В края на редовния дял и в навечерието на полуфиналите за Купата и плейофите, Ивайло Киров коментира актуалните теми около отбора на сърцето си – ЦСКА. Четирикратният шампион с "армейците“ има зад гърба си редица запомнящи се мачове, включително и участие в една от най-гръмките победи в историята на клуба – 10:2 над Берое на 2 май 1992 г., когато печели и последната си титла с тима. Дни преди визитата в Стара Загора той даде интервю за "Тема спорт“.

– Г-н Киров, в графата "задължителни“ ли влизат следващите два мача на ЦСКА – гостуването на Берое и домакинството на Монтана, преди края на редовния дял и вечното дерби?

– Всички мачове досега бяха задължителни, но видяхте какво се случи срещу Септември, а след това и в Разград. Играта на ЦСКА върви много трудно. Честно казано – мъчение е да ги гледаш. Няма смисъл да се заблуждаваме или да си заравяме главите в пясъка. Всеки мач е напрежение до последно. Побеждаваме с по един гол и се молим да не ни изравнят, защото след това не можем да върнем резултата. Имам много приятели армейци и всички мислят по същия начин.

– Има ли все пак мач, в който отборът ви е харесал?

– Единствено срещу Локомотив София се видяха някакви наченки на футбол. В останалите двубои всичко е нерви и напрежение.

– Разполага ли Христо Янев с нужните футболисти?

– Разполага, но явно не може да ги подреди правилно. На терена не се вижда нищо особено. Изглеждат примирени, без желание и без стръв. Липсват добри атаки и не е случайно, че головете са малко.

– Ще са нужни ли нови попълнения през лятото – колко и какви?

– Ще трябват, това е ясно. Но не става само със смени на килограм. Не може да освобождаваш седем-осем и да взимаш десет нови, и после пак същото. Това е хаос. Трябват двама-трима, но наистина качествени играчи, на високо ниво. Надявам се нещата да се подредят в това отношение с Методи Томанов. Познаваме се добре, сериозен човек е. Но дали всичко зависи от него и кой взима крайните решения – можем само да гадаем.

– Всички казват, че купата е приоритет за ЦСКА…

– Аз вече се съмнявам, че ще я спечелим. Не може да разчитаме само на Купата – трябва да гоним Европа и през първенството. Каквото и да си говорим, Лудогорец остава на много високо ниво и последният мач в Разград го показа. Притеснявам се за Купата – предстоят два мача с тях, а след това евентуален финал. Бях сигурен, че ще победим и Левски, но след последните ни мачове загубих тази увереност. Не че Левски има по-добри футболисти, но играе по-добре като отбор. А нашите започват лениво, изчакват… Какво чакат? Отбори като Септември, Ботев Враца и Добруджа, особено в София, трябва да са решени още до почивката. Вместо това – всеки мач е треперене до края.

– Как оценявате работата на Христо Янев?

– Уважавам го като човек и треньор, но играта на отбора говори сама. Ако не спечели Купата и не се класираме за Европа, трудно ще го оставят. Има желание, това се вижда, но едно е желанието, друго са резултатите. Според мен характерът му е малко мек. Треньорът на ЦСКА трябва да вдъхва респект. Трябва фигура като Аспарух Никодимов или Димитър Пенев. Честно казано, мисля, че с българските треньори вече сме приключили – не виждам човек, който да промени нещата. При тези инвестиции, условия и стабилност трябва да сме на съвсем друго ниво.

Сега всички се радват на стадиона, но той не играе – на него се играе. Разликата е в отбора, а именно играта ще го напълни, не само новата база. Това ще е временно, ако липсва страстта. Вижда се, че все по-малко хора ходят на мачове. Разочаровани са. И аз съм идвал в София, но дори не ми се ходи да ги гледам. В провинцията има повече публика за ЦСКА. Надеждата за нещо по-добро я има, но в момента отборът не ми харесва – играят бавно, изчакващо… Какъв е този футбол? Това е ЦСКА – трябва да излизаш със самочувствие и да доминираш.

Дано това се промени… може би още с една победа над Левски.