Колко жалко е да си български треньор
Боян Бойчев в свой материал на страниците на в-к "Труд" разказва за тежката участ на българските треньори по футбол. Жертва на кризата и деградацията в най-популярния спорт по нашите земи, жертва на собственото си нежелание за усъвършенстване или жертва на системата, начело на която стоят назначени за бизнесмени и президенти хора, нямащи си и понятие от това какво е пазарна икономика и как се прави бизнес по почтен начин, в условията на реална конкуренция, а не чрез поръчки от държавната ясла и задкулисно спечелени проекти от еврофондовете?
В понеделник величия от националния отбор - по-стари и по-млади, държаха изпит за лиценз "Про". 25 от тях ще бъдат приети, а след година и няколко месеца ще имат право да водят дори "Барселона".
Но кой ще ги покани? Български треньор отдавна не е професия, с която можеш да се гордееш. Напротив - тя е отлична възможност някой началник да те използва като носна кърпичка. ВИП ложите на нашите арени отдавна се пълнят с известни физиономии, които носят в джоба си тапията. И никой не се сеща да ги покани на работа, дори да изкоментират няколко десетки мача по телевизията. Най-вероятно това е двупосочен процес. От една страна, клубните президенти обичат да командват дори спортно-техническата част, а от друга - всеки наш треньор си мисли, че е БГ Моуриньо или БГ Гуардиола. А дори не е чувал какво е стаж при голям специалист.
През новия век само двама наши специалисти заслужиха да са конвертируема валута и в чужбина. И нито един от двамата не стана пророк в собствения дом. Естествено, че става дума за Станимир Стоилов и Стойчо Младенов. Като треньор на Левски Мъри постигна успехи и в "А" група, и на международно ниво. А Стойчо се превърна в символ на идеята ЦСКА. И докато на "Герена" и "Армията" се намират стотици, които да ненавиждат най-успешните си треньорски кадри на новия век, то в чужбина ги ценят. Така например Стоилов стана шампион на Казахстан с Астана, не спира да прави пробиви и в евротурнирите. С непознат напълно отбор у нас. Младенов пък спечели Купата на Персийския залив със саудитския Ал Ахли (Джеда). Трофеят се равнява на Лига Европа на Стария континент, а той бе избран за №1 сред специалистите. Подобно признание получи и 2 години по-късно в Египет с ЕНППИ.
Стоилов и Младенов показаха, че не им трябва много време да си търсят отбори, за да бъдат потърсени те. Миналото лято Мъри напусна Ботев и след месец вече бе в Астана. Стойчо си тръгна от ЦСКА в края на март, а в началото на август вече е на работа в Ал Итихад (Александрия). В чужбина качествата се ценят, а не злословенето в тъмните ъгълчета за измами и комисиони.
Какво се случи с последния шампион на България? Георги Дерменджиев, вече на 60 години, е без работа. На стари години той измени статута на вечния помощник, за да влезе с Лудогорец в групите Шампионска лига. Това не бе достатъчно да изкара дори един пълен сезон. Преди него подобно нещо се случи и със Стойчо Стоев, чието страхотно представяне в Лига Европа не му уреди отбор в чужбина, а го прати в най-разклатения Левски в историята. Подобна бе съдбата и на Ивайло Петев, който и в АЕЛ (Лимасол) чу заповедта "Уволнен", а заради това, че "вече няма кой друг", е национален селекционер.
Да погледнем и ерата преди Лудогорец. Два пъти Литекс стана шампион, а и двамата треньори от златните години в момента са безработни - Ангел Червенков и Любо Пенев. Докато Ел Голеадор държи висока цена все още заради постиженията си и в националния отбор, то бившият му съотборник от времената в ЦСКА не може да се похвали със сериозен интерес, въпреки че преди години работи за кратко в Шотландия, Литва и Словакия.
Никой не се сеща в момента и за последния треньор №1 на сезона в България - Димитър Васев. Подобна е съдбата и на последния шампион с Левски - Емил Велев, който за последно бе видян да... пие бира с фенове на ЦСКА на "Българска армия".
Последният, донесъл трофей на "червените" - Милен Радуканов, гордеещ се с прякора БГ Моуриньо, също от година не е желан от никого.
Хубчев е единственият старши от четвъртите в света
Петър Хубчев е единственият от четвъртите в света, който в момента носи титлата "старши треньор".
Бившият защитник прави отлична кариера в Берое, с който стана вицешампион миналия сезон. Мястото му под "Аязмото" е непоклатимо. Актуални треньори в момента са само още двама от 22-мата от САЩ ‘94 - Цанко Цветанов асистира на Станимир Стоилов в Астана, а Петър Александров тренира нападателите във Вил.
В чужбина работят успешно още двама наши треньори. Димитър Димитров-Херо извади с впечатляваща серия без загуба казахстанския Иртиш от зоната на изпадащите, а Ясен Петров вкара китайския Шъдзяджуан в елита и там върви пети без поражение от началото на месец май.
"А" група залага на двама чужденци в момента. Португалецът Бруно Рибейро води Лудогорец, въпреки че във визитката си няма никакви успехи. Може би това е една от причините Шампионска лига да се окаже прекалено голяма хапка за приятеля на Жозе Моуриньо. До вторник треньор на Литекс беше сръбското величие Любко Петрович, който вероятно ще бъде сменен от румънеца Лауренциу Регенкамп.
Снимката е на в-к "Труд"
- Лудогорец: Загубата на млад човек е трагедия
- Кметът на Велико Търново уважи коледното тържество но ветераните на Етър
- Преговорите за Сангаре приключиха неуспешно
- Шеф в ЦСКА: Очакванията продължават да бъдат титла на новия стадион
- Кметът на София сложи подпис върху важния документ за "Герена"
- Левски се отказаха от кандидат за треньор, който искал много пари
- Георги Иванов откри нов тренировъчен терен в град Своге
- Кишишев: Ситуацията в българския футбол става по-зле
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]
Що се отнася до хипотетичния роман, писането му ще е само загуба на време, защото никой няма да купи и един екземпляр.
Темата дори не знам дали е злободневна или банална до втръсване. Кой е тоя луд собственик, който ще вземе наш треньор за чуждестранния си отбор. Каква квалификация може да добие и най-амбициозния и талантлив наш младеж, решил да поеме по пътя на треньорите? Има водещи школо по света, но едва ли всеки може да иде там индивидуално и да поиска да бъде включен в обучението. Нали следва да има база, върху която да се надгражда, а у нас откъде да се формира тая основа, от измисленото ни първенство ли?
За първенството ни и футболът ни като цяло - или добро, или нищо, та най-добре да си замълчим.
Защото неговите решения доведоха до него.