На националния отбор на Италия се падна честта да открие Евро 2020. Може би имаше нещо символично в това - "Скуадра Адзура"  дълги пет години се намираше в сянка, не участваше в големи турнири, а сега - триумфално се завърна и не къде да е, а във Вечния град!

Красотата от церемонията и арията "Nessun dorma" на Андреа Бочели е едно на ръка. По-важното е, че адзурите поеха щафетата и убедително спечелиха с 3:0, макар и само пред 17 000 зрители. Но това бе достатъчно за да се получи един истински празник след продължителния локдаун, през който италианците скърбяха за починалите, подкрепяха се с песни от балкона и трябваше да живеят без футбол на живо, а точно великата игра е част от битието на тази нация.

Новата Италия е коренно различна от типичната "скуадра“, която постига резултати чрез прагматична и дисциплинирана игра в защита. Отборът на Роберто Манчини действа активно, като осигурява притежание на топката (61% в мача с турците) и оказва преса в половината на противника. Ако преди почивката на италианците попречиха нервите и реферът взе няколко противоречиви решения, то през второто полувреме шансовете бяха реализирани. Предимството на "адзурите“ бе поразително, противникът нямаше време да вдигне глава и правеше грешки дори близо до собственото си наказателно поле. Дори автоголът на Демирал (по ирония на съдбата футболист на Ювентус) е резултат от натиска на италианците.

Играта на "Скуадра" обаче не изненада феновете, които я следят през последните две-три години. Манчини, експериментирайки с удари до насита, направи ясен залог на съвременния атакуващ футбол. Отборът му ефективно се класира за Европейското първенство, като записа 10 победи от 10 възможни и вкара 37 гола! Лично аз нямам спомен Италия с такава лекота да се е класирала за финалите на голям турнир. В повечето случаи "адзурите" започваха тежко, губеха спечелени точки и се активираха след първите два-три мача, а понякога и към екватора. Но италианците не по-малко ярко проведоха и приятелските си мачове: например, точно преди старта на Еврото, те лесно победиха Чехия с резултат 4: 0.

Всъщност, този отбор олицетворява преродената Серия А - турнир, който изпревари останалите топ 5 първенства по резултатност. Но тук е модерно да се атакува от три-четири години и сега най-накрая Европа видя квинтесенцията на съвременното калчо (друг е въпросът, дали все още трябва да употребяваме това понятие). Тактиките, които Манчини използва, в много отношения напомнят фантастичния Наполи на Маурицио Сари: същите 4-3-3 с притежание на топката и преса, атаките често се развиват от левия фланг, а Инсине и Жоржиньо играят ключова роля.

Ако трябва да сме честни обаче, корените на настоящата "скуадра“ ​​не са само в "сарибола", те растат в много отбори в Италия. Барела, мотор на този колектив, се разкри в Интер с Антонио Конте.  Спинацола приятно изненада, след като набра увереност в Рома. Имаше много притеснения относно Имобиле, но Чиро не разочарова. Ювентинският център на отбраната се оказа железен, а нека не пропускаме и Сасуоло, който завърши в средата на таблицата за класиране, но изпрати двама страхотни играчи  в лицето на Берарди и Локатели. Това пък е признание за работата на Роберто Де Зерби.

Някой ще каже да бъдем малко по-спокойни с еуфорията, защото Турция не е Франция или Нидерландия. Да, но хората на Шенол Гюнеш победиха и "трикольорите", и "оранжевите"! Как тогава може да се твърди, че турците не са пълноценен тест за силата на Скуадрата?!

А трябва ли да игнорираме, че Италия няма загуба в 28 поредни мача? Или това, че италианците са на една победа, за да запишат десети пореден успех със суха мрежа за втори път в историята си? Впрочем, това може да се случи тази вечер срещу Швейцария.

La Gazzetta dello Sport написа след мача с Турция: "Пътят е дълъг, на това Евро има много силни отбори. Доволни сме от играта си, но нищо повече. В сряда ни чака Швейцария, която е силна и винаги ни е създавала проблеми. Кога ще дойде сряда?".

Днес е сряда. А Вечният град е готов да приветства своите нови герои.