Вратарят на националния отбор и Славия Светослав Вуцов даде интервю от Ларнака пред колегите от "БЛИЦ“.

-Светльо, каква е цената на успеха за един млад футболист?
-Важното е да не се предаваш, да следваш мечтите си. Всяка една тренировка да надграждаш. Да не се предаваш и да се бориш. 

–Какво включва това да не се предаваш? През какви трудности преминава един млад футболист?
-Всеки млад играч преминава пред трудности – дали в клуба, дали в семейството, дали на  тренировките или с  треньор. Трябва да е много здрав психически, защото винаги ще има трудности в живота и да не се предава. Да се стреми към по-добро бъдеще за себе си.

-Каква е средата, в която работиш ти. Как се мотивираш, за да печелиш мачовете?
-Средата, в която съм, е перфектна, защото сме доста добър колектив. Има шеги и закачки. Гледам всеки един мач да давам максимума от себе си.  Това е достатъчна мотивация.

-Какво означава да даваш максимума от себе си? Какъв е твоят максимум, когато свърши мачът и направиш своята равносметка?
-Моят максимум е да не съм допуснал гол. Целта ми е да помагам на съотборниците ми, да ги надъхвам, за да може да побеждаваме.

-За 10 мача Славия има 7 победи срещу Левски. Венци Стефанов каза пред БЛИЦ, че този отбор вече не е негов дразнител. Каква е рецептата да бъдат бити "сините“?
-Рецептата е, че в такива мачове никой от нас не очаква нищо. Излизаме и играем освободено. Играем нашия си футбол. В последния мач на "Герена“ те бяха в лоша серия, ние пък бяхме с добри резултати. Те очакваха да ни победят и никой не очакваше нищо от нас. Излязохме, играхме добре, с доста голяма  доза късмет, накрая влязоха смените и решиха мача. 

-Оказа ли допълнителна мотивация фактът, че ти си фен на ЦСКА?
-Не. Не оказа. Всички гледаме срещу големите отбори Левски, ЦСКА и Лудогорец да играем максимално добре. Дай Боже, ако не може да направиш трансфер в чужбина, да заиграеш в някой от трите големи български отбора. Това е също едно добро ниво. Трите отбора играят в Европа, а това е трамплин за чужбина.

-Феновете на ЦСКА те уважават затова, че разкри симпатиите си към техния отбор. При какви условия би преминал на "Армията“?
-Радвам се, че ме уважават. Бих при минал при условия, които са изгодни за Славия и за г-н Стефанов. Те ми дадоха път в мъжкия футбол, помогнаха ми, когато никой не вярваше в мен. И съм казал, че никога няма да предам Славия. Ако Славия реши, че аз трябва да играя в ЦСКА и да приеме дадена оферта, няма проблем. Но всичко трябва да се знае и в Славия да са доволни от сделката.

-Това означава ли, че ти би направил компромис със своята заплата, която да не от ранга на европейски отбор, за да преминеш в ЦСКА - София?
-Ами аз съм на такава възраст, че още не мисля на този етап за пари. Не гледам каква заплата ще взимам, а как може да се развивам напред и да постигна някой божи ден мечтите си. Славия сега ми помага много и съм доста благодарен на целия клуб и всички, които работят с мен. Но занапред ще гледам, ако мога да прескоча Славия и да отида в по-голям отбор – няма значение дали ще е ЦСКА, друг по-добър български отбор или чуждестранен. Бих отишъл, стига в Славия да са доволни.

-Наистина ли финансовата част в договора не е толкова важна за теб в момента?
-На 20 години младият футболист не трябва да гледа какви пари ще взима, а какво развитие ще има. Когато направиш име, изградил си визитка, било в България или навън, и станеш на 25 години, може да започнеш да мислиш за пари и да си гледаш старините. Хората са го казали: Играй най-напред за името отпред, за да ти запомнят името отзад. Направиш ли име, отборите ще те търсят и заради него ще ти предлагат повече пари.

