Приключи сезон 2025/26 в Лига 1. Пари Сен Жермен, който завърши на шест точки пред Ланс, спечели титлата за пета поредна година, а Нант и Мец изпаднаха от елита. FUTBOL TV прави равносметка на 88-ия сезон на най-силното футболно първенство на Франция.

ПСЖ: печели вече и с втория си състав

ПСЖ завърши сезон 2024/25 със статут на най-силния клубен отбор в света. Парижани най-накрая триумфираха в Шампионска лига, така че съставът не се нуждаеше от сериозни промени. Напълно без тях обаче не мина.

Най-голямата бе раздялата с Джанлуиджи Донарума, който пази вратата на ПСЖ в продължение на четири години, но не успя да постигне споразумение за нов договор и премина в Манчестър Сити срещу 30 милиона евро. Парижани намериха заместник на италианеца в Лил, откъдето привлякоха за 40 милиона евро Люка Шевалие, на когото Луис Енрике веднага гласува доверие като титулярен вратар.

Освен това ПСЖ плати 63 милиона евро за украинския защитник на Борнемут Илия Забарни. С оглед присъствието в отбора на руския национален вратар Матвей Сафонов тези трансфери можеха да доведат до напрежение в съблекалнята. За щастие на ПСЖ, Сафонов реагира професионално — изгради нормални отношения със съотборниците си и до средата на сезона дори си върна статута на първи избор под рамката.

През този сезон монолитността на ПСЖ бе поставена под съмнение. Ако през предходната кампания парижани допуснаха само две загуби — и то след като вече си бяха осигурили титлата — сега бяха победени шест пъти. Най-тежкият период дойде между края на септември и ноември, когато тимът записа едва две победи в шест мача.

Причината за спада в резултатите е очевидна — ротацията на състава. Луис Енрике често оставяше основни фигури като Усман Дембеле, Дезире Дуе, Нуно Мендеш, Маркиньос и Ашраф Хакими на резервната скамейка в двубоите от първенството, за да бъдат максимално свежи за Шампионската лига. Така в Лига 1 по-често играеше резервният състав.

Политиката се оказа успешна: ПСЖ достигна до финала на Шампионската лига и едновременно с това спечели титлата във Франция, макар и по-късно от обичайното — едва в предпоследния кръг. Така клубът завоюва 14-ата си титла, включително пета поредна и 12-а за последните 14 години, затвърждавайки статута си на най-титулувания клуб във Франция.

Ланс — сензацията на сезона

Най-голямата изненада не само във Франция, но и сред всички първенства от топ 5 в Европа, безспорно бе Ланс. Клубът с едва десетия по големина бюджет в Лига 1, който през последните години обичайно завършваше около седмо-осмо място, почти до последно се бореше с ПСЖ за титлата и в крайна сметка спечели сребърните медали.

Всичко започна през лятото, когато старши треньорът Уил Сотил обяви, че напуска в посока Саутхемптън. В Ланс взеха нестандартно решение, назначавайки бившия наставник на Олимпик Лион Пиер Саж, който бе без работа цяла година, но въпреки това подписа договор до лятото на 2028-а.

47-годишният специалист изгради отличен колективен дух и наложи вертикален стил на игра, базиран на агресивен пресинг и бързи контраатаки. В резултат единствено ПСЖ отбеляза повече голове (74 срещу 66) и допусна по-малко попадения (29 срещу 35) от "кърваво-златните“. Освен това Саж бе избран за треньор №1 на сезона във Франция.

Не бива да се подценява и работата на клубното ръководство. Преди началото на сезона Ланс привлече срещу 6 милиона евро крилото на Удинезе Флориан Товен. И 33-годишният световен шампион сякаш преживя втори футболен живот у дома — с 11 гола и 6 асистенции той стана най-резултатният играч на Ланс и третият най-ефективен футболист в цялата лига.

"Кърваво-златните“ завършиха сезона триумфално, печелейки и Купа на Франция. Следващото голямо предизвикателство пред клуба ще бъде участието в Шампионската лига.

Битката за бронза между Лил, Лион, Марсилия и Рен

За останалите четири места, даващи право на участие в евротурнирите, се разрази изключително оспорвана битка. В крайното класиране отборите между трето и шесто място бяха разделени от едва две точки.

Последният кръг можеше напълно да преобърне подреждането. Лил сериозно рискуваше да изпусне третата позиция и мястото си в Шампионска лига, след като загуби у дома с 0:2 от Осер, който с този успех избегна участие в плейофите за оставане в елита.

