствените играчи, ако с нещо бяха сгрешили — например младия Педро Леон:

"Намерили сте за кого да питате. Той не е нито Диего Марадона, нито Зинедин Зидан.“

И с точно такова настроение Реал първо спря Барса в първенството (1:1), а след това ѝ отстъпи 80% владение на топката и спокойно се защитаваше в Шампионската лига, преди съдията Волфганг Щарк да изгони Пепе за това нарушение.

След това Лионел Меси набързо сътвори шедьовър — а изгонен се оказа вече самият Жозе Моуриньо.

Пресконференцията му след онова поражение и до днес остава сред най-скандалните в историята на футбола:

"Просто ще задам един въпрос, на който се надявам някой ден да получа отговор: защо Том Хенинг Йоребрьо? Защо Масимо Бусака? Защо Франк де Блекере? Защо Волфганг Щарк? Защо? Защото на всеки полуфинал се случва едно и също.

Защо Йоребрьо преди две години? Защо Челси не успя да стигне до финала? Миналата година беше чудо, че Интер стигна дотам, играейки толкова дълго с 10 души. Чудо. Защо нямаше четири дузпи за Челси през 2009-а? Защо изгониха Робин ван Перси? Откъде идва тяхната сила?

Пеп Гуардиола е фантастичен треньор, но аз съм печелил две Шампионски лиги. Той има само една — и то такава, от която аз бих се срамувал. Спечели я със скандал на "Стамфорд Бридж“, а ако я спечели и тази година, ще бъде със скандал на "Бернабеу“. Надявам се един ден да успее да спечели истинска Шампионска лига.“

И това беше всичко — бомбата избухна.

УЕФА глоби Моуриньо със смешните 50 хиляди евро, но по-важното беше друго — той не замина за "Камп Ноу“, за да присъства на отпадането, а феновете и играчите на Реал Мадрид получиха обяснение защо са загубили.

Не защото не атакуваха, не стреляха към вратата и играеха твърде грубо — Серхио Рамос няма да даде да се излъже.

Не!

Всичко било конспирация. Съдийско-каталунска корпорация за печелене на несправедливи трофеи. Можете ли да си представите подобно безобразие?!

Макиавелизмът е черта, която показва, че човек е толкова обсебен от собствените си интереси, че е готов да манипулира и мами околните в името на личните си амбиции.

А Жозе Моуриньо тогава манипулираше изключително ефективно.

Отборът му повярва напълно и във финала за Купата на Краля 2011 първото нарушение дойде още в 44-ата секунда, а мачът беше толкова мръсен, че например Алваро Арбелоа буквално настъпи пищяла на Давид Вия.

И точно така Реал Мадрид победи — 1:0.

Генералният директор на Реал Мадрид и клубна легенда Хорхе Валдано открито опитваше да разубеди своите от този път. Напомняше за Хуанито, който през 1987 година настъпи Лотар Матеус и с това опозори клуба.

Жозе Моуриньо отвърна с поредната манипулация:

"Избирай, Перес — или аз, или Валдано!“

Разбира се, Флорентино Перес избра треньора.

На мястото на Валдано бе издигнат Зинедин Зидан, но Жозе "изяде“ и него само за половин година.

След това Моуриньо, в най-добрите традиции на интригите от Николо Макиавели, се освободи и от главния лекар Ернандес, а дори и от главния готвач Чечу. Навсякъде трябваше да има само негови хора — верни до мозъка на костите.

Вторият му сезон започна със Суперкупата на Испания 2011 — и отново срещу Барселона, отново Ел Класико.

Когато Лионел Меси изведе своите напред с общ резултат 5:4 на "Камп Ноу“, Марсело се вряза в Сеск Фабрегас и избухна масово меле.

Тогава Моуриньо притича и бръкна с пръст в окото на Тито Виланова.

Докато го правеше, крещеше:

"Pito!“

На испански това означава "пенис“.

Това вече възмути не само каталунците.

Милиони зрители започнаха да наричат Жозе Моуриньо "психопат“, макар че психопатията всъщност означава нещо малко по-различно — липса на емпатия и разкаяние за недостойни постъпки спрямо други хора.

След като Моуриньо нападна Тито Виланова, който по-късно почина от рак, той публикува смразяващо хладно изявление:

"Няма да напусна поста си за нищо на света. Моят отбор е гладен за победи. И бих искал да се извиня на мадридистите — и само на тях — за поведението си в последния мач.“

Тогава вече се раздели и самият Мадрид.

Най-яростните привърженици на Моу окачиха на "Бернабеу“ банер:

"Моуриньо, твоят пръст ни показва пътя.“

Но капитанът на Реал Мадрид Икер Касияс се оказа устойчив на тази пропаганда.

"Обадих се на Шави, защото това беше мой дълг и отговорност. Ние допускаме грешки и разваляхме всичко.“

До този момент стратегията на Моуриньо невинаги работеше на терена, но съблекалнята беше изцяло негова.

След обаждането на Касияс обаче пелената започна да пада от очите на играчите и се появиха първите съмнения.

Жозе Моуриньо виждаше всичко, ядосваше се и се нахвърляше върху собствените си играчи — обикновено без особена причина.

"Кой издаде състава? Кой е плъхът тук? Естебан Гранеро, ти ли беше?!“ — цитира треньора Йежи Дудек.

В същото време зад кулисите се говореше, че при всяко изтичане на информация португалецът най-вече подозирал Икер Касияс, тъй като приятелката му Сара Карбонеро работела в телевизия.

