В нашата нова рубрика „След сезона", FUTBOL TV ще се опита да обобщи най-интересното от изминалата година, както и да припомним какво се случи през сезона в някои от най-големите първенства на Европа. В нея ще намерят място позабравени и не толкова забравени герои, любопитни истории и факти, някои от които винаги ще бъдат актуални и ще приковават вниманието на феновете на най-великата игра.

Германската Бундеслига през изминалия сезон се превърна в едно от най-вълнуващите първенства в Европа, в което станахме свидетели на неочаквани възходи и падения. Златните медали в първенството 2010/11 бяха спечелени от Борусия Дортмунд - може би най-стабилно представящия се клуб през изминалия сезон. Хората на Юрген Клоп не само зарадваха своите фенове с добра и стабилна игра, но „жълто-черните" успяха с основание да приковат към себе си вниманието на Европа. В днешният ден, когато трансферният прозорец официално бе отворен, много от грандовете на Стария континент са готови да развържат кесиите си за Шахин, Гьотце, Суботич и още десетина играчи от немския шампион, които противно на възрастта на която се намират, показаха зряла и впечатляваща игра. Лично аз трудно си спомням първенец на Германия да стане отбор на такава средна възраст - 23.79 г., който е третия най-млад тим в Бундеслигата! В същият момент, детската градина на Клоп буквално разби всякаква конкуренция и за миг не остави съмнение в превъзходството си над останалите отбори - противно на скептиците в началото на шампионата, които не предричаха подобен успех за клуба от „Идуна Парк".

Байер Леверкузен, който финишира втори се оказа най-достойният конкурент на шампиона. „Аспирините" започнаха сезона впечатляващо - още в първия си мач като гости на бъдещия първенец, за две минути леверкузенци решиха двубоя в своя полза. Още по-впечатляваща обаче бе загубата с 3:6 във втория кръг при домакинството срещу Борусия Мьонхенгладбах, който по-късно едва не изпадна във Втора Бундеслига. Този мач всъщност показа пробойните в защитата на вицешампиона, който за цял сезон отбеляза само три гола по-малко от първенеца, но допусна в мрежата си 22 в повече - това нещо в Германия се наказва. Всъщност повратният момент в първенството се оказа в началото на годината, когато Байер загуби с 1:3 у дома си от Дортмунд, а три седмици по-късно и от Нюрнберг с 0:1 ( и в двата мача грешките на защитата на „аспирините" бяха фрапантни.

Отборът от миналата година Байерн Мюнхен претърпя пълен провал и със сигурност на „Алианц Арена" ще се опитат да забравят сезона. Провалът можеше да бъде още по-катастрофален, ако Хановер 96 беше по-смел в представянето си. Проблемите на Ван Гаал с тима бяха очевидни още от самото начало, където в първите десет мача баварците записаха три загуби и три равенства, а унизителната загуба в Мюнхен от Майнц 05 не задейства червената лампичка. Сгреши и клубното ръководство, което реши да смени холандеца едва пет кръга преди края - когато Байерн нямаше шансове за титлата и отпадна от Купата за Германия и Шампионската лига.

Откритието на сезона несъмнено се казва Хановер 96. Само преди една година духът на зрителите на AWD Arena бе изравнен със земята след самоубийството на Енке и когато отбора се спаси от изпадане едва в последния кръг, но година по-късно, с Мирко Сломка начело, целите и настроението бяха променени, а специалистът успя да обедини всички футболисти в едно цяло и да създаде тим без звезди, но със страхотен баланс, като по този начин Хановер 96 до последно се намираше в борбата за Шампионската лига.

Характерното за изминалия сезон в Бундеслигата е, че това бе годината на треньорските рокади. Ако преброим всички смени, ще се окаже, че оставките и назначенията са 20! Само Кьолн смени четирима наставника, а Щутгарт го направи три пъти. Някои от тези рокади обаче се оказаха основна причина за недоброто представяне на фаворитите от близкото минало - Волфсбург, Шалке, Вердер и Щутгарт. И ако за „миньорите" сезонът все пак е спасен с класирането на полуфинал в Шампионска лига и финал за Купата на Германия, то „вълци", „шваби" и музиканти" постоянно се намираха в зоната на изпадащите. А Вердер не само повтори най-лошото си класиране от 80-те години насам, но и за първи път допусна повече голове, отколкото отбеляза. Не успя да се справи и с боксуването си на старта Щутгарт, а нещата за Волфсбург при Стив Макларън бяха повече от плачевни и се наложи в края на сезона желязната ръка на Магат да спаси тима от изпадане.

На фона на случващото се с грандовете, приятно изненадаха миналогодишните аутсайдери. Така например, никой не очакваше кой знае какво от Нюрнберг, който в края на миналия сезон едва се спаси от изпадане. Събирайки обаче през лятото на 2010-та редица млади играчи (втори най-млад тим), Дитер Хекинг за малко не класира отбора си в Лига Европа. Кайзерслаутерн също изненада - без особени финансови средства, с които да бъде подсилен при завръщането си в елита се класира седми, като откритието на сезона се казва Тиферт, който записа 14 асистенции. Изненада и Фрайбург, на когото специалистите предричаха изпадане, но в крайна сметка тима финишира девети. Не може да не отбележим и впечатляващото представяне на Кьолн в домакинските си мачове (4-ти по този показател в Бундеслигата), като за десетото място на „козлите" в крайното класиране натежа слабото представяне при гостуванията (18-то място).

Ако трябва да говорим обаче за разочарования, най-голямото се нарича Айнтрахт. Така и никой не успя да разбере какво се случи с тима от Франкфурт, който в 17-я кръг победи бъдещия вицешампион (8-ма победа от началото на шампионата) и се намираше в зона „Европа", а от началото на 2011-та година записа само един успех и в крайна сметка финишира на предпоследното място - основна вина тук носи нападението, което с 31 гола се оказа най-слабото.

Несъмнено е, че нарасналата конкуренция в немския футбол прави първенството все по-популярно в световен мащаб. Какво точно ще се случи догодина ние не знаем. По всяка вероятност, през следващия сезон най-посещаваният шампионат на Европа ще бъде още по-непредсказуем от предишния. За нас остава да очакваме не само пълни стадиони, а и нови звезди, много голове и вълнуващи срещи. А дотогава - да живее новия футболен крал на Германия!