Преди месец имаше ясно усещане, че "Златната топка“ ще бъде взета от човека, който ще се представи най-ярко на Еврото. В идеалния случай този човек трябва да има добър пролетен сезон и клубен трофей като Де Брюйне, Лукаку, Канте и т.н. Лео Меси изобщо не попада в този контекст: първо, Барса провали сезона и второ, аржентинецът не участва на Европейското, а в Копа Америка, която попадна в сянката на първенството на Стария континент. Следователно шансовете му изглеждаха призрачни.

След като Европейското първенство приключи, Меси вече гледа с пренебрежение на конкурентите си. По простатата причина, че всички съперници на Лео за  "Златната топка“  бяха изхвърлени от състезанието. Прекрасният Канте, който можеше да повтори случая на Модрич от 2018 г., напусна Евро толкова рано, че халфът отдавна бе забравен. Де Брюйне извади мача с Дания и като цяло изглеждаше ярко, но Белгия напусна турнира две стъпки преди финала. Същата е историята с Лукаку, който понякога се включваше и вкарваше, но не реализира страхотно положение срещу Италия. Стърлинг също можеше да се превърне в супергерой, но той мутира в делфин и спечели огромно презрение от страна на футболната общественост.

Най-близко до величието бе Хари Кейн, който не само взе наградите за най-добър нападател и асистент във Висшата лига, но и грейна в плейофите. Иконата на "шпорите" обаче се провали във финала, където Кейн нямаше никакви шансове, нито удари, нито трофей над главата си. Според тази логика някой от италианците би могъл да претендира за "Златната топка", но Донарума имаше лош клубен сезон (и като цяло на вратарите не се дава ЗМ), докато Жоржиньо не е толкова популярен, за да мечтае за топка. А и кога за последно представител на Висшата лига спечели наградата?  Бонучи? Стана най-добрият на финала, но всички видяха какво се случи с Ювентус.

За щастие, паралелно с Европейското се проведе и Копа Америка в Бразилия, където Меси спечели първия си трофей с националния отбор, така и наградата за голмайстор (4 гола), както и приза  главен асистент (5 подавания ). Да, телевизионните предавания  от Южна Америка имаха нищожен рейтинг в Европа, но France Football не се интересува от такива неща. Най-важното е, че на 34-годишна възраст Лео все пак сбъдна мечтите си и донесе на Аржентина дългоочаквания трофей. Веднага някой ще припомни за клубния футбол, но ще припомним Купата на Испания и 30 гола + 11 асистенции в Ла Лига - като цяло Лео бърза към седмата Златна топка. Ако това се случи, аржентинецът завинаги ще остане недостъпен за Кристиано Роналдо.

Всъщност Меси има само един не безнадежден противник - Роберт Левандовски. Полякът събра колекция от неофициални "Златни топки" през 2020 г. (тогава France Football не проведе церемонията), а през 2021 г. спечели титлата в Германия. Роберт също така счупи куп рекорди, включително постижението на Герд Мюлер - 40 гола в Бундеслигата. Проблемите са само два: Левандовски се контузи точно преди четвъртфиналите в Шампионска лига (Байерн бе изхвърлен от ПСЖ) и заедно с Полша завърши четвърти в групата си на Европейското.

Най-вероятно гласуващите от France Football ще бъдат разделени на два типа. Някои ще си помислят, че Левандовски трябва да получи награда за двата мощни сезона - несправедливо е Робърт да загуби "Златната топка" поради пандемията. Други ще кажат, че 2020 г. е свършила отдавна, а през 2021 г. Меси е най-добрият. Очевидно е, че отново ще има спор. Но и е почти сигурно, че аржентинецът ще облече смокинга през декември и ще получи престижния трофей.