Винаги съм се чудел колко голяма може да бъде търпимостта на почитателите на българския вариант на най-популярния спорт на планетата. Тук включвам както т.нар. "клубен футбол" и цялата фауна свързана с него (чалготеки, златки и всичко предназначено да промива мозъците на все по-немислещите фенове), така и "спорта на национално ниво", каквото и да означава това.

Някой ще каже, защо в кавички? Защото не искам да ви мамя, драги мои. Истината е, че на територията с географското наименование България отдавна няма такъв спорт. Имам право да не ви лъжа и вписвам в общата схема за манипулиране на общественото мнение, нали?

Само преди десет дни собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев каза, че не иска Ивайло Петев или Стойчо Стоев да поемат националния отбор на България. Много мило. С тази разлика, че още тогава, дори извън пределите на България вече се знаеше, че Петев ще оглави тима. Който умее да чете и да мисли, разбираше, че Домусчиев лъже. Който не владее тези две чисто човешки качества - ще седи пред екрана (какъвто и да е той), ще лапа мухите и ще поема това, което му се поднася от някои услужливи хора.

"... това решение не е нещо ново за мен. Избрахме Петев единодушно. Нямаше нито един против и нито един въздържал се", каза босът на Лудогорец след вчерашния избор на Петев за национален селекционер.

Страхотна метаморфоза, не мислите ли?!

Иначе, след вчерашното заседание на изпълкома президентът Борислав Михайлов каза, че целта е третото място в квалификационната група за Евро 2016. Вие вярвате ли? Защото дори някои първолаци знаят, че нямаме шансове и борбата ще е с Малта за четвъртата позиция. Впрочем, Боби не е виновен. Други поръчват музиката и който и да е на мястото на Михайлов, щеше да говори по същия начин. Особено когато има кой да вярва.

"Много гаджета са ми предлагали, но избрах това, което аз харесвах. Съвпадат ни виждания за ситуацията, която е в момента, и целите, които си поставяме. Минималната е да имаме облик", точно с тези думи Йордан Лечков се обоснова защо е предложил Ивайло Петев за нов селекционер.

А аз си мислех, че националите си имат облик - гелосани, с татуировки... имат и свой стил - да се размотават по терена.

Значи, ще видим нещо ново? Едва ли.

"Ние сме футболна нация. Имали сме добри футболисти и пак ще имаме. Моята цел винаги е била първо място. Сега имаме шанс за третото, ще направим всичко възможно, за да го постигнем", произнесе се пък Петев.

Пак лъжа. Никаква футболна нация не сме. Хората обичат футбола, но качествения, а не пародията, която се предлага по тукашните стадиони. Нямаш право да отъждествяваш 200-300 наркомана с футболна нация. Ако това е пример за нация - благодаря, аз не искам да бъда част от нея. А и за каква футболна нация може да говорим, когато няма школи, няма подготвени треньори, няма добри играчи, няма бази...

А сега, без повече лъжи, нека обясня какво ще се случи около новия треньор (можеше да бъде и Жозе Моуриньо - все тая). България ще пропусне Евро 2016, след което ще последват оправдания, че вината е на стария треньорски щаб. Услужливи хора ще убеждават сънуващите облаци, че сегашните треньори са променили облика на националния, че се налагат млади момчета, стилът се променя, тимът има характер, а лошото е зад нас...

Ще последват обещания за успех в следващия квалификационен цикъл, за Мондиал 2018, по средата на който изведнъж ще стане ясно, че нямаме шанс да участваме и на този голям форум. Ще последва и поредната смяна на селекционера, като "професионалното" ръководството на българския футбол ще постави поредния бушон, без значение кой е той (може пък наистина да е Моуриньо). Важното е да умее да запомни предварително написаното изказване за налагане на стил и облик, различен от досегашния...

Откъде знам ли? Не е трудно човек да се досети. Най-страшна е комбинацията от недостиг на качество, липса на колектив и отсъствие на професионализъм. Плюс "професионално" ръководство (официално и задкулисно) на българския футбол.

А и фактите са си факти: За първи път откакто има групи с по повече от 3 отбора, завършихме последни - с 5 точки в квалификациите за Евро 2012.

Записахме първи загубени точки в официални мачове с футболната сила Малта и то два пъти с по 1:1 през 2005-а и преди 3 дни.

За първи път останахме без победа в официален мач през календарна година (2011), в която имаме две ремита и 4 поражения.

Написахме история, като станахме жертва на първа победа на Черна гора като гост в историята - 1:0 в София.

За последните 5 години имаме 5 победи в официални мачове - над Малта, Азербайджан, Армения и Уелс.

За първи път на мач на националния отбор дойдоха 300 човека (едни услужливи хора се опитаха да ни убедят, че на стадиона има 40 000).

А искате ли да ви кажа какво ще се случи с квалификациите за Мондиал 2022? А за Евро 2024? Или по-нататък?

Няма смисъл? И аз така мисля.

Цялата ситуация обаче ме накара да се сетя за един виц от времето на комунистическата диктатура:

"На Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
- За много години, за много години!"

Да ви е честито новото треньорско ръководство! И за много години!