Двамата постепенно се превърнаха в два различни полюса на Мадрид — единият спокоен, аристократичен и премерен; другият — груб, тласкан от собствената си тъмна триада.

"Карим Бензема? Как мислите, ще уловя ли повече плячка с ловно куче или с котка?“

Карим така и не забрави тези думи.

А и кой ли ги забрави?

Още през декември 2011 година публиката на "Бернабеу“ освирка собствения си треньор при поражението с 1:3.

И макар че Реал Мадрид спечели Ла Лига през 2012 година с рекордните 100 точки, Моуриньо за една година бе загубил повече, отколкото бе спечелил.

Той отново не взе УЕФА Шампионска лига — Байерн Мюнхен го елиминира след дузпи.

А съблекалнята реагираше все по-зле на постоянната война.

Самият Моуриньо още дебнеше съдии на паркинга след Ел Класико, но играчите му вече не искаха да вървят след него дотам.

Серхио Рамос пръв застана в защита на Икер Касияс — и също изпадна в немилост.

Останалите замълчаха и не подкрепиха никого.

"Моуриньо сгреши, че остана за трети сезон. Това не бе добре нито за него, нито за мен, нито за Реал“, обобщи по-късно Касияс.

По-точно едва ли може да се каже.

След само една победа в първите четири кръга Жозе Моуриньо обяви:

"Край. Аз вече нямам отбор.“

След това пред медиите започна да излиза неговият асистент Айтор Каранка, който поемаше ударите вместо него.

Междувременно Моуриньо окончателно извади Касияс от титулярния състав и заложи на Диего Лопес — качествен и опитен вратар, чийто проблем беше, че попадна в горяща съблекалня в най-лошия възможен момент.

Навсякъде кипеше напрежение. Включително и в националния отбор на Испания имаше разделение, което дойде от поведението на Жозе. 

"Икер е символ за този клуб и за цяла Испания. Към него трябва да се подхожда с повече уважение“, заяви Пепе, с което премина на страната на бунта.

А Рамос вече говореше директно:

"Труден период е. Моу не разбира как можеш да прегърнеш съперник след загуба. За щастие, ние успяхме да изгладим това.“

В този момент Моуриньо почти нямаше останали "войници“.

Може би само Алваро Арбелоа продължаваше да го следва безусловно — и стигна дотам, че в мач за Купата на Краля срещу Валенсия счупи… ръката на самия Касияс.

При тези обстоятелства Барселона се откъсна с близо 20 точки напред.

А Реал Мадрид само безпомощно наблюдаваше — също както и покера на Роберт Левандовски на "Вестфаленщадион“ в УЕФА Шампионска лига. Нали не сте забравили онази вечер? Или победата на Атлетико Мадрид във финала за Купата на Краля?

Макар че ако търсите идеалния символ на ерата на Жозе Моуриньо в Реал, още по-подходящ е голът на Кристиано Роналдо срещу Валядолид на 4 май 2013 година, след който вместо обичайното "Siuuuu“ той се втурна към резервната скамейка, за да изкрещи на Жозе:

"Махай се по дяволите!“

"Аз съм един от малкото треньори, които сами напуснаха Реал Мадрид, а не бяха уволнени“, манипулираше и тук Моуриньо.

Истината е, че той все пак беше "уволнен“ — само че не от Флорентино Перес, а от собствения си отбор.

Съблекалнята просто се умори от войната.

Анхел ди Мария можеше да разцъфва, Кака да залязва, Кристиано Роналдо да чупи рекорди — но светът през това време говореше само за Жозе.

Никога в историята не е имало "по-треньороцентричен" проект от Реала на Моуриньо.

И той прекрасно го осъзнаваше.

Всички негови по-късни реплики от типа:

"Аз тренирах истинския Роналдо в Барселона“

всъщност бяха обида към съблекалнята, която не застана зад него.

В собствените си очи той никога не беше виновен. Моуриньо продължаваше да говори за съдии, предателства и конспирации; започна дори да нарича Барселона на Пеп Гуардиола "най-силния отбор за последните 30 години“.

Днес изглежда, че именно този провал го пречупи. Оттам започна и бавният му залез, окончателно оформен в Тотнъм.

Кой знае.

Но едно е сигурно — на Реал му трябваше Карло Анчелоти, за да поправи всичко, да сглоби отбора наново и спокойно да го поведе към неговата Десета европейска титла.

За Жозе Моуриньо във Валдебебас, меко казано, не са тъгували особено.

Серхио Рамос дори веднъж го подигра:

"Този човек явно има страхотен PR агент, щом не спечелихме Шампионска лига с него, а още продължавате да говорите за него.“

И ето че сега, през 2026 година, отново се появиха слухове за завръщането му…

"Уважавам Жозе, той е голям професионалист, но не искам да го виждам начело на Реал“, вече заяви Икер Касияс.

"Пеп Гуардиола е Моцарт на футбола, а Моуриньо е просто неговият Салиери“, повтори култовата си фраза Хорхе Валдано.

Тези двамата със сигурност не са забравили тъмната триада, с която се сблъскаха предишния път.

В същото време 79-годишният Флорентино Перес упорито иска Моу обратно.

Само в рамките на един час пред микрофоните босът на Реал Мадрид обяви война на всички — Барселона, Атлетико Мадрид, медиите и Съдийската комисия.

Изглеждаше толкова зле, че човек направо започва да се тревожи за самия Мадрид.

На Реал му трябват млади ръце и поглед към бъдещето.

Вместо това клубът остава в ръцете на хора, вкопчени в миналото — в нещо, което отдавна е приключило и което съвсем не завърши добре.