ФИФА бе последната от проруските спортни крепости, която падна. По това време всички се отказаха от връзките си с Владимир Путин - дори Международната федерация по джудо, пазителите на любимото хоби на руския президент. Путин е написал книга за джудо и периодично публикува снимки на него с черен колан, за да подчертае смелостта си*.

Федерацията по джудо се отказа от него след варварската инвазия в Украйна, като го лиши от титлата почетен президент и отмени предварително планирано събитие в Казан. Що се отнася до ФИФА, постиженията на Джани Инфантино в отстраняването на Русия от международната конкуренция не бива да се надценяват. В тази ситуация той най-малко изглеждаше като лидер, който отговаря на спешни морални изискания, а по-скоро -  човек, който няма избор.

Няма съмнение, че ФИФА изхвърли руските отбори от своите състезания само защото бе засрамена и принудена да го направи. Инфантино дръпна спусъка едва когато бе невъзможно да се спре вълната от критики за първоначалното му решение, което включваше безсмислено преименуване на руския национален отбор в "Руския футболен съюз“.

Очевидно той никога не е искал да предприеме такава стъпка. За шест години като президент на ФИФА отношенията му с Путин се развиха като най-отвратителния филм за приятел в света: тупкане на топката в Кремъл, братски прегръдки на московския стадион "Лужники" и взаимни награди за заслуги. Трябваше война, за да се осъзнае вредността на такъв съюз.

През първите пет дни на войната стана ясно, че никоя национална федерация не може да разчита на трудни решения на ФИФА за Русия. Самата идея, че Полша, която трябваше да се срещне с Русия в плейофите на Мондиал 2022 през март, можеше да бъде удовлетворена от липсата на флаг и химн за противника, послужи като доказателство за безгръбначността на Международната федерация. И накрая, по ирония на съдбата, те се нуждаеха от примера на Международния олимпийски комитет, който първо забрани използването на руски символи като санкции за най-голямата спортна измама в света след тази с Източна Германия през 80-те години на миналия век.

Този път МОК "с тежко сърце“ потвърди, че всички червени линии са преминати и това позволява да се изключат всички руски и беларуски спортисти от състезанията. Под този удар всяко търсене на компромис за ФИФА бе блокирано, въпреки че тя все още се опитваше да помогне на Русия. Но самата организация не можеше да продължи политиката на успокояване на нацията, която атакува суверенна държава без причина.

Този подход бе едновременно срамен и обречен на провал: никой не искаше да се срещне с руснаците в плейофите -  Полша, Швеция и Чехия отказаха да участват. Тъй като действията на Путин бяха твърде отвратителни дори за дългогодишния му апологет Томас Бах, Инфантино остана в позорна самота като последният спортен служител, който все още не е прекъснал връзките си с кръвожадния тиранин.

Поведението му бе последователно. След като смени Сеп Блатер през 2016 г., Инфантино многократно демонстрира, че няма да направи нищо, за да позволи на омразни режими да уронват репутацията си чрез спорта, независимо дали като подкрепят Световното клубно първенство в Китай или получава държавна награда в Централноафриканска република.

В лицето на Путин той намери своя личен близък съюзник. Той даже нямаше време да аплодира руския лидер след Световното през 2018 г., тъй като веднага получи ордена му за приятелство, който щастливо закачи на ревера с обещанието, че "съюзът им ще продължи вечно“.

Сега е интересно да разберем дали Инфантино ще върне Ордена като част от процеса на прочистване във ФИФА. Когато го попитаха директно за това миналата седмица, той реши да избегне отговора. Но дори Бах, който е бивш приятел на Путин по партита и хокейни игри, се съгласи да го лиши от олимпийския му медал. Инфантино реши да изгони Русия 96 часа по-късно, отколкото трябваше, а сега трябва да започне да признава ролята си в подкрепата на деспотите.

Дори и сега не е ясно колко точно и за колко време ФИФА и МОК ще отхвърлят Путин. Ако погледнете по-отблизо изявлението на МОК, можете да видите, че въпреки инструкциите към спортните ръководни органи незабавно да отстранят Русия, все още няма задължение да се прилагат същите правила към самите Олимпийски игри.

Няколко седмици Путин размахваше сабята пред Украйна, припомняйки прословутата допинг операция на Игрите в Сочи през 2014 г., но Бах не направи нищо, за да позволи на руския олимпийски комитет да събере 32 медала в Пекин.

ФИФА също формулира своите санкции по умен начин, като заяви, че "има надежда за значително и бързо подобрение в Украйна", оставяйки малък шанс Русия все още да може да разчита на възстановяване на правата до 24 март и по този начин да избегне забрана за участие на Световното първенство по футбол чрез дипломация.

За Русия, която бе четвъртфиналист на домашния турнир преди четири години, невъзможността да се класира дори за Световното първенство в Катар ще бъде удар по националната гордост. Но това е единственото възможно наказание за диктатор, който едновременно извършва масови убийства на украинци и открито заплашва с ядрено оръжие.

Дори при такива обстоятелства Инфантино се съпротивляваше. И нека тогава остане в историята като последният и най-упорит спортен лидер, който не устоя на кръвопролитията и трагичните събития -  всичко то бе предизвикано от човека, с когото той обеща да поддържа приятелство.

The Telegraph, Оливър Браун

*Заглавието е на FUTBOL TV

*Въпреки, че диктаторът Путин се крие в бункер, има няколко двойника и на срещите сяда на 30 метра от подчинените си.