Едва ли ще изненадаме някого, ако кажем, че в природата на човек е да допуска грешки, даже по няколко и ако някой твърди, че е безгрешен, той или има проблеми с общите възприятия за света, или с идентичността си. Проблемът е когато грешките следват една след друга, когато всеки следващ ход води до бедствие, до разрушаване на работеща система, наложила се през годините. И тук сентенцията на древните Error a culpa vacat (Грешката е свободна от вина) няма как да важи. Защото само завършен глупак би съсипал нещо, което изисква единствено поддръжка. Или много голям хитрец, който търси лична облага. Което не оправдава нито едните, нито другите.

А в момента точно такова е поведението на управата на Барселона. На онзи народен клуб, който винаги е бил близо до масите, за разлика от своя антагонистичен противник, радващ се на покровителството на елита, а по-рано и на мощната десница на Франко. На Барса, която е живяла скромно, но гордо и свободно. На клуб, който в основата си е разчитал на магията на собствената школа, изповядвайки собствена философия, развита от идеите на великия Кройф.

В главния офис на клуба обаче са проникнали вредители.

И Барса трябва да се избави възможно най-бързо от паразитите, настанили се вътре в организма.

Барселона унищожава школата си

Този проблем съществува от няколко години, но Хосеп Мария Бартомеу и неговата хунта много умело го прикриват. Цялото внимание на футболната общественост е насочено към представянето на първия отбор, към печелене на трофеи, преследване на трансферни цели, истории и изказвания около едно или друго голямо име, но така и никой не забеляза как Ла Масия постепенно бе напусната от някои от водещите си треньори, а философията на самата школа се промени - сега малцина се надяват, че ще могат някога да заиграят в първия отбор на каталунците, но и те не искат да чакат. А и как да бъде иначе, когато преди по-малко от две години Грималдо бе продаден на Бенфика за смешните 1.5 милион евро! А през миналия сезон 21-годишният испанец бе признат за един от тримата най-добри леви защитници в португалското първенство. На всичкото отгоре клубът смело реже своите корени и не показва никаква визия по отношение на собствените кадри. Продажбите на Алвеш и Педро бяха направени без никакъв свян, а тази на Фабрегас дойде във време, когато вече бе ясно, че Шави си тръгва. Това е клиничен идиотизъм. И за да бъде завършен този идиотизъм - в клуба бяха привлечени Туран, Гомеш, Дъглас, Алкасар, Вермален, Силесен, а сега и Паулиньо, чийто трансфер трябва да бъде причислен към раздел финансови престъпления. Защото само престъпник може да даде 40 милиона за играч, който си е почивал в Китай, а преди да отиде там за 14 милиона евро, феновете на Тотнъм го определиха като най-лош трансфер в историята на "шпорите".

"Те се държаха неблагодарно и лицемерно", заяви Алвеш през зимата на тази година, но тогава почти никой не обърна внимание на думите на свадливия бразилец. Сега, анализирайки общата картина, става ясно, че Дани е много прав.

Липса на далновиден мениджмънт

Всички говорят за безумните трансферни харчове на богатите английските клубове, но погледнете - за последните три години Барселона похарчи 340 милиона евро за 15 нови играчи, но само четирима от тези футболисти редовно се появяват на терена. Това също трябва да попадне в раздел финансови престъпления. Показателно е, че Бартомеу събра свитата си и призна за необходимостта от трансфери едва след първата загуба от Реал Мадрид в Суперкупата на Испания. И то, за да бъде лъснат имиджа и успокоени феновете. Получи се обаче обратен ефект - сега каталунците надлъж и нашир кръстосват Европа с един чувал пари, а всички се опитват да измъкнат катарските хартийки от ръцете на Барселона.

Дали не трябваше Барса предварително да се подготви за трансфера на Неймар? Да бъде оформен предварителен списък с евентуалните цели, да се разпределят приоритетите и да се изработи план В, ако преговорите започнат да буксуват? Както го правят 2/3 от клубовете от топ 5 на първенствата на Европа? Клуб като Барселона не може да се държи по този начин, предизвиквайки ирония и попадайки на централно място във футболния фолклор.

