"Евронеудачниците отново са тук" - съвсем нормално бе това заглавие да окупира спортния новинарски поток, а словосъчетанието да наводни социалните мрежи, пише днес "Тема спорт". И за кой ли път бъзиците бяха на гърба на Левски и феновете му, които за пореден път трябва да махнат с ръка и да си бършат студената пот от челото? "Защо винаги ние?" - нормално е това да се пита синята част от България и да се успокоява с клишираното "Това е съдбата ни". "Географските открития" за тима от "Герена" се множат, по вековната снага на клуба има много и дълбоки белези от сензационни и болезнени отпадания от евротурнирите.

От Нова година насам сините живееха в техен си розов собствен свят - със сигурност най-добрите дни в последната декада. Спомените за тях никой не може да им ги отнеме, но сладкият сън свърши, а събуждането бе жестоко - с предшестващ кошмар.

Всъщност на континенталната сцена сините са колкото наивни, толкова и "изобретателни". За такива като тях американските журналисти имат дежурен лаф - "Удивително е как намират начин да измъкнат загубата от... челюстите на победата! И всеки път е по-смайващо и по-смайващо". Тук пък му казваме просто "чупене на глупомера". Това направи Левски срещу Хамрун. И то след като бе победил като гост, а в добавеното време на реванша бе изравнил... Сините обаче проявиха "гениалност" и отпаднаха.

Прочувката срещу малтийците е огромна. Левски отново е пръв в негативни класация - досега роден тим не беше отпадал от съперник от тази страна. Сините пък не бяха елиминирани, след като са спечелили навън първата среща в евротурнирите. Срамът е голям, защото съперникът е отбор от град, на който всички жители ще се съберат на "Герена". И пак няма да са толкова, колкото бяха сините фенове на стадиона в четвъртък. Цяла седмица обаче от клуба и феновете дърпаха дявола за опашката - включително и със зарята в края на първата част. И накрая бяха промушени от Хамрун Спартанс от едноименния малтийски град. Преди мача местните, които са наричани ножарите заради обичая преди доста години всеки тамошен жител да ходи с нож в ръка, та да има и по един затъкнат в чорапа, изпратиха тима си с възгласи "Спартанците никога не се предават". Техният отбор преди този сезон бе елиминирал само един съперник в Европа - от Северна Ирландия през сезон 1984/85. А през този вече сложи три скалпа на колана си - синия и тези на Зрински Мостар (Босна и Херцеговина) и Алашкерт (Армения).

Последните три евроучастия на Левски приключват с фиаско, което обогатява фолклора на противниковите агитки у нас. През сезон 2019/20 сините напуснаха Лига Европа с най-голямата загуба в два мача - 0:7 от АЕК Ларнака, включително 0:4 на "Герена". През 2018/19 бяха попарени от... лихтенщайнския Вадуц. При това имаха огромен бюджет и бяха водени от италианеца Делио Роси. Левски стана първият роден тим, отпаднал от съперник от тази държава. Наред с това Вадуц играе във Втора лига на Швейцария. Това обаче не бе първото отпадане от втородивизионен отбор! То бе от истински швейцарци - през сезон 1992/93 срещу Люцерн в КНК, който в предната кампания бе спечелил купата, но изпаднал от елита.

Всъщност неволите за сините на континенталната сцена започват по-рано - от 1987/88, когато отпадат от полуаматьорския по онова време гръцки ОФИ от остров Крит. През 1989/90 идва сгромолясването срещу Антверп. След 0:0 на "Герена" Левски води в Белгия с 3:1 до 90-ата минута. Местният коментатор с тъжен глас обявява по телевизията: "Антверп, довиждане". Но тези, които казват "Чао", са българите. В първата минута на добавеното време Клаесен прави 2:3. Сините очакват край на мача, но той така и не идва. В 90+4 отново Клаесен бележи за 3:3. Реферът Фридрих Каупе обаче не свири, а в 7-ата минута след 90-ата Куаранта пронизва Здравко Здравков за 4:3 - мач, който се върти в забавни клипове и до днес. В Белгия има и друга прочувка - срещу скромния Аалст.

