Да се събуждаш всяка сутрин на остров с кристално сини езера, море като от тюркоаз и тропически температури - това звучи като райско преживяване. Но, описанието не означава обикновено излежаване върху хамак през целия ден в дома на 41 годишния англичанин Матю Грийн, треньор на нац. отбор на Търкс и Кайкос, който е зает със задачата да загуби титлата за "най-слаб национален отбор в света". Чест, разделяна заедно с Бутан и Сан Марино, заемащи заедно последното 207-мо нясто в класацията на ФИФА.

Задачата не е лесна, тъй като отборът не е печелил двубой от 2008г. (срещу Санта Лучия 2:1) и не е участвал в официален мач от 2 години поради недостиг на футболисти. Играчите са с различни професии, като например полицай, адвокат, учител и строителен работник. И добавяйки факта, че единственият опит на мениджъра е с тима на пъб в Хъл, може да се придобие по-ясна представа за какво става дума.

"Всеки си мисли, че стоя на плажа и си пия "Пина Колада", казва Грийн. "Бих искал да е така, но в действителност има много работа за вършене. Преди време, с отбора на един пъб в Хъл, наречен Паяците, спечелихме титлата в Sunday League. Но, подобен опит се различава от воденето на национален тим. Всеки път когато се връщам в Хъл, моят брат и приятелите ми се шегуват с факта, че сме толкова ниско в класацията. Аз знам, че те просто се закачат, но все пак моята гордост не го приема съвсем така. Ти искаш да видиш отбора на твоята страна да се изкачва в ранглистата. Ние сме способни на това, ако получим малко помощ".

О-ви Търкс и Кайкос са британска територия разположена на около 40 Карибски острова, само 8 от тях населени, покриващи площ от 166 кв. Мили. Общото население е около 30 000 души, като една трета от тях са под 15г. възраст.

Като технически директор на футболната федерация, Грийн е отговорен за наблюдение на всички аспекти на футболното развитие. От работата с мъжкия и женския национални отбори до подготовката на млади кадри, тренировки и реферство. Лигата на островната държава се състои от 6 аматьорски тима, в които повечето играчи са чужденци, което означава, че Грийн разполага с по-малко от 25 човека за избор на отбор. Все пак, има някои талантливи младежи, но повечето от тях учат в САЩ и Великобритания, което прави тяхното участие в тренировки и официални мачове много трудно.

Един от малкото професионални футболисти е Гевин Глинтон, 34, играещ за Микадо Нам Динхис от 2-ра виетнамска дивизия. Той е голмайстор на нац. отбор за всички времена с 4 гола в 8 мача.

"Моите играчи са такива, с които е удоволствие да се работи" - казва Грийн, един от тримата футболни служители с пълно работно време към Федерацията.

Федерацията на островната държава е основана през 1996г. и става член на ФИФА 2г. по-късно. По това време те са нямали никакви терени, никаква лига и са били принудени да чакат до 2006 за своята първа победа - срешу Каймановите острови за Купата на Карибите.

И така, изниква въпросът как един учител от Англия е станал техен треньор? Грийн е бил освободен от школата на Хъл Сити на 15годишна възраст поради малкия си ръст и впоследствие решава да учи педагогика. Пристига на Бахамите през 1998г. търсейки работа като учител. Търсенето завършва с успех и той превръща отбора на "Темпл Крисчън Хай Скуул" в един от най-силните в Бахамския футбол, печелейки титлата за девойки старша възраст в местния шампионат от 2001 до 2007г. По това време той започва да се изкачва по стълбицата към длъжността "национален треньор".

Той също така е бил ключов играч за Грасхопърс и също така е топ-реализатор на клуба. През 2007г. вижда обява предлагаща вакантно място за технически директор на Федерацията на Търкс и Кайкос и решава да изпрати документи. Получава длъжността и открива една островна държава с прекрасни плажове и средна температура през лятото от 29 градуса. Малка изненада е, че в последните години няколко знаменитости като Брус Уилис и Рио Фърдинанд придобиват имоти там.

Грийн живее в своя къща заобиколен от зеленина, с прекрасен изглед към езера и хълмове. На балкона се разкрива невероятно красива гледка. След 15г. прекарани там, той се чувства като у дома си. И споделя още един интересен момент:

"Моят акцент е различен в различните ситуации и зависи с кого разговарям. Имам "треньорски глас", който е властен с цел всички да разберат какво искам от тях. От друга страна е моят Хълски акцент, който се проявява когато съм развълнуван или ядосан. Нещо, което се случва често".

Неговият отбор не е играл среща след загубата с 10:0 (общ резултат) от Бахамите в квалификациите за СП, играни през 2011г. Но, Грийн е решен да проведе няколко приятелски мача в близките месеци, преди тяхната квалификационна кампания за СП-2018 в зона КОНКАКАФ. И има поводи за оптимизъм:

"За няколко години ние успяхме да проведем сериозна програма за развитие на младежите и нашата база вече е по-голяма. Имаме развити повече от 20 лиги и турнири, включващи всички възрастови групи и полове. Само преди няколко години те бяха само 3. Не беше лесно, но футболът се превърна в най-популярния спорт сред младежите. Софтболът и баскетболът все още са много популярни на национално ниво, но ако се базираме на цифри, футболът е лидер в класациите. Стадион за 5 хил. души беше построен през миналата година благодарение на помощ от ФИФА и сега имаме повече от 500 деца записани в нашата програма за развитие на младежи. За сравнение, преди няколко години когато аз започнах, те бяха по-малко от 100"

Може би, все някога, той ще успее да измъкне островната държава от дъното, което би било достатъчен повод за празнуване.

Материалът и снимката са на ВВС