Рекордьорът по мачове в Първа лига Георги Илиев (461) разказа в подкаста "Код Спорт“ за периода си в ЦСКА от началото на 2006 г. до лятото на 2008 г. В момента бившият халф е помощник на Ясен Петров в Добруджа и в неделя ще се изправи срещу армейците на "Васил Левски“.

ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО В ЦСКА

За всеки беше ясно, че предстоят трудни времена за Локомотив. И може би това е било някакъв начин да се запълни бюджетът и да влязат средства в клуба. ЦСКА поне за мен беше стъпка, която чисто психически много ме изгради. Знаем колко взискателни са феновете на ЦСКА, какво се очаква от всеки футболист на отбора. Може би преди това бях видял само сладкото на футбола, защото и в Черно море, и в Локомотив малките грешки се прощават, стига да се раздаваш. В ЦСКА това не е достатъчно. Там трябва да побеждаваш. Може за играеш слабо, добре – нужно е да печелиш, без значение какво се случва. Отидохме в малко труден период (б.р. – с Александър Тунчев, Кирил Котев и Даниел Георгиев), защото изгубихме титлата след преднина от доста точки. Но като отбор имаше много футболисти, които бяха изключително качествени. 13-14 и нагоре класни играчи, които се бяха доказали и впоследствие се затвърдиха. Беше жалко за нас и за всички хора около ЦСКА, че не успяхме да вдигнем титлата. Да, спечелихме купата, Суперкупата след дузпи срещу Левски, станахме и шампиони след две години. Но в отбор като ЦСКА всеки момент, в който не е постигнат успех, нагарча. Определено това беше период, в който разбрах, че освен чисто футболно един състезател трябва да бъде твърд и да отстоява психически на трудностите.

ЗА СТОЙЧО МЛАДЕНОВ

Не е имало отбор, в който да съм нямал проблеми с треньора (смее се). Същото се отнася и за Стойчо Младенов. Имахме разминавания. Това се дължи на момента, в който на полусезона през шампионската кампания дойде (б.р. – 2007/08) оферта от Китай. Там се случиха разминавания, очаквания да подпиша договор. Отидох на място и ме накараха да минавам проби. Аз, естествено, отказах. Бях заявил предварително, че проби няма да карам, все пак играя за ЦСКА. Тръгнах си и се върнах в София. Но това явно не се е харесало на Стойчо Младенов и имахме трудности през втория полусезон в отношенията. Проведох два разговора с него и му казах, че ако няма да разчита на мен, най-нормалното нещо е да си тръгна. Най-малко аз съм човекът, който ще седи някъде, за да си взима заплатата и да се топли, че е във велик отбор. Исках да играя и след втория разговор вече ме разбра, влезе в моето положение. Така се разделихме. Но не тая лоши чувства към него. Напротив – уважение за това, че е бил част от пътя ми и все пак е другият треньор, с когото станах шампион (след Едуард Ераносян в Локо Пд през сезон 2003/04).

НАЙ-ЗНАЧИМ МАЧ И ДЕРБИТА

Може би реваншът с Бешикташ. Мога да откроя този мач като енергия, емоция, макар и също като разочарование. Това беше двубоят от най-високо ниво, в който участвах с ЦСКА. При мен специфичното е, че като юноша на Черно море може би най-сладко е било да победя във варненското дерби. Чисто като светлина на прожекторите ЦСКА – Левски безспорно е най-отгоре. Предизвиква най-голям интерес в цяла България. А чисто като енергия и борба между двата отбора кой да е господарят на града – битката за Пловдив е на първо място. И трите дербита имат красотата си и не мога да ги подредя по значимост, тъй като в различни аспекти всеки мач е с приоритет за мен. Щастлив съм, че съм участвал и в трите.