Амедспор от Диярбакър едва дебютира в турската Суперлига, а вече се превърна в истинска футболна сензация в Европа.

След шест кръга скромният отбор на Бешник Хаси вървеше наравно с хегемона Галатасарай! А при успех днес в Анкара, "зелените" ще завършат турския уикенд като лидери в класирането!

Амедспор не разполага с големи финансови възможности и се оплаква, че е подложен на дискриминация навсякъде. В същото време властите в Истанбул не приемат особено ентусиазирано самото му съществуване и го глобяват при всяка възможност.

Футболът никога не е просто игра, нали?

И тук причината за всичко е кръвта. Амедспор е любимият клуб на турските кюрди.

А това не ви ли напомня на Барселона при Франко?

"По дяволите, ще продължавате ли да играете, докато отборите от Истанбул не вкарат?! Обръщаме се към властите и футболната федерация. Какво се случва? Водим в резултата, но не може да се играе така!“, заяви почти крещейки президентът на Амедспор Нахит Ерен.

От чисто човешка гледна точка човек лесно може да го разбере.

На 20 септември Амедспор победи Бешикташ с 3:2 у дома. Но защо бяха добавени 14 минути? Защо имаше дузпа и червен картон в продължението?

На тези въпроси няма футболни отговори.

Единственото честно обяснение е политическо.

По време на мача феновете на Амедспор пееха на кюрдски, а след третия гол организираха вече традиционна размяна на скандирания между трибуните. Докато едната питаше "Kîne em?“ ("Кои сме ние?“), другата отговаряше: "Kurdin em!“ ("Ние сме кюрди!“).

До съвсем скоро в Турция можеше да попаднеш в затвора за подобно нещо. А настъпилото смекчаване на политиката спрямо кюрдите съвсем не се харесва на всички.

— Haber Kartalı (@HaberKartali) September 21, 2026

Междувременно кюрдите са вдъхновени и вече не се страхуват от авторитетите. Не само Бешикташ пострада от тях, но и Трабзонспор на Мохамед Салах.

"Побеждаваме благодарение на молитвите на нашите майки. Отдавна не е имало такова единство сред народа. Многогодишният стремеж на хората към победа донесе огромен ентусиазъм“, уверява мениджърът Азиз Елелди.

Това наистина е дълга история. Дълга и кървава.

Кюрдите са четвъртият по численост народ в Близкия изток, но никога не са имали собствена държава.

Разделени между Турция, Сирия, Ирак и Иран, те посещават различни храмове, говорят на различни диалекти и вече невинаги могат да се разбират помежду си. Кръвта е това, което ги обединява.

В продължение на векове кюрдите са се задоволявали с автономията, предоставяна им от народите, които доминират в съответните държави — турци, перси и араби.

Едва през 20-те години на миналия век французите и британците, докато си поделят региона, обмислят създаването на независим Кюрдистан. Скоро обаче край Киркук е открит петрол и идеята е изоставена.

Турците обаче я запомнят, както и стремежите на кюрдския елит. От 1925 година започват репресии срещу 13-милионното малцинство. Забранени са говоренето, публикуването и дори пеенето на кюрдски език. Всяка проява на кюрдската култура — от традиционното облекло до музиката — се смята за акт на сепаратизъм и се наказва. Имената на градове и села са променени с турски.

Турският външен министър Тевфик Рюштю Арас, заемал поста от 1925 до 1938 година, открито заявява, че "кюрдите трябва да бъдат изтребени като индианците в Съединените щати“.

Междувременно официалната пропаганда ги нарича "планински турци, забравили турския си произход“.

Можете ли да си представите такъв живот?

Съпротивата е само въпрос на време. На вълната на натрупаното недоволство през 1978 година се появява Работническата партия на Кюрдистан (РПК) на Абдулла Йоджалан.

Тъй като Турция е член на НАТО, Съветският съюз с готовност подкрепя кюрдите. Помага им с пари, оръжие и обучение на бойци в Сирия и Ливан — държави, съюзници на Москва.

