Мартин Камбуров даде голямо интервю за "Тема Спорт", в което разказа за периода след края на кариерата си и за плановете си в близко бъдеще.

Г-н Камбуров, преди няколко дни на връщане от почивка в Дубай самолета, на който бяхте бе отведен със съмнение за взривно вещество в него, как се почувствахте?

- Реално ние не разбрахме нищо по време на полета и научихме за някакво напрежение едва, когато кацнахме и видяхме няколко пожарни автомобила. Отведоха настрани един човек и го претърсиха, но това беше. Явно той бе стресирал по някакъв начин само екипажа, но те успяха да предпазят нас от тази емоция. Така че не се стигна до някакво покачване на адреналина, а почивката мина добре.

Вече 4 месеца обувките ви са на пирона. Липсва ли ви мириса на тревата на футболното игрище?

- Този мирис липсва на всеки, който се е отказал от футбола. Вярвам, че при мен винаги ще е така. Да липсва мириса на тревата, тропането на обувките в тунела, тръпката, но аз осъзнах, че времето ми да кажа "край" е дошло и не съжалявам за решението си.

Бяха ли тези месеци време за равносметки?

- Не обичам да се връщам назад и да правя равносметки. Щастлив съм, че успях достатъчно дълго, дори по-дълго от други мои колеги да се наслаждавам на футбола и да правя това, което обичам. Горд съм с това, което постигнах, защото го направих сам. Казвам сам от гледна точка на факта, че никога не съм бил лансиран от президент и треньор, а и никога не съм работил с мениджър, който да ме бута напред, защото знам как стават нещата в българския футбол. Това, което постигнах бе благодарение само на моите глава, крака и на съотборниците ми, на които съм много благодарен.

Ако сега можете да върнете времето назад какво бихте и какво не бихте направили отново?

- Не бих променил нищо, защото въпреки перипетиите, аз съм щастлив от рекорда, с който записах името си със златни букви. И когато преди Коледа направих банкета, като видях какви хора ме уважиха, това бе достатъчно за мен.

Kакви са плановете ви оттук нататък? Решихте ли какво ще е новото ви предизвикателство и ще бъдете ли под някаква форма отново близо до футбола?

- Със сигурност бих се върнал във футбола под някаква форма, защото това е нещото, което винаги е било най-близо до мен и много обичам. Треньорството не ми е приоритет, а и не съм започнал дори да уча. По-скоро бих помагал и работил в даден клуб, където вижданията ми за играта, целите и плановете съвпадат с тези на собственика. Не бих го направил на всяка цена, за да получавам само някаква заплата.

Присъединихте се към групата на велики футболисти като Димитър Якимов, Петър Жеков, Наско Сираков...

- Тук може би говорите за играчи, които не са печелили приза "Футболист на годината"... Аз станах два пъти втори в тази класация, но смятам, че в двата случая заслужавах да съм първи

Но зад мен никога не е стоял някой. Не съм имал лоби, не съм бил бутан от клубен президент, а и не съм разчитал на голяма журналистическа подкрепа, тъй като знаем, че в медиите привържениците на ЦСКА и Левски са най-много. В последните години знаем как работят и от Лудогорец. Затова не се срамувам от вторите места, но още повече се радвам на головия си рекорд, който не зависеше от външни фактори.

Появиха се слухове, че може да се завърнете на терена с екипа на Локо Пд?

- Аз веднъж съм обявил своето решение и няма как да го променя. Това не е детска игра. Не е толкова лесно да се върнеш, когато вече си казал "край". Подобен въпрос не е стоял на дневен ред.

Обмисляте ли бенефис?

- Един ден ще се случи, но на този етап не мога да кажа кога точно. Все пак си представям мач между Локо Пловдив и Берое на "Лаута".