Преди шест години Карло Анчелоти стана поредната жертва на мадридската система. Италианецът сравнително добре проведе първата половина на сезон 2014/15, но след това напълно изгоря: пропусна Купата на Испания, загуби мачовете с Атлетико и Барса и отпадна от Шампионска лига, губейки  от Ювентус. През 2015 г. раздялата с Карло изглеждаше глупаво и несправедливо. Италианецът бе обожаван от играчите, неговият Мадрид много вкарваше и до последно претендираше за трофеи, но Перес строго отсъди: нямаш работа на "Сантяго Бернабеу" без купи. Тогава това разгневи феновете, но все пак те приеха решението на президента - самодържец.

Вместо Анчи, който претърпя операция, в клуба дойде Рафа Бенитес - той бе запомнен с фиаското в Ел Класико, загубената съблекалня и предсрочното уволнение. На помощ се притече Зидан, но така или иначе уволнението на Анчелоти се свързваше с импулсивността на Флорентино. Цялата следваща кариера на Карло обаче ясно показа, че президентът е постъпил мъдро.

В Байерн Анчелоти тренираше толкова лошо, че играчите, свикнали с тактическите лекции на Пеп, се събираха отделно от щаба и обсъждаха схемите - това е най -добрата илюстрация на кошмарната работа на италианеца. След Мюнхен бе ред на родната Серия А с Наполи.  Карло няколко пъти напрегна Ливърпул на Юрген Клоп, но микро-подвизите в Шампионска лига се стопиха на фона на общата импотентност. И логичното се случи - Анчи деградира до Евертън, английски средняк, който не може да вземе дори Купата на лигата.

В Ливърпул Татко Карло добре стартира сезон 2020/21, но нещата започнаха да се влошават след петия кръг. Да, Евертън през цялата кампания се размотаваше между шесто и осмо място, давайки надежда, че ще засили интригата за топ 4, но мърсисайдци окончателно се провалиха в края, завършвайки десети и с трагична загуба 5:0 от Манчестър Сити - това бе най-тежкото поражение на Анчелоти в кариерата му.

За да разберем мащаба на падането на Анчи, достатъчно е да погледнем един факт. Само преди седем години Карло, заедно с Реал Мадрид, унищожиха Пеп Гуардиола в полуфиналите на Шампионска лига. Сега Гуардиола все още е в списъка с най-добрите треньори в света, а Карло затъна в коловозите с Евертън.

Ето защо завръщането на италианеца в Реал е толкова ирационално, колкото и напускането му през 2015 г. С Анчелоти всичко е ясно отдавна: той е треньор на старата формация - абсолютно без система и философия. Да, Карло все още може да напише добър план за конкретен противник, но едва ли някой президент би мечтал за такъв разпознаваем стил. Италианецът знае как да запази съблекалнята, да постави играчите на магнитна дъска и да напрегне грандовете, но Анчелоти определено няма как да осъществи преструктурирането на Реал Мадрид. На всичкото отгоре за цялото оперативно управление ще отговаря Давиде Анчелоти, чиито треньорски талант е под въпрос.

Флорентино постави феновете на Реал Мадрид в неудобно положение. От една страна, вместо решителния Конте, мъдрия Алегри или прагматичния Почетино, клубът взе един добър дядо, чиято сила остана някъде до първата половина на 2010 -те. От друга страна, Карло е легенда за "Бернабеу" и творец на десимата, така че той ще бъде обожаван и уважаван. Самият Анчи също може да бъде разбран. Реал е последният му шанс да вдигне шум, а и подобни оферти не се отказват. Освен това е по -приятно да се "точиш" за рекордна  четвърта Шампионска лига и пълен набор от златни медали във висшите лиги (Италия, Англия, Франция и Германия вече са на колана), отколкото безцелно да се блъскаш във Висшата лига срещу Брайтън и други дървари.

Единственият проблем е, че всеки трофей за днешния Карло ще бъде чудо. Най -мощният тактик и мотиватор Симеоне работи в Ла Лига, а Барса изглежда по-силна от миналата година. Още по-трудни изглеждат нещата в Шампионска лига, където са Нагелсман и Тухел, ПСЖ и Манчестър Сити.

Ето защо назначението на Карло за треньор на изцедения до последната капка състав на "бланкосите"  изглежда като жалък опит да бъде измамено времето и да бъде забавено обновяването на Реал Мадрид. Дали този път Перес не излъга себе си?