"Кучетата“ обаче имаха късмет, че нито Олимпик Лион, загубил с 0:4 от вече лишения от мотивация Ланс, нито Рен, отстъпил с 1:3 на Олимпик Марсилия, успяха да се възползват.

Четирите отбора финишираха почти рамо до рамо, макар че през сезона преминаха през различни периоди на спад. Първи се срина Рен, който спечели само два от първите си десет мача. Малко по-късно кризата застигна Лион — едва две победи между 7-ия и 15-ия кръг, както и само три точки в периода между 23-ия и 28-ия кръг. След това темпото загубиха и Лил, който взе само две точки между 17-ия и 22-ия кръг, както и Марсилия, записал само една победа между 27-ия и 32-ия кръг.

Освен пряката битка за място в топ 6, Марсилия и Рен бяха свързани и с още една любопитна история. Старши треньорът на Рен Хабиб Бейе бе уволнен през февруари след четири поредни загуби, включително отпадането за Купата именно срещу Марсилия. Само десет дни по-късно сенегалският специалист замени Роберто Де Дзерби начело на Марсилия. В крайна сметка и двата клуба постигнаха еднакъв резултат — класиране за груповата фаза на Лига Европа.

Марсилия и Рен водеха и битка за най-добър реализатор. Победител излезе Рен, след като нападателят Естебан Лепол реализира 21 попадения. Халфът на Марсилия Мейсън Грийнууд приключи сезона с 16 гола.

Монако: поне не остана без Европа

Отделно внимание заслужава и Монако — отбор, който традиционно предизвиква сериозен интерес сред българската публика. В последните две години монегаските под ръководството на Адолф Хютер спечелиха сребърни и бронзови медали във Франция и се класираха за Шампионската лига. Затова и преди началото на сезон 2025/26 тимът бе считан за един от фаворитите.

Началото на кампанията обаче бе колебливо. Въпреки че Монако имаше 13 точки след седем кръга, ръководството реши да се раздели с австрийския специалист. Според медиите причината е била конфликт със спортния директор Тиаго Скуро. На негово място бе назначен 38-годишният Себастиан Поконьоли, който преди това изведе Юнион Сен Жилоаз до титлата в Белгия.

Първоначалният ефект от треньорската смяна бе катастрофален — седем загуби в осем мача. С времето обаче Монако стабилизира представянето си и дори записа серия от седем поредни победи.

Най-големият проблем на отбора през сезона бе защитата. Монегаските допуснаха твърде много индивидуални грешки и завършиха като четвъртия най-слаб отбор по допуснати голове — 54. Любопитното е, че клубът не подсили именно тази зона, а вместо това инвестира в привличането на Пол Погба след изтърпяното му наказание за допинг. Именитият халф обаче не успя да помогне особено — през сезона записа участие само в шест мача.

В крайна сметка Монако завърши на седмо място и имаше късмет, че Ланс спечели Купата на Франция, което позволи квотата за плейофите на Лига на конференциите да премине към седмия в класирането.

Париж и Лориен: завърнаха се, за да останат

След края на миналия сезон в Лига 1 се завърнаха Лориен и Мец, които прекараха само по една година във второто ниво на френския футбол, както и Париж ФК, който игра за последно в елита преди 46 години. От тази тройка обаче само два отбора успяха да запазят мястото си в Лига 1.

Още от самото начало беше ясно, че Париж няма намерение просто да се отбие в елита. И с оглед на собствениците на клуба — фамилията на Бернар Арно, кралското семейство на Бахрейн и Red Bull — трудно можеше да се очаква друго.

През сезона клубът инвестира над 70 милиона евро в нови попълнения в рамките на двата трансферни прозореца, но това не доведе до очаквания ефект. Напротив — през зимата тимът изпадна в сериозна криза и записа само една победа в 12 мача. Това се оказа фатално за треньора Стефан Жили, който водеше отбора в продължение на три сезона.

За да стабилизира ситуацията, Париж назначи опитния Антоан Комбуаре, известен като специалист по спасяване на закъсали отбори. И той отново оправда репутацията си — при него тимът увеличи средния си актив от една на две точки на мач. Сега клубът иска да удължи договора на 62-годишния специалист, но здравословни проблеми могат да попречат на положителен отговор.

На 2 април 2026 година Лориен отпразнува своята 100-годишнина и "мерлузите“ със сигурност предпочитаха да отбележат юбилея си като част от елита. За това сериозен принос има Оливие Панталони, назначен през лятото на 2024 година. Под негово ръководство Лориен не само спечели Лига 2, но и веднага се утвърди като стабилен средняк в Лига 1.