Освен това същите тези страни служат за отстъпление, когато правителствените сили преследват партизаните на Йоджалан след поредната им атака.

Зло за зло, труп за труп — истинска порочна стратегия.

След разпадането на СССР ситуацията се влошава още повече. Лагерите са закрити, а кюрдите се оказват извън закона и в Сирия.

При тези обстоятелства РПК преминава към открит терор срещу цивилното население. Това се оказва голяма грешка, която отблъсква от организацията дори умереното крило на самите кюрди. Едно е да се бориш за права, а съвсем друго — да убиваш деца.

Загиват 40 000 души, от които 8000 са цивилни.

Малцина съжаляват Йоджалан, когато е заловен в Найроби, екстрадиран в Истанбул и осъден през 1999 година.

Дори се появява усещането, че това е решението на проблема. Терористичните атаки намаляват, а животът постепенно започва да се нормализира.

Но какво следва за кюрдите? Как могат да продължат да бъдат кюрди?

Тук се връщаме към Амедспор, чието име обединява целия народ. Амед е древното наименование на Диярбакър, който турските власти преименуват през 1937 година.

Когато през 2014 година клубът приема името Амедспор, това е едновременно предизвикателство към системата и призив към сънародниците да се обединят.

Нещо повече — клубът избира цветовете на Кюрдистан: зелено, червено и жълто.

Както логично заключава писателят Вахап Джашкун:

"Спортните арени се превърнаха в място за изразяване на социални искания и политическа позиция. Участието в политическа партия имаше тежки последствия, докато на футболните стадиони това не беше толкова сериозно. А тук имаме и самото име. Дори хора, далеч от футбола, почувстваха необходимост да обърнат внимание на това явление, когато чуха думата "Амед“.

Логично ще попитате: защо президентът Реджеп Тайип Ердоган, който управлява страната с недемократични методи и е близо до диктатура, позволява това?

Ердоган обаче е умен политик и разбира, че е по-изгодно да имаш кюрди на трибуните с транспарант, отколкото в планините с гранатомет.

Така Амедспор продължава да играе дори през периода 2016–2019 година, когато обстановката в региона отново се изостря заради войната в Сирия. Безкрайни комендантски часове, терористични атаки и половин милион души, принудени да напуснат домовете си.

Ужас.

Разрешението клубът да съществува обаче съвсем не означава, че той е посрещан благосклонно навсякъде.

„Всичко беше много сложно. По време на гостуванията имахме чувството, че ние сме виновни за терористичните атаки. Нито веднъж не ни отсъдиха дузпа или пряк свободен удар от удобна позиция“, оплаква се бившият защитник Абдулла Четин.

А какво да кажем за феновете? Забранени са им 64 поредни гостувания!

Местни привърженици разказват пред германския вестник Die Zeit, че в началото пътували без клубни символи и се опитвали да останат незабелязани. Но стигало да отпразнуват гол и ги пребивали.

— sendika.org (@sendika_org) March 5, 2023

По-късно, за да избегнат побоищата, кюрдите изпращали само по един смелчага на гостуванията, който да заснема всичко с камера. Но и тези опити многократно завършвали зле.

Най-силна обаче е омразата им към Бурсаспор.

През 2023 година двата отбора се срещат в третото ниво на турския футбол. От трибуните към футболистите на Амедспор полетяват… камъни.

Зад сектора на кюрдските привърженици ги очаква огромен транспарант с лицето на Махмут Йълдъръм — смятан за един от най-кървавите агенти на специалните служби през 80-те и 90-те години. Край вратите са паркирани автомобили Renault Toros — моделът, използван от тайната служба JITEM, която е обвинявана в отвличания, изтезания и убийства на хора, често без връзка с въоръжените групировки, в кюрдските села.

Пребит и оплют, Амедспор губи мача с 1:2. Но не се предава, продължава напред и се изкачва в по-горна дивизия.

„Стойността на този трофей е огромна, защото не става дума просто за спортен успех. Той беше постигнат въпреки всички препятствия, глоби и забрани. Оттук нататък за кюрдите Амедспор е като тяхната собствена Барселона“, обявява коментаторът Али Фикри Ишик.

