Как в България се обслужват олигарсите


Н. Гавазов

Общо 21 сайта за спортни залози по интернет трябва да спрат да работят в България, след като вчера Софийският районен съд потвърди решението на Държавната комисия по хазарта, с което се изискваше прекратяване на дейността на нелицензираните бетинг компании в страната.

Съдът изисква от доставчиците на интернет да преустановят достъпа на клиентите си до въпросните сайтове, независимо дали собствениците им обжалват решението на Комисията по хазарта.

Казусът е едно от скандалните решения, взети след идването на новото правителство. Той обаче не предизвика силно обществено недоволство, заради ограничения кръг на засегнатите и най-вече заради спецификата на отрасъла, който касае.

Но ако оставим настрана предубежденията към хазартния бизнес, спирането на дейността на бетинг компаниите е пример за държавен произвол, нарушаване на правилата на конкуренцията и административен диктат. Все неща, от който се оплакват дружества във всички сектори на българската икономика.

С решение от 11 юни Държавната комисия по хазарта прие забранителен списък с общо 22 домейна, до които в три дневен срок трябваше да бъде забранен достъпът на потребители с IP адреси в България.

Решението може да се обжалва в срок от 14 дни, но трябва да бъде изпълнено независимо от това. Т.е. ако съответното дружество спечели в съда, то достъпът до сайта му ще бъде възобновен.

В момента лицензи за залози върху спортни събития в България имат три компании Български спортен тотализатор, Еврофутбол и Евробет. И трите са офлайн оператори.

Повечето от сайтовете в забранителния списък са собственост на чуждестранни лица и не са базирани в България. От друга страна Комисията по хазарта няма право да изисква каквото и да е било от доставчиците на интернет, тъй като те не попадат под нейната юрисдикция. Така че забранителният списък става действащ едва след решението на съда или със задна дата.

Абсурдите не спират дотук. На практика доставчиците на интернет услуги не могат да спрат достъпа до въпросните сайтове, тъй като има множество начини за заобикаляне на ограниченията за IP адреси, например чрез използване на прокси сървъри.

Нещо повече, година след гласуването му, Комисията все още не е приела последната наредба за прилагане на Закона за Хазарта, в частта му за интернет залаганията. На практика липсват техническите изисквания за лицензирането на онлайн операторите. Т.е. те няма как да получат лиценз, дори да кандидатстват за такъв.

При това към тях се прилага същият данъчен режим, както и към офлайн компаниите. Така те трябва да плащат 15% данък върху оборота. Това при условие, че на единия пазар оперират 3 компании, а на другия 22. Дейността на много от онлайн бетинг компаниите в България би била губеща, с оглед на съотношението на залозите и изплащаните печалби. Ето защо те не кандидатстваха за лицензи.

Лицензи все още нямат и сайтовете за покер залози, както и онлайн казината, но Държавната комисия по хазарта засега не е направила забранителен списък за тях.

Какво на практика направи Комисията по хазарта? Тя остави на пазара да оперират 3 дружества, като изхвърли всички компании за спортни залози, действащи онлайн. Остава само да се запитаме, защо?

Забележка: Статията е на DarikFinance.bg и може да бъде прочетена ТУК. Заглавието е на FUTBOL TV.

 

279