Димитър Пенев и Аспарух Никодимов са неразривна част от най-успешните моменти в историята на ЦСКА, като споделят повечето от тях. Те са съотборници при достигането до полуфинал за КЕШ през 1967 г., а Пената е асистент на Паро при повтарянето на това постижение през 1982 г. Славният халф говори с много мъка и любов за своя приятел пред "Тема спорт“.

"Такава новина може ли да се приеме… Връхлетяха ме много спомени. Ние сме набори, заедно отидохме в ЦСКА, играхме там 11-12 години заедно. На практика споделихме целия си път във футбола. Започнахме още от юноши – той в Локото, аз в Септември, после в юношеския национален отбор и след това продължихме нагоре. Участвахме заедно на две световни първенства. Беше добър, открит, весел човек. Пускаше едни фрази, на които всички се смеехме. Много ми е емоционално, защото се познаваме още от 15-16-годишни. Интересно е, че аз му бях капитан в юношеския национален отбор, а после той на мен в ЦСКА дълги години. И така се поздравявахме понякога: "капитане, капитане“. Никога не сме имали големи противоречия“, категоричен бе Никодимов.

"Беше голям футболист. Такъв едва ли ще се роди. Въведе нов стил на либерото. Бог да го прости Стоян Орманджиев наложи този вид игра, а Пената просто го имаше в себе си. Много често се включваше и в атака, изненадваше противника и вкарваше много голове. Доста леко преминаваше през линиите. Имаше и хубав удар, страхотен отскок. Беше суперфутболист“, добави той. И продължи с общия им треньорски период на "Армията“, когато Пенев е негов помощник.

"Беше нормално. Ние все пак сме играли заедно, разбирали сме се, не сме си правили мръсотии един на друг. Помагали сме си и аз като бях старши треньор, след това и той като застана начело. Ходел съм, гледал съм мачове, анализирал съм му особености за противниците. Просто аз знаех кой е Пенев и той знаеше кой е Никодимов. Затова много се разбирахме. Ние сме от хората, дали на ЦСКА във всички направления – и във вътрешното първенство, и в Европа, и като футболисти, и като треньори“, заяви Никодимов. Той се намира извън София и с болка заяви, че няма да присъства на днешното поклонение.

"Не сме се виждали в последните две-три години, защото аз прекарвам повечето време извън София. Чувахме се от време на време по телефона, но скоро не сме говорили. Той си имаше проблеми, пък и аз не съм от най-здравите в момента. Много трудно приемам погребения, после един месец съм болен. Сбогувам се от дистанция, още от вчера се зарових в спомени“, завърши емоционално Паро.