В първата публикация ви разказахме за Павлин и Христо, две момчета, които доказват, че в някои отношения България е по-жива в чужбина, отколкото на територията, определена й на географската карта. Павлин ни сподели как е започнало всичко, как се е зародила идеята и за предимствата и недостатъците на живота в чужбина. Във второто интервю той ни даде повече подробности за футболния отбор, който създават с Христо и за турнира за българи в чужбина, който организират.

-Разкажи ни повече за вашия отбор

- Времената, в които дойдохме в Германия бяха такива, че нямаше голям избор на развлечение и отдушник. А човек ако няма нещо, с което да се разтовари, започва да го стяга шапката. Ние намерихме спасение именно във футбола. Започнахме да играем ,събирайки български състуденти. Всички посещавахме колеж, в който учехме езика и някои базови предмети и така започнахме и да играем срещу студенти от други нации. Първоначално играехме срещу едни еквадорци и като почнахме да ги бием с по 10 гола разлика, те се отказаха. Годините вървяха и момчетата се сработваха. Така през 2005г. създадохме свой собствен клуб - "БГ Спирит", под формата на организация с нестопанска цел. От тогава организираме едноименния турнир, като интересът непрекъснато нараства. Отборите, които идват са съставени само от българи, като условието е максимум един чужденец да има право на участие в отбора. Това са отбори от големи и по-малки градове в цяла Германия и Франция. Вече проявяват интерес и наши сънародници от Италия, Холандия, Белгия, Англия ...

- Какви са бъдещите ви амбиции за отбора и за турнира, който организирате?

- Нашият отбор е 6 пъти финалист от 9 турнира, като от тях 2 са спечелени. Амбициите ни са да продължим да подобряваме представянето на отбора. Сега ни е малко трудно, защото има преход на поколенията. Една част от тези, които някога числяха към така наречения "dream team", се прибраха за България, други завършиха и имат семейства, деца. Годините се натрупват, поколенията се застъпват, но на младите им трябва още време за да придобият рутина и самочувствие. Като цяло идеята е да развием турнира така, че да участват максимално много отбори. Имаме и по-мащабни идеи, които на този етап са трудно осъществими, поради простата причина, че няма кой да ги финансира. А самите отбори трудно биха поели този товар върху раменете си. Ние работим по въпроса и се надяваме в близко бъдеще да има развитие в тази насока. Тогава ще можем и да конкретизираме проекта,

.
- Разкажи малко повече за турнирите, в какъв формат се провеждат?

- Турнирите се провеждат на естествена тревна настилка с размер половин футболно игрище, на 5 метрови врати във формат 6 полеви играчи + вратар. Срещите в груповата фаза се играят по 12 мин. с 2 мин. продължение, а във финалната фаза се играят две полувремена по 10 мин. В зависимост от това колко отбора участват в изданието на турнира, на отбор, достигнал до финал, се събират по около 8-9 срещи.

- Кога се провежда самия турнир, и какво правите през останалото време от годината?

- Турнирът се провежда през месец май. Опитваме се да го изтеглим първата половина на месеца, т.к. много от момчетата се прибират за баловете в България, a и по това време обикновено е Петдесетница, който и тук е голям религиозен празник, респективно не се работи и не можем да наемем база. Третата причина е, че има и друг футболен турнир за българи зад граница, който се провежда през юни и ние не искаме да поставяме момчетата пред дилема. През останалата част от годината, голяма част от времето отива в подготовката на самия турнир. В продължение на няколко месеца преди него подготвяме мероприятието, контактуваме с отборите, работим по организацията. В месеца след турнира обработваме резултатите, снимковия материал, качваме всичко на фен страницата на БГ Спирит във фейсбук, отговаряме на въпроси, събираме и обработваме мнения. Опитваме се всяка година да оптимираме организацията и да предлагаме по нещо ново на играчи и фенове. През останалото време от годината играем на други турнири, организираме и играем приятелски срещи. Тренировките си вървят целогодишно. При нас нивото е аматьорско - ние провеждаме срещата, а след това си правим барбекю, излизаме на излет, басейн и т.н.