Впрочем, самият трансфер на Неймар показва, че идиотизмът здраво се е настанил в главния офис на каталунците. След като стана ясно, че шейховете имат парите и желанието да получат бразилеца, а инсайдерите на "блаугранас" в един глас твърдяха, че трансферът е абсолютно реален, ръководителите на Барса показаха висше ниво на пълна некомпетентност.

Спортният директор Роберто Фернандес: "Нито един клуб не може да заплати 222 милиона за него. Той никъде няма да ходи".

Вицепрезидентът Жорди Местре: "Неймар остава на 200%. Повече няма какво да се коментира този въпрос".

Президентът Хосеп Бартомеу: "Невъзможно е да бъде купен Неймар, без да бъде нарушен финансовия феърплей".

Тримата наивници? Или тримата хитреци? Как изобщо тези хора заемат такива високи постове и управляват клуб, чиято фенска маса се разпростира по целия свят? Едно е сигурно, обикновено, след такива прогнози, трябва да се посети офиса на отдел Кадри и да се напише заявление за оставка. Вместо това обаче се прави презентация на 29-годишен футболист, който не е лош, но категорично не е за нивото на отбори като Барселона, Реал Мадрид и Атлетико Мадрид.

Недалновидна финансова политика

Барселона винаги е бил клуб, който е живял разумно и е харчил скромно. Тук никога няма да видите "Галактикос", но "Дрийм Тийм" - да. През последните години обаче нещата се промениха и клубът започна да става жертва на футболните агенти на звездите си, които умело успяват да го доят. Според неофициални източници, Лионел Меси за миналата година е получил 60 милиона евро без данъците! Бащата на Неймар трябваше да получи 26 милиона евро бонус лоялност, а колко са получили останалите агенти, това засега е тайна. Но е факт, че представителите на футболистите взимат тлъсти комисионни от клуба.

По-голямо безпокойство предизвиква положението със заплатите. Внимание - новото попълнение Паулиньо ще взема по 100 000 евро на седмица. Приблизително толкова получават Туран и Гомеш. Според официалните документи разходите по заплатите в Барселона са 58% от доходите на клуба и това е добре. В тази цифра обаче не попадат различните комисионни и бонуси и според неофициални източници, разходите на Барселона по изплащане на суми на играчи и агенти възлиза на 82% от дохода. С останалите 18% трябва да се поддържат базите, Ла Масия, да се покриват ежедневните разходи и да се правят трансфери. За справка, фонд работна заплата на Манчестър Юнайтед (тук съвсем официално влизат и комисионни и бонуси) е 47%. За това и през другото лято, когато двата клуба се изправят един срещу друг в битка за Гризман, победителят ще е предварително известен.

Не на последно място смях предизвикват размерите на опциите за откупване на договорите на играчите. И това на фона на няколко мощни английски клуба, както и на катарските пари. Например, клаузата за освобождаване на Серхи Робрто е 40 милиона евро. А отдавна се знае, че Челси се интересува от испанеца. В това отношение каталунците има какво да научат от португалските си колеги - в момента, в който инсайдер подаде информация за интерес към даден играч, следва подписване на нов договор, с нова, два пъти по-голяма опция с обещание към играча да получи процент от надбавката. Барса обаче показва високомерие: "Ние сме нещо повече от клуб". До момента, в който не се появи ПСЖ и не приземи каталунците. За справка, опцията за освобождаване на Дани Сабайос е 500 милиона евро!

А за връзката между транспортната компания на Бартомеу ADELTE Group и китайската корпорация Evergrande Group, която пък е собственик на Гуанджоу Евъргранд, клубът, който прибра 40 милиона евро от продажбата на Паулиньо, няма нужда да се говори. Нещата миришат. А може да става дума за съвпадение и за обикновена случайност.

Не е случайно обаче едно - на "Камп Ноу" са проникнали чужди елементи, които нанасят на клуба повече вреди, отколкото ако бяха шпиони на Флорентино Перес. И Барса трябва незабавно да се избави от тях.