„Да очакваш, да очакваш познат глас твоето име да каже и с блестящи, росни очи....". Стихотворение ли помислихте, че ще ви рецитирам? Не, не. Някъде много назад във времето останаха онези моменти, когато се опитвах чрез поезия да пробия на любовния фронт. Разбира се, претърпях пълен крах преди да разбера, че момичетата се впечатляват от други неща, а единствената утеха за онзи слаб и бледен юноша бе, че в една тетрадка ми се насъбраха около тридесетина стихотворения, които така и не намерих смелост да публикувам - може би, защото всяко едно от тях бе свързано с поредния ми провал в опитите да пленя сърцето на някоя девойка.

Тази седмица обаче инстинктивно се върнах точно към това стихотворение, което бях озаглавил „Очакване". През последните десет дни в българския футбол се случи нещо, което би трябвало да получи силен обществен резонанс и най-вече да повлече след себе си определени действия на определени лица - един български треньор се обади по телефона на един български съдия, напсува го, заплаши го и се опита да използва своя авторитет за да го притисне - мила, родна картинка, която се случва постоянно, но сега бе направено прекалено явно заради авторитета на треньора (не като специалист, а като футболист).

Досетихте се, че става дума за легендата на българския футбол, човекът, който научи света, че има държава България и чиято фланелка е една от малкото, намерили място в музея на велик клуб като Барселона - доктор хонорис кауза Христо Стоичков. Точно Камата се обадил на Богомил Маринов, реферът, ръководил срещата Литекс - Славия и в типичния си стил е отправил цветущи ругатни и заплахи към злощастния съдия, дръзнал да изгони играч от отбора, чийто треньор е Стоичков.

Похвала за Богомил Маринов, който не се остави да бъде мачкан, ако ще и от най-големия футболист на земята, прояви характер и веднага подаде жалба в полицията. Ченгетата вече провериха номера от който наруганият съдия получи заплахите и се оказало, че това наистина е личният номер на доктор хонорис кауза Христо Стоичков. Следствените органи работят по случая и е напълно вероятно най-добрият български футболист за всички времена да бъде привлечен под наказателна отговорност - ако записите от разговора бъдат изкарани на светло (а всички знаем, че те се пазят) и също така, ако някой има волята да реши случая..

Уважаеми читатели, представяте ли си Сър Алекс да се обади по телефона на Фил Дауд? А Антонио Конте на Мауро Бергонци или Жозе Моуриньо на Мигел Ласа? Някой може ли изобщо да си помисли, че това е възможно да се случи? А представяте ли си хипотетично, ако все пак то стане факт? Убеден съм, че в продължение на месеци медиите ще разкъсат тримата треньори, които едва ли ще останат на работните си места повече от 72 часа след като футболната общественост разбере за постъпката им. Впрочем, заради подобни телефонни обаждания Ювентус преди седем години изхвърча в Серия В.

Разбира се, нормалните хора очакват с нетърпение развитието на скандала, но преди всичко очакват реакции - на Камата, Литекс и на БФС. Какво се случва обаче в европейска България? Нищо. Като изключим появата на Маринов по една телевизия, всички засега си оставаме с очакването. Умишлено или не се лъже, че на мача ЦСКА - Монтана е имало 4 000 зрители, а на Локо Пловдив - ЦСКА - 13 000, пише се за ПСВ на Манолев, за Михайлов на Твенте, Мицански на Франкфурт, Иванов на Партизан и т.н., с което всъщност показваме още един път историческото си обременяване и комплексарщина, която е заела основно място в народо-психологията ни и по всичко изглежда, че в скоро време няма да ни напусне, правейки от българина европеец с потури. Занимава се изстрадалият роден запалянко с новини за аматьорските ни отбори, които отдавна са се превърнали в тъпаните на Европа и по тази причина са стеснили кръга на почитателите си до критичния минимум, но най-вече, нямате ли усещането, че се прави опит ситуацията със Стоичков да бъде замазана? С онази миризлива боза, която е заляла отвсякъде българският футбол и толкова вече се е вкиснала, че никакъв аспартам и консерванти не могат да променят ужасния и мирис и ферментация, от която някои злощастни фенове понякога получават опиянение? БФС се ослушва и си трае, разчитайки може би, че всички любители на футбола са слабоумни и помнят не повече от 24 часа. От Литекс предпочитат да мълчат, а Камата дори не излезе да каже нещо в свое оправдание, като например, че се е подал на емоциите и съответно да се извини, искайки прошка - това щеше да бъде достоен завършек на скандала, от който герои щяха да излязат както рефера, така и голмайсторът от Мондиал 94.

Няма такова нещо. Докторът Стоичков се държи като мутра от началото на 90-те години - дерибейства безнаказано, псува наляво и надясно, и се изживява като човек поставен над закона само и единствено заради името си - знае се, че тези хора бяха големи страхливци, криещи се зад охрани и парадиращи с оръжията си.

Всъщност, както каза бай Пешо Камбата, защо трябва да се вълнувам толкова и защо трябва да се учудвам на пародията? Какъвто ни е футбола, такова е всичко в него - като се започне от стадионите (как ви звучи „Арена Лудогорец" с едно магаре вързано до външната ограда?) и се стигне до играчи, треньори, фенове и всичко случващо се в него - миризлива, лепкава боза, която отдавна отвращава.

И пак се сещам за финала на стихчето:

„Очакваш ти, очакваш отвсякъде много,
много, че стига ти малко"...

Ицо, не очакваме много от теб. Ще бъде достатъчно да покажеш, че си истински мъж....