През 1994/95 Левски е хегемон у нас, в състава му са Пламен Николов, Емил Кременлиев, Цанко Цветанов, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков, които са станали четвърти в света през лятото, но това не му пречи да отпадне от "скиорите" от Олимпия Любляна след 2 загуби. 2 сезона по-късно следва ново елиминиране от същия съперник, а агитката на ЦСКА и до днес пее "Олимпия, догодина пак ела".

"Синята приказка" на Мъри Стоилов приключи с отпадане от Тампере и подигравателното "Тук пере, там пере", а след това трактористите от БАТЕ Борисов написаха историята на своя клуб, след като биха Левски в плейоф за ШЛ. БАТЕ е абревиатура на "Борисовски завод за автотракторно оборудване" - снабдява със стартери и генератори добре познатите и у нас трактори "Беларус" и до мачовете с Левски никой не бе чувал за него.

Издънка имаше и на друг континент - в Азия. През 2013/14 сините се орезилиха в далечен Казахстан, и по точно в основания от сибирски казаци град Павлодар, който по съветско време е забранен за чужденци - 0:2 от местния Иртиш.

Какво ли го чака Левски при следващото евручастие?

ЕВРОИЗДЪНКИТЕ НА ЛЕВСКИ

СЕЗОН 1987/88, КНК

ЛЕВСКИ - ОФИ, 1:0 д., 1:3 г.

Треньор: Васил Методиев

СЕЗОН 1989/90, УЕФА

ЛЕВСКИ - АНТВЕРП, 0:0 д., 3:4 г.

Треньор: Добромир ЖЕЧЕВ

СЕЗОН 1992/93, КНК

ЛЕВСКИ - ЛЮЦЕРН, 2:1 д., 0:1 г.

Треньор: Иван ВУТОВ

СЕЗОН 1994/95, УЕФА

ЛЕВСКИ - ОЛИМПИЯ Л, 2:3 г., 1:2 д.

Треньор: Георги ВАСИЛЕВ

СЕЗОН 1995/96, УЕФА

ЛЕВСКИ - ААЛСТ, 1:2 д., 0:1 г

Треньор: Иван КЮЧУКОВ

СЕЗОН 1996/97, КНК

ЛЕВСКИ - ОЛИМПИЯ Л, 0:1 г.

2:4 след дузпи (1:0 след прод.) д.

Треньор: Георги ЦВЕТКОВ

СЕЗОН 2004/05, УЕФА

ЛЕВСКИ - БЕВЕРЕН, 1:1 д., 0:1 г.

Треньор: Станимир СТОИЛОВ

СЕЗОН 2007/08, ШЛ

ЛЕВСКИ - ТАМПЕРЕ, 0:1 г., 0:1 д.

Треньор: Станимир СТОИЛОВ

СЕЗОН 2008/09, ШЛ

ЛЕВСКИ - БАТЕ БОРИСОВ, 0:1 д., 1:1 г

Треньори: Велислав ВУЦОВ,

Емил ВЕЛЕВ

СЕЗОН 2012/13, ЛЕ

ЛЕВСКИ - САРАЕВО 1:0 д., 1:3 г.

Треньор: Илиан ИЛИЕВ

СЕЗОН 2013/14, ЛЕ

ЛЕВСКИ - ИРТИШ, 0:0 д., 0:2 г.

Треньор: Николай МИТОВ

СЕЗОН 2018/19, ЛЕ

ЛЕВСКИ - ВАДУЦ, 0:1 г., 3:2 д.

Треньор: Делио РОСИ

СЕЗОН 2019/20, ЛЕ

ЛЕВСКИ - АЕК ЛАРНАКА, 0:3 г., 0:4 д.

Треньор: Петър ХУБЧЕВ

СЕЗОН 202/23, ЛК

ЛЕВСКИ - ХАМРУН СПАРТАНС, 1:0 г., 2:6 след дузпи (1:2 след прод.) д.

Треньор: Станимир СТОИЛОВ.