Една от водещите фен фракции на ЦСКА - Offenders излязоха с писмо до шефа на тима Гриша Ганчев. Привържениците са бесни от продажбата на звездата на тима Али Соу.

Ето какво пишат Offenders:

5 години. 1825 дни. 43800 часа. 2628000 минути. Точно толкова време ЦСКА си "играйка" по родните терени. И точно когато се разиграе и нещата придобият нормален и завършен вид, започва гаражна разпродажба - трансфери, наеми и изпращане по куриер за наша сметка на всичко читаво в състава. Баста!

Искаме да попитаме Господина разни неща и да получим този път ясни и конкретни отговори пред цялата червена общност, без срещи и увъртания. Та, по същество: Докога вместо да надграждаме през зимата ще продаваме и градим отново напролет, когато е същинската борба на всички фронтове у нас? Политиката на клуба умишлено ли е от типа "бит пазар" или просто някак си винаги така се получава всяка зима и лято?

Имаме ли амбиции да се борим за купа и титла или целта е "играйкане" и "продавкване" до откат и докато алъш-веришът върви? Чувствате ли се конкурентни на Делиормана или ще лъскаме калъфките вместо говедата отново? Това, разбира се, е реторичен въпрос. Нужно е да дадем и едно релевантно сравнение, понеже определени фенски кръгове и медии вече задвижиха колелото на пропагандата за "големите успехи" и стабилност, които се носят като манна небесна в Борисовата градина. Неуважаемият Христо Крушарски с поне два пъти по-малък бюджет от нашия за 3 години постигна успехи в два поредни сезона, като във втория финал за Купата победи избрания от вас тактически гений Милош Крушчич. Добре, че им взехме треньора, за да няма и трети такъв мач. (Бруно, мачкай!)

Ще завършим, припомняйки за пореден път, че ЦСКА трябва да е в борбата за всички възможни трофеи от първия до последния кръг, а не импровизирана сергия за футболисти. ЦСКА трябва да е победител във всеки един мач. Това сме ние и това трябва да е нашият облик - сила, класа и шампионски манталитет, който в последните години позагубихме, но само в спортно-технически план, защото "Сектор Г" никога не е спирал да бъде първи. Виждаме това убеждение вече в съблекалнята благодарение на Акрапович, искаме да го виждаме и в Кулата на "Драган Цанков". Освен ако таралежите вместо да "папкат змийчета" не обичат повече вкуса на седемстепенното меню от цифри.