През миналата седмица бе даден старта на новия сезон в българския футбол. По принцип не е добре да се коментира нещо, което го няма, но фанфарите и фойерверките около това "начало", при това докарали хиляди оргазми сред малкото оцелели фенове на нещото, няма как да не накарат човек да сподели впечатленията си.

Първият въпрос, който заслужава да се отбележи е, че дербито на Пловдив се игра в Бургас. Няма шега. Старите ботевци и пловдивски локомотивци едва ли са си представяли подобно нещо, но ето, че и то се случи. Най-емблематичният мач на Града под тепетата за сезона се състоя не край Марица, не във втория по големина град на България, който навремето започваше да живее с духа на дербито седмица преди него, а в чужд град, при това по никакъв начин съпричастен към срещата. Няма как да не си зададем въпроса, колко години човешка еволюция трябва да измине, за да се роди подобно нещо?

Не по-малко скандално отбеляза завръщането си в "елита" и отбор като Дунав. Първият домакински мач на русенци бе в Разград, пред по-малко от сто човека. Да плачеш или да се смееш? Вероятно на феновете от града край Дунав им се плаче, защото се бяха приготвили да напълнят градския стадион и да празнуват, а вместо това трябваше да се задоволят да гледат любимците си по телевизора. Страхотен начин да запалиш загасналата любов по българския футбол и да накараш някой да заобича "нещото"! И тук отново си задаваме въпроса за еволюцията.

А още по-безумно бе часът на излъчване на въпросната среща. Може ли от първия път да познаете, колко човека са седнали пред телевизора в 21:30 часа в събота, за да треперят на Дунав - Верея? За щастие на създателите на това безумие, България е една от малкото страни, в които не само, че няма медийна свобода, но и трудно ще намериш информация за ТВ аудиторията. Или тя ще бъде фалшива, както навремето обявиха, че Лудогорец - ЦСКА бил гледан от 1 милион човека, а след това от Италия разбрахме, че става дума за под 100 000.

Нека добавим и това, че Локомотив Горна Оряховица също отбеляза завръщането си в елита подобаващо, приемайки Нефтохимик в... Пловдив. Пред по-малко от 400 човека.

За спортно-техническата част на първите мачове от новата Първа лига няма да говорим. Но бъдете сигурни, че така ще е и през септември, през пролетта и през май, когато ще свърши нещото. А дотогава, уважаеми читатели, заредете се за много порции дитирамби и фойерверки и увещания, че получавате нещо качествено, а не имитиращ продукт. Подобно на увещанията, че чалготеките са си най-нормално място, а не центрове за умствени инвалиди и индивиди с тежък интелектуален дефицит, в които задникът винаги надвива главата.

За имитацията ЦСКА няма да питаме. Както и за това, с какви пари бе направен стадиона на Левски. И кой е собственик на този клуб. Няма да питаме и откъде можем да получим информация, колко човека гледат на живо имитиращия продукт. Не искаме да знаем и защо Берое се издържа с данъците на работещите хора, повечето от които даже не знаят, че правят това! Няма да питаме и дали има програма, за изпращане на млади треньори на специализация в страни, където няма имитиращ продукт. Не ни интересува и колко българи играха в снощния мач в Белград. Както и не искаме да знаем какви са бюджетите на клубовете и от какво се издържат, след като по стадионите няма хора, парите от ТВ права са жалки, а печалбите от продажба на артикули са по-малки от оборота на квартална бакалия.

Няма начин обаче да подминем втория въпрос, който е следствие на всичко гореописано: Господа ченгета, мутри и всякакви убийци на българския футбол, защо се опитвате да правите нов Бардак със стари момичета? На глупаци ли ви приличаме?