Въпреки това 59-годишният специалист отказа да поднови договора си с клуба, който през януари бе придобит от компанията Black Knight Football Club. Сред привържениците съществуват опасения, че новите собственици ще превърнат френския клуб в своеобразна платформа за развитие на играчи за другия си проект — Борнемут от Висша лига.

Ница, Нант и Мец: свободното падане

Що се отнася до Мец, клубът напълно затвърди репутацията си на типичен "асансьор“ между първа и втора дивизия. Тимът вече пети пореден сезон се движи между Лига 1 и Лига 2.

През тази кампания проблемите на отбора бяха основно в защита — цели 76 допуснати гола, с 16 повече от следващия най-слаб тим по този показател. Не е изненадващо, че Мец записа едва три победи през сезона, при това поредни между 10-ия и 12-ия кръг. Клубът опита да промени ситуацията със смяна на треньора — Стефан Льо Минян бе заменен от Беноа Тавено, но резултатите станаха дори по-слаби: едва пет точки в 16 мача срещу 12 точки в първите 18 срещи.

Компания на Мец в зоната на изпадащите направи Нант. "Канарчетата“ играха 13 поредни сезона в елита, но през повечето време се движеха около 13-14 място. След края на миналата кампания клубът реши да освободи Антоан Комбуаре година преди края на договора му, въпреки че специалистът прекара общо три години и половина начело на отбора.

Неговият наследник Луиш Каштру не успя да изведе Нант на по-високо ниво и още през декември остави отбора на предпоследно място. След това начело застана Ахмед Кантарѝ, но и той издържа само три месеца след седем загуби в осем мача. Сезонът завърши под ръководството на 73-годишния Вахид Халилходжич, който това лято окончателно ще сложи край на треньорската си кариера.

Последният официален мач на босненския специалист със сигурност ще остане в паметта му. Феновете на Нант бяха толкова разгневени от изпадането, че прекъснаха домакинството срещу Тулуза в последния кръг, нахлувайки на терена и влизайки в сблъсъци със служителите по сигурността. Впоследствие лигата отказа мачът да бъде доигран, а на клуба сега му грозят санкции и служебна загуба.

Съдбата на Ница все още не е окончателно решена — на 26 и 29 май са насрочени баражите срещу Сент Етиен. Но независимо от крайния изход, сезонът на "орлетата“, които в предишните две кампании завършваха в топ 5, трудно може да бъде оценен положително.

Спадът до голяма степен бе предизвикан от желанието на собственика Джим Ратклиф да продаде клуба — процес, който все още не е приключил. През лятото Ница се раздели с голяма част от ключовите си играчи, а треньорът Франк Ез, който само сезон по-рано класира тима за Шампионската лига, не успя да овладее кризата и допусна серия от шест поредни загуби през ноември и декември.

С неговия наследник Клод Пюел ситуацията не се подобри особено и клубът е заплашен да изпадне от Лига 1 за първи път от 2002 година насам.

Героят и разочарованието на сезона

Няма как за герой на сезона в Лига 1 да не бъде избран Естебан Лепол. 26-годишният нападател на Рен реализира 21 попадения и стана голмайстор на френското първенство, въпреки че това бе едва вторият му сезон в елита. Още по-впечатляващото е, че до 23-годишна възраст той дори не играеше в Лига 2, а се състезаваше за полупрофесионални отбори.

С подобна резултатност Лепол направи сериозна заявка за място в състава на Национален отбор на Франция по футбол за световното първенство. Футболистът дори бил готов да отложи планираната си сватба през юни, за да бъде на разположение на националния селекционер. Въпреки това Дидие Дешан реши да не разчита на нападателя на Рен. Освен това Лепол не попадна дори сред номинираните за наградата за най-добър играч на Лига 1. От друга страна, това може да се превърне в допълнителна мотивация за него да продължи да бележи още по-често.

На пръв поглед изглежда странно за най-голямо разочарование на сезона да бъде определен футболист, който не е играл професионален футбол в продължение на две години и половина. Но когато става дума за световен шампион, едва на 33 години, чиято трансферна стойност в пиковия период от кариерата му надхвърляше 100 милиона евро, очакванията логично са различни.

Сезонът показа, че Пол Погба не е загубил техниката и футболната си интелигентност. Физическото му състояние обаче не му позволяваше да издържи дори едно полувреме на терена. Равносметката е повече от скромна — участие в шест мача и нито едно голово действие.

Договорът на халфа с Монако е за още една година и ако Погба иска отново да играе на високо ниво, ще трябва да проведе изключително сериозна предсезонна подготовка.