През лятото на 2026 година в световния футбол са сменили собствениците си около 8,5 милиарда евро в рамките на международни трансфери. При подобен огромен финансов поток не е изненадващо, че футболните клубове се превръщат и в мишена за измамници. Понякога е достатъчна една фалшива електронна поща, променена фактура или подправен банков реквизит, за да изчезнат милиони.

Съвременните трансфери изглеждат добре защитени. Клубовете използват системата за съответствие на ФИФА TMS, в която се съхраняват данните за договорите, графиците на плащанията и банковите реквизити. Самата система обаче не извършва многомилионните преводи. В определен момент единият клуб трябва сам да изпрати парите – именно тогава се намесват измамниците.

Един от най-показателните случаи е трансферът на румънския футболист Флоринел Коман от ФКСБ в Ал Гарафа през юни 2024 година. След като били изпратени коректните банкови реквизити, измамниците изпратили нов вариант на документите от фалшив адрес, представящ се за хотел в Кьолн.

В подправената фактура 5 милиона евро трябвало да бъдат преведени в банка във Виетнам по сметка на компания, регистрирана в Хошимин. В документите имало грешки в името на ФКСБ и бил използван различен шрифт, но въпреки това катарският клуб извършил превода.

Реалният продавач така и не получил парите. Заради договорна неустойка от 1 милион евро при забавяне на плащането и факта, че трансферната сума не била получена, Спортният арбитражен съд задължил Ал Гарафа да плати сумата повторно.

Подобни измами са засегнали и други европейски клубове.

Лацио загуби около 2 милиона евро от последната вноска по трансфера на Стефан де Врей от Фейенорд заради фалшив имейл с променени банкови реквизити.

Ференцварош приел за автентични подправени данни при трансфера на Степан Лончар от Риека и превел почти 1 милион евро по испанска сметка в Santander. Въпреки съмнителните разминавания в електронните адреси, плащането било извършено. Впоследствие Спортният арбитражен съд раздели отговорността между двата клуба заради пренебрегнатите предупредителни знаци.

Малмьо също попаднал в подобна схема при трансфера на Габриел Бузанело от Шапекоенсе. Около 400 000 евро били преведени по словашка сметка на измамниците, след като клубът не обърнал внимание на несъответствието с данните в системата TMS. В резултат шведският клуб трябвало да плати трансферната сума два пъти.

Измамите не се ограничават само до банкови сметки. Мошениците все по-често се представят за футболни агенти.

Само десет дни след преминаването на Роберт Левандовски в Барселона през 2022 година каталунският клуб получил писмо от човек, представящ се за неговия агент Пини Захави. В него се искало изплащането на 1 милион евро комисиона по кипърска банкова сметка, открита на името на неизвестен нидерландски юрист.

Този път измамата била предотвратена благодарение на служители по финансовия контрол в банката и клуба.

Още по-дръзки са случаите, при които целият трансфер е измислен.

През зимата на 2025 година полузащитникът на Бастия Жюлиен Мажиоти получил информация, че ще бъде преотстъпен в Айнтрахт Брауншвайг. Футболистът дори заминал за Германия, за да премине медицински прегледи. Оказало се обаче, че германският клуб никога не е проявявал интерес към него.

Вместо това от играча били поискани 10 000 евро за "медицински преглед“.

Подобни схеми са използвани и спрямо футболисти в Малта. През лятото на 2026 година Гронинген се сблъскал със случай, при който измамници се представяли за техническия директор Мо Алах и изпращали фалшиви оферти до агенти.

Футболисти били подканвани да пътуват до летище Схипхол в очакване да подпишат договори, които изобщо не съществували.

Сръбският футболист Боян Чекарич също станал жертва на подобна схема. На него му било изпратено фалшиво предложение от норвежкия Викинг, а впоследствие му поискали 8200 евро за медицински преглед.

И не на последно място, нека припомним и за "Казанската афера", остава един от най-скандалните случаи в историята на българския футбол и е запомнена с фалшивата трансферна оферта, която доведе до отслабването на Левски непосредствено преди Вечното дерби.

На 20 септември 2009 година, само часове преди сблъсъка между Левски и ЦСКА, в клубната централа на "сините“ пристига предложение, представено като оферта от руския шампион Рубин Казан.

Руският клуб уж иска да привлече незабавно четирима от основните футболисти на Левски – Дарко Тасевски, Живко Миланов, Зе Соарес и Юсуф Рабех. Уловката е, че сделката трябва да бъде финализирана веднага, за да могат играчите да бъдат регистрирани за участието на Рубин в Шампионската лига.

Тогавашният собственик на Левски Тодор Батков се подлъгва по предложението и четиримата футболисти са изпратени със самолет за Москва.

След пристигането си в Русия играчите разбират, че в Рубин Казан никой не е очаквал трансферите и че руският клуб не е отправял подобна оферта. Така става ясно, че Левски е попаднал в предварително подготвен капан.

В същото време "сините“ трябва да излязат срещу ЦСКА без четирима от основните си футболисти. "Армейците“ печелят дербито с 2:0 след голове на Иван Стоянов и Костадин Стоянов.

Всички тези случаи показват, че за да бъде откраднат огромен паричен превод, не е необходимо да бъде разбита цялата система за сигурност на футбола. Понякога е достатъчно един служител на клуб да бъде убеден, че човекът от другата страна на електронната поща действително е този, за когото се представя.

Най-сигурната защита остава внимателната проверка на всяка промяна в трансферните документи. Ако банковите реквизити внезапно се променят, особено когато парите трябва да бъдат изпратени в съвсем друга държава, клубът трябва да потвърди информацията по независим канал за комуникация.

Един телефонен разговор с партньора по сделката може да предотврати загубата на милиони.

Футболният трансферен пазар вече е индустрия за милиарди евро, а огромните суми привличат не само клубове, агенти и футболисти, но и организирани измамници. От подправени фактури и фалшиви агенти до напълно измислени трансфери – схемите стават все по-изобретателни, докато механизмът на измамата често остава изненадващо прост.