- Как си определяте задачите в отбора?

- Опитваме се да разпределим задачите. Аз се занимавам с организацията и треньорската дейност, построявам схемата на отбора и подготвям физически и ментално момчетата преди всяка среща. Поех тази роля поради простата причина, че когато дойдохме в Германия и стартирахме нашето начинание, бях с 5-6 години по-голям от другите. Имахме нужда от човек с повечко житейски опит, който да се нагърби с лидерството и аз поех тази роля. Бях ходил вече в казарма, което си е стабилна школовка, бях завършил първото си икономическо образование, а и животът и спортът ме бяха калили достатъчно. Също така поддържам страницата ни във Фейсбук, анализирам дейността на клуба и заедно с Христо формирам посоката на развитие. От голяма полза в тази дейност е обучението ми в икономическата област, както и практическия ми опит, като мениджър и ръководител на отдели и проекти. Христо също се ангажира по страницата ни, занимава се с комуникацията на отбора с контрагенти и партньори, както и изпълнява ролята на ковчежник. В тази координационна дейност му помага много опитът, който е натрупал чрез професионалната си практика. Заедно работим по развитието на отбора, купуваме топки и пособия, които да позволяват качествени тренировки. Става бавно, тъй като никой не ни подпомага финансово, но пък ни доставя голямо удоволствие. Освен нас, в организацията на турнира също се ангажира и Георги Филчев, който е също бивш студент, играе в отбора и понастоящем работи като мениджър в сферата на автомобилостроенето.

- Имаш ли любим отбор от Германия?

- Аз съм фен на Манчестър Юнайтед, симпатизирам единствено на тях извън България. А в България на Нефтохимик. Но ако двата отбора се изправят един срещу друг винаги ще съм за Нефтохимик, поради простата причина, че съм българин. Ние всички ходим и викаме за Ботев, за Лудогорец и за ЦСКА, независимо, че не сме фенове на тези отбори. Например, когато Ботев Пловдив играха срещу Щутгарт, ние всички ходихме и поддържахме Ботев. Аз не разбирам как фенове на Левски бяха отишли в агитката на Лацио на мача срещу Лудогорец. Ние сме една малка България, колко от българските отбори успяват да се класират на такова високо европейско ниво? Аз знам, че това го правят и в Италия и в Англия. Фенове на конкурентен отбор отиват в чужди агитки, но не може да сравняваме тези държави с България като капацитет. Независимо, че проекта Лудогорец е направен с пари със съмнителен произход, тези момчета , които играха за Лудогорец играха сърцато и на европейско ниво. Там нямаше кой да ги подпре. С какво сърце феновете на Левски отидоха в италианската агитка...?

- Оставам с впечатлението, че българският футбол е по-жив зад граница, отколкото в нашата Родина?!

- Дори и да е така, това не означава, че българският футбол е мъртъв. Може би това е начина той да оцелее. Особено с всички тези задкулисни истории. За пример ще дам Локомотив София, където заради 1 милион лева дълг ще затрият клуб с почти 100 годишна история. Това е смешно. Да не говорим, че за собствениците, крупни бизнесмени, оръжейни търговци и т.н този 1 милион е джобни пари. А да затрият труда на хората за 100 години назад, това е подигравка. Управата на БФС лобира на някои собственици, които пък обслужват интересите на комунистите, защото управляват техните неизвестно как придобити пари. Какво са виновни феновете, та трябва да гледат тая каша и помия? Ние сме закърмени така, че единия е ботевист или цесекар, другия левскар, трети е от Черно море. И тук в Германия е така, но като седнем на масата сме си заедно. И на терена сме си заедно и си играем. Омразата, алчността и завистта нямат нищо общо със спорта!

Интервю на Борислав ОРЛИНОВ