Последният ден на годината е времето, в което се правят равносметки. FUTBOL TV отдели немалко време на европейския футбол и чрез своята рубрика Dream Team от Топ 5 на първенствата на Европа всяка седмица отдаваше заслуженото на най-добрите футболисти на Стария континент. Символичният отбор на годината е отличен повод да си спомним за героите и разбира се да поспорим, тъй като всеки един любител на футбола има своите идоли, на които се възхищава и които би искал да види в Отбора на годината. Изборът ни по-долу не претендира за истина от последна инстанция, тъй като кандидатите този път са твърде много, а местата са само 11 и няма никакви съмнения, че много достойни играчи не могат да намерят място в Символичния отбор на годината.

Представяме ви: Dream Team на Топ 5 на първенства на Европа за 2012 година. Тактическа постройка 3-5-2.

ВРАТАР

Петер Чех (Челси)

За съжаление, не разполагаме с магическа линийка, за да измерим приноса на всеки един вратар в отборните успехи. Икер Касияс беше великолепен, Джиджи Буфон изуми със своята игра, но танкистът от „Стамфорд Бридж" закара успешно своя екипаж до Мюнхен, където неговият тим успя да спечели историческата за Челси Шампионска лига.

Подгласници: Касияс (Реал Мадрид), Буфон (Ювентус).

ЗАЩИТА

Андреа Бардзали (Ювентус)

През 2012 година цялата отбранителна линия на Ювентус се представи достойно. Това бяха Андреа Бардзали, Леонардо Бонучи и Джорджо Киелини. Тримата са също така и незаменима част от „Скуадра Адзура". Изборът на Бардзали е лесно обясним: Андреа засенчи Леонардо със своята стабилност, а Джорджо със своето здраве.

Матс Хумелс (Борусия Дортмунд)

Няма как да бъде пропуснат 24-годишният немски национал, който е един от най-перспективните футболисти в световния футбол на позицията централен защитник. През пролетта Матс стана шампион на Германия, през есента се представи отлично в Шампионска лига, а през лятото беше един от най-добрите футболисти на Евро 2012.

Жорди Алба (Валенсия/ Барселона)

Алба изкова своята слава с три различни фланелки. Той обърна внимание върху себе си с представянето си във Валенсия, стана едно от откритията на Евро 2012, където отбеляза един от головете във финала, а от есента талантът му изгря в Барселона. Остроатакуващ защитник - така може да бъде характеризиран бранителя - впечатляващо сравнения, както впрочем и неговата игра.

Подгласници: Рамос (Реал Мадрид), Компани (Манчестър Сити), Лам (Байерн Мюнхен), Коул (Челси).

ПОЛУЗАЩИТА

Андреа Пирло (Ювентус)

Съществуват футболисти, съществуват и гении във футбола. Андреа се отнася към втората група. Който иска да разбере калчото, може да погледне играта на Пирло: интелигентен, тактически последователен, усърден и уникален. Не младият футболист в своя шампионски сезон в 37 двубоя започна като титуляр. На Евро 2012 в три срещи беше избран за играч на мача, а в новия сезон спечели Суперкупата на Италия и класира Юве на плейофите в Шампионската лига.

Шави Ернандес (Барселона)

Много футболни запалянковци ще кажат, че живеем в епохата на Меси и Роналдо. Нека оставим тези фрази на любителите на чалгата във футбола и да помислим малко по-трезво. Защото Шави си е Шави. Страшно е да си представим, какво би станало в пресата, ако Меси или Роналдо бяха оформили във финалния мач на голям международен турнир дубъл във вид на асистенции. Шави организира 2 от 4-те гола във вратата на италианците, а цялата магия в Барселона се дължи на нисичкия полузащитник с типична южняшка външност.

Яя Туре (Манчестър Сити)

Най-добър футболист на Африка, сърцето, моторът и валът на двигателя на Манчестър Сити. Такъв човек няма как да бъде пропуснат. Макар и решаващия гол в миналия шампионата в Англия да бе дело на Агуеро, златната мантия трябва да покрие плещите на Туре.

Лионел Меси (Барселона)

Няма нужда да се говори много за Меси. Умопомрачителен голмайстор, който проведе една невероятна футболна година и въпреки, че не попадна на ЕВРО 2012, неговото място тук не подлежи на обсъждане. Лео заслужава уважение и за това, че извън терена не се забърка в нито едно провокационно интервю или постъпка. Човек, който може да прави каквото си поиска с всяка една защита. Без него нашият отбор не би бил същия.

Кристиано Роналдо (Реал Мадрид)

Годината бе противоречива за Роналдо. Бодро и весело представяне през пролетта в шампионата на Испания, качествен футбол на Евро 2012, където Португалия отстъпи само в рулетката на дузпите на бъдещия европейски шампион, с който се засече на полуфинала в турнира и есенна депресия, съчетана със слухове за напускането му на Реал Мадрид. Но Кристиано продължаваше да вкарва голове и си остава в числото на най-добрите футболисти на земята, независимо от всякакви слухове и нервни кризи.

Подгласници: Иниеста (Барселона), Алонсо (Реал Мадрид), Йозил (Реал Мадрид).

НАПАДЕНИЕ

Робин ван Перси (Арсенал/ Манчестър Юнайтед)

Робин не успя да демонстрира своите най-добри качества на Евро 2012, но клубните му постижения ни накараха да го включим в Отбора. Аргументът е само един - неговата значимост за отборите, в които играе. Носеше на гърба си Арсенал, сега е повече от полезен в Юнайтед. Без неговите голове „артилеристите" през миналия сезон, а „червените дяволи" през сегашната си кампания щяха да бъдат на съвсем други места. А и няма как да бъде пропуснат голмайсторът на най-силното първенство на планетата.

Златан Ибрахимович (Милан / ПСЖ)

Един от най-ефектните нападатели на нашето съвремие. През 2012 година Златан за първи път от много години не стана национален шампион, спечелвайки второто място в Серия А с Милан. Но за сметка на това вкара 28 гола в шампионата на Италия (рекорд!), на Евро 2012 се отчете с две прекрасни попадения, вкара много голове както в първенството на Франция, така и в Шампионска лига с новия си амбициозен клуб ПСЖ, порази вратата на Германия в квалификациите за Мондиал 2014, помагайки да бъде заличен пасива от 4 гола. Разбира се, няма как да бъде пропуснато карето му в приятелския мач с Англия.

Подгласници: Фалкао (Атлетико Мадрид), Дрогба (Челси).

СТАРШИ-ТРЕНЬОР

Висенте дел Боске (Испания)

Пътят на испанския национален отбор към европейския приз не беше лек, но наставникът на „Ла Фурия" издържа на изпитанията. Всепризнат авторитет, за когото няма нужда да говорим много - показват го резултатите на отбора, който води.