И така това определение се налага.

Тъкмо през 2024 година към Амедспор започват да се присъединяват милиони фенове.

Вече не само в Турция, но и в Сирия и Ирак кюрдите шият клубни артикули и подкрепят отбора. Защото никога досега не са имали по-добър футболен тим, който да усещат като свой.

Междувременно местният бизнес започва да инвестира в Амедспор. С тези средства се развиват стадионът и инфраструктурата и се привличат нови футболисти. В Турция живеят около 20 милиона кюрди, така че потенциалът е огромен.

Когато през пролетта на 2026 година отборът печели промоция в елита, поздравления отправя дори Ердоган. Все пак трябва да реагира по някакъв начин на бурните празненства, избухнали едновременно в четири провинции.

Ако трябва да сме обективни, дори Галатасарай няма толкова голяма фенска база!

— Channel8 English (@Channel8English) September 1, 2026

Освен това през февруари 2025 година Йоджалан призовава от затвора останалите членове на РПК да сложат оръжие. Те се съгласяват, а властите гласуват амнистия. С други думи, започва истинско затопляне на отношенията.

Кой знае — може би един ден в кюрдските райони дори ще върнат кюрдския език като задължителен предмет в училищата. Засега той се изучава като избираем, а най-често децата го научават от родителите си, за да не го забравят.

А освен това родителите ги водят и на мачове на Амедспор.

Някога малко известният и изоставен клуб постепенно се превръща в нещо като Барселона за каталунците или Атлетик Билбао за баските.

„Аз съм кюрдка, но по принцип не се интересувам от футбол и го смятам за скучен. Когато обаче видя как се бори Амедспор, гледам мача с огромен интерес и ентусиазъм през всичките 90 минути. Само там, на стадиона, усещам своята идентичност. Усещам, че съм част от кюрдския народ“, казва служителка в общината на Диярбакър, пожелала да остане анонимна.

Бившият капитан Юсуф Ягмур допълва:

„Амедспор представлява не само Диярбакър, но и провинции като Шърнак, Ван и Хакари. Ние сме отборът на целия югоизток“.

Нещо като нова РПК, но мирна — с футболна топка вместо взривни устройства.

И най-важното — без вътрешни спорове. Кюрд ли си? Присъединявай се!

Това наистина е силна и красива история, която с течение на времето може да помогне за намаляване на насилието в региона и за постигане на разбирателство.

Разбира се, в определени граници.

През януари 2026 година Амедспор публикува в социалните мрежи видео, на което жена на стадиона сплита косата си, докато на заден план звучи песен с думите „Jin, Jiyan, Azadî“ („Жена, живот, свобода“).

Видеото е посветено на сирийските кюрди, попаднали в обсада. Турската футболна федерация обаче налага глоба от 802 000 турски лири и 15-дневно отстраняване на президента Ерен.

В крайна сметка добавените 14 минути срещу Бешикташ са част от същата история.

Както и забраните за гостувания на феновете, странните жълти и червени картони и спорните решения.

Турците все още гледат с неодобрение на кюрдите, но постепенно се учат отново да ги приемат. Засега ситуацията изглежда именно така.

— BPT (@bpthaber) September 21, 2026

Междувременно чуждестранните футболисти в състава — като ветерана от Лига 1 Албан Лафон, нигерийския голмайстор Гифт Орбан, косовското крило Ермал Красничи и израелския техничен футболист Диа Саба — наблюдават с изумление трибуните.

Те вероятно са си мислели, че просто ще изкарат малко пари в края на кариерите си, а се оказват част от нещо много по-голямо.

„Kîne em? Kurdin em!“

Каква отговорност е това — да не разочароваш цял един народ!

Коментаторът Ишик почти плаче от радост:

„Кюрдите приеха Амедспор, а Амедспор повери на кюрдите своята история на успеха. На трибуните присъстват всички поколения, представители на различни вероизповедания и хора с различни възгледи. А през следващите години новите поколения ще приемат Амедспор още по-силно“.