Няколко дни отминаха от инцидента със звездата на Дания Кристиан Ериксен, който получи сърдечен удар в края на първото полувреме от дебютния мач на тима му срещу Финландия на Евро 2020. Милиони зрители станаха съучастници на драмата, която за щастие не прерасна в трагедия. Подобно зло стечение на обстоятелствата не просто щеше да почерни Евро 2020, на което така или иначе не му върви. То щеше направо да го обезсмисли.

Тъй като, за съжаление, това не е първият подобен случай, опитът показва, че при всеки предишен започват едни и същи анализи и приказки относно натовареността на футболната програма, многото мачове, тренировки и пътувания, които професионалните играчи имат през годината. И разбира се, медикаментите за възстановяване, които приемат.

Дали обаче това е проблемът и може ли изобщо да се направи нещо в тази посока? Много вероятно е ФИФА и УЕФА да помислят за въвеждането на ограничения по отношение броя мачове, в които един играч може да бъде използван, тъй като е очевидно, че календарът няма как да бъде разреден. Ще помогне ли това? Нима Икер Касияс, който е вратар не получи сърдечен удар? Нима Ериксен е футболистът с най-много мачове този сезон, при все, че Интер отпадна сравнително рано от евротурнирите?

Истината е, че професионалният спорт води до тежки натоварвания, а сърцето е просто една биомеханична помпа, която има своя капацитет. Хилядите изследвания, през които датският халф е преминал, не са давали ни най-малко съмнение, че подобен инцидент е възможен, но той все пак се случи.

Какво тогава е решението? Всъщност, всички го видяхме. Изключителната организация, която беше създадена в секундите, след като Ериксен рухна на терена, спаси неговия живот. На първо място адекватната реакция на датския капитан Симон Кяер и английският рефер Антъни Тейлър, който не изхаби излишно време в обследване на случилото се, а мигновено повика медицинските екипи. И най-вече – тази искрица, която върна сърдечния ритъм на Ериксен – дефибрилаторът.

Въпросът сега е друг – тази практика следва да бъде утвърдена на всички нива в професионалния футбол, във всички първенства и дори по време на тренировъчния процес. Това трябва да важи и за други тежки спортове. Изобщо обществото следва да е подготвено в оказване на първа помощ – правилните техники за извършването на сърдечен масаж, обдишване и поставяне на пострадалия. Краткият курс на БЧК, преди получаването на шофьорска книжка е крайно недостатъчен, защото тези знания трябва да се опресняват непрекъснато. Още от ученическа възраст. Това е и единственият начин да сме сигурни, че при подобен инцидент, където и да е – на терена, в залата или в парка, изходът ще е по-скоро благоприятен. Ако Бог е решил. Но някой трябва да има умението да вдъхне искрицата живот!