Футболното семейство Бакеро даде съвместно интервю в родината ни. Бащата Хосе-Мари бе част от "дрийм тима“ на Барселона по времето на Йохан Кройф, а наследникът му Йон защитава цветовете на столичния Славия. Ето какво споделиха двамата пред "Код Спорт“ преди полуфиналната среща на "белите" с ЦСКА за Купата на България. 

– Сеньор Бакеро, как коментирахте с вашия син факта, че идва да играе в България, където е вашият голям приятел Стоичков?

– Говорихме и със семейството, и с приятелите му. Аз съм бил треньор в Полша, в Перу, в доста страни. Така че моето послание към Йон, който иска да бъде професионален футболист от високо ниво, бе, че първенствата на всички страни винаги са трудни. Сега той идва от Щатите, където в последните 7 години се беше отдал на учението и на футбола, тук в Европа. Това е моментът, в който да покаже, че е способен да се представя на високо ниво в Европа, в частност в България. Българското първенство е част от европейския футбол, така че за него ще бъде много-много интересно.

– Малко черен хумор. Не си ли дадохте сметка, че той започва след тежка контузия с мач точно срещу ЦСКА?

– Това е един отбор, на който и двамата вече сме отбелязвали гол /смее се/. Аз вкарах на ЦСКА навремето с Барса, а сега той го направи със Славия. Трябва да бъдем позитивно настроени по отношение на ЦСКА. Това е един исторически отбор, така че моят син, когато се изправя срещу отбори като ЦСКА, ще напредне.

– Две години след Вашето пристигане в Барса дойде Христо Стоичков. Какво беше първото ви впечатление от него?

– Той не говореше и една думичка на испански, но е вярно, че се усетиха веднага някои неща – голяма личност и много агресия в играта. Когато дойде нов съотборник, не е нужно непременно да сте приятели един с друг, а да бъдете позитивни един към друг. В този смисъл се разбирахме, защото той имаше много специфичен начин на игра, с подчертани качества за нея. Той се възползваше от тях, както и аз от моите. И оттук-насетне ние бяхме в една стая по лагерите в продължение на шест години. Той научи испанския, основно благодарение на мен. Отношенията ни бяха и лични, и професионални. Но преди всичко лични и след това професионални.

– А Стоичков и Ромарио – този тандем как го намирахте?

– Трудно беше. Треньорите в крайна сметка искат да имат малко или много унифициран отбор, никой да не създава проблеми и така нататък. Но аз не съм много съгласен с Йохан. Имахме малшанса по онова време Ромарио да играе за Бразилия, а Стоичков – за България. Тогава България направи страхотен Мондиал, а Бразилия го спечели. Когато те дойдоха в Барса, започна малко да се усложнява положението.

– Каква част от своя стил на игра Йон е взел от вас?

– Има много добър прочит на играта. Много добре се справя тактически, както в дефанзивен, така и в офанзивен план. С тези две качества мога да кажа, че той е отборен играч.

– Йон, това, че си син на Хосе-Мари Бакеро трудно ли е или те улеснява? Дава ли ти инжекция, за да последваш стъпките на баща ти?

– Не чувствам никакъв натиск от това, че съм негов син. Отлично знам каква кариера е имал той и съм много горд с него. Но аз съм Йон Бакеро, вървя по собствен път. Отидох в САЩ и никой не знаеше кой е моят баща. Тук в България много хора могат да кажат: "Той е негов син“. Но това е нормално. Повтарям – аз съм Йон Бакеро и искам да ме съдят според труда ми. Щастлив съм, че имам зад гърба си човек като моя баща, но не съм под натиск.

– Той дава ли ти съвети за твоята кариера?

– Да, говорим много за футбол. Коментираме и някои мачове. Освен съвети, хубавото е, че можем да си коментираме за футбол двамата. Късметлия съм, че имам до себе си такъв човек, който може да ми дава подкрепата си и да ми помага.