Онзи ден събрах смелост, плюх си в пазвата и взех решение да изгледам три мача от цирка известен сред обществото като „А" професионална футболна група. Не уважаеми читателю, изобщо не бях подведен от рекламата по една телевизия: „Най-зрелищното футболно първенство, с изненадващи треньорски решения...". Опазил ме Бог да се повлияя от някаква реклама, която би обидила 10-годишен хлапак, а камо ли човек като мен, който все пак се има за средно интелигентен и придобил някакъв житейски опит.

Набелязах си срещите, въоръжих с известна доза мазохизъм и се изпънах пред телевизора в очакване да разбера, какво толкова привлича малкото останали фенове по българските стадиони. Още в първия двубой между ЦСКА и Монтана разбрах, че мазохизмът ми няма да е достатъчен и поради това ударих едно малко - ей така, за по-добро възприемане на картината, на която ставах свидетел. Истината е, че действията на 22-та бяха много близки до трагикомичното, а пародийното в цялата работа беше, че треньорите на двата тима нещо правеха покрай тъч-линията, ръкомахаха, викаха, но ефектът бе нулев - никаква тактическа постройка, никаква мисловна дейност в мързеливците на терена и в крайна сметка единственото, което виждах бих могъл да оприлича с действията на башибозук в тъмните години на османското подтисничество - юруш към едната врата, а след това юруш към другата. Жалко, че отдавна прехвърлих 40-те, защото точно по този начин играехме навремето в махалата - вероятно сега щях да бъда звезда....

Вторият мач, който си бях поставил за цел да наблюдавам беше Славия - Левски. Не че не знаех как ще завърши. Бат'Венци е всеизвестен с поляганията си, въпреки изявленията му преди мача за „топлата връзка" между Левски и арбитъра Георги Кабаков. Но все пак решимостта да видя докъде ще стигне цирка не ме напусна. И не останах излъган - оставям настрана спортно-техническите качества на 22-та - те с нищо не бяха по-добри от тези на аматьорите в мача ЦСКА - Монтана, с тази разлика, че досадата на хората по трибуните бе видима - така де, само където си развалиха следобедния сън, за да дойдат да гледат най-старото столично дерби. Интересното се случи след мача, когато рев до небесата заля пространството, че Славия бил ощетен, а от другата страна се чу, че Левски бил класен отбор....какво му остава на човек, освен да поема въздух и да въздиша, да въздиша, че е пропуснал на живо да наблюдава толкова класни отбори.

Последният мач, с който окончателно смятах да тествам наченките на мазохизъм в мен бе между ЦСКА и Локомотив София. Да, същото онова Локо, в което навремето играеше Начко Михайлов, заради който като дете баща ми ме мъкнеше по Стара Загора и Пловдив да го гледам. Лека да ти е пръстта Начко!... Не знам, дали трябва да продължа заради паметта на този велик нападател, но сегашните му наследници нямат нищо общо с етикета професионален футболист и не разбирам, кой и защо им позволява да носят фланелката на именития някога отбор. На терена видях 11 баби, които с нищо не превъзхождат по скорост 60-годишните певици от хор „Родопска китка" (моите извинения уважаеми дами, че си позволявам да ви сравня с някакви мързеливци). Всъщност, ако трябва да съм честен, на полето имаше още 11 баби, но облечени с червени фланелки. Няма да коментирам тактико-техническите действия на играчите, идеите им на терена, а още по-малко изпълненията. Като изключим гола на Карачанаков, станах свидетел отново на прийоми от битка между две неорганизирани орди, чиито членове спазваха единствено принципа: „където е топката, там съм и аз"....

Загасих телевизора и ударих още едно малко. А човек като си пийне и започва да мисли. Особено след като стане свидетел на продукцията наречена български футбол, която действително е зрелищна - в зависимост от гледната точка. А мислите, които ме споходиха бяха едни такива мрачни, от които човек наистина би трябвало да изпита безпокойство. Установих, че нещата с нищо не се подобряват - футболът ни от миналата година (когато гледах за последно мач от „най-зрелищното" първенство") е станал още по-лош, феновете му са останали още по-малко, играчите още по-мързеливи, а манипулацията на наивните привърженици още по-финна.

Как да си обясня иначе приказките, които се опитват да ни убедят, че българският шампионат е зрелищен, треньорските решения уникални, а отборите ни класни? Как да си обясня тогава, че на ЦСКА - Монтана присъстваха 500 човека, а по същата тази телевизия в продължение на два часа се говореше, че имало 4 000? И задавам скромният и елементарен въпрос: защо никой, никъде не проведе социологическо изследване за това, колко човека ги интересува какво се случва по поляните ни? Знае се единствено, че сега с футбол се занимават десет пъти по-малко хора отпреди 16 години - това няма как да се скрие. Но, не е ли логично човек да си помисли, че десет пъти може да са намалели и тези, които се вълнуват от чалгаджиите, пардон, т.нар. футболисти и аматьорските отбори, които представляват? Отговорът е много прост. Но преди това човек трябва да помисли за да отговори. Другото си остава рекламата по телевизията - като онази с шампоана, който те прави невидим - след години разбрах, защо седемгодишната ми дъщеря ме караше някога да и купувам точно тази марка. Така е, който не гледа реклами....