-Завиждаш ли благородно на хората на твоята възраст, които играят в чуждестранни отбори и вече са мултимилионери?
-Да, завиждам им благородно. Знам, че и те са минали през трудности, както и аз. Знам, че и те са се борили, за спечелят доверието на треньорите си. Изненадва ме това, че на толкова крехка възраст стават мултимилионери, но не летят на седмото небе. Напротив – продължават да тренират и да надграждат и така печелят пък още повече пари. 

-Смяташ ли, че това, което каза Кристиано Роналдо, че той не може да уважава хора, които не го уважават, е валидно за днешния свят?
-Да. Правилно го каза Роналдо. Той и Меси са най-добрите през 21 век. Нормално е, когато той не среща нужната подкрепа, да не оказва такава.

-В последния мач на "Герена“, който спечелихте с 2:1, направи впечатление, че не провокираше синята публика.  Тя ти отговори с по-голямо спокойствие. Помъдря ли през последните няколко месеца?
-Честно да ти кажа, никога не съм се опитвал да провокирам или дразня синята публика. Може би те се обиждаха, че се радвам при гол на моя отбор. Но всеки би го направил. Не съм търсил конфликт с тях. Аз ги уважавам. Адмирации, че ходят на "Герена“ и подкрепят Левски, въпреки лошата негативна серия в която са. Без феновете на Левски може би клубът нямаше да го има.

-Добре казано. Пораснал си през последните години. Кажи коя е най-голямата битка в живота ти, през която си успял да минеш до момента?
-Когато родителите ми се развеждаха. Това ми повлия психически, но и ми помогна да се изградя като характер и като човек.

– Ходиш до Варна да видиш майка си, с баща ти си говорите. Прави ли ти той анализи и разбор след мачовете?
-Да, виждам се с родителите ми. След всеки мач  се чувам с баща ми. Говорим за дадени ситуации. Той обаче не ми прави разбори, дава ми само съвети. Задълбочени разбори ми прави моят треньор Радостин Станев.

-Влияеш ли се от поведението на своя баща и следиш ли мачовете на Крумовград, където той е треньор?  
-Гледам да не се влияя от него, защото той е много емоционален. Следя обаче всеки мач. Имам ли възможност да отскоча до Крумовград, бих го сторил веднага.

-Около теб в момента има доста шум по посока мениджъри и оферти. Без да разкриваш имената на отборите, колко на брой предложения си чул, че има за подписа ти?
-Официално съм виждал три оферти, но колко са общо – не знам.

-Кога очакваш да пратят частен самолет за теб и да преминеш в голям европейски отбор?
-Честно казано, не мисля за това. Когато най-малкото го мислиш, тогава се случва. Ако е писано да стане, ще стане. Аз съм вярваш човек и знам, че имаш ли голямо желание, мислиш ли за трансфер всеки ден, това може да ти изиграе лоша шега.

-Коя е най-ценната християнска добродетел, която си възприел до момента?
-Може би честността. Ако един човек е честен към мен, ще бъда и аз към него и никога няма до предам.

-А бил ли си предаван?
– Да, бил съм, но не тая лоши чувства. В такива времена живеем, че предаването стана доста модерно. Гледаш да отсяваш добрите и лошите хора и да си взимаш поуки.

-Важна ли е за теб средата извън футбола. Има играчи, които след края на кариерата си посягат към хазарта, изпадат в депресия. Докато има примери от другата страна, в която бивши футболисти правят успешен бизнес и се развиват доста добре.
-Много е важно в каква среда живееш извън футбола, в каква компания се движиш. Защото, когато си на върха, всички ще искат да ти бъдат приятели и ще гледат малко или много да се възползват от това. Но когато си долу и имаш затруднения, тогава се виждат истинските ти приятели. Точно тях трябва да ги цениш. Извън футбола имам кръг от 20-30 приятели и гледам само с тях да се движа.