Коледа е и на този светъл християнски празник понякога се случват и чудеса. В скоро време обаче едва ли някакво чудо може да се случи в българския футбол. Това, на което всяка година изстрадалият български запалянко става свидетел е все по-пошло повторение на нещо миналогодишно, като в добавка идва някоя и друга подправка - къде по-люта, къде по-кисела.

Никой не се изненада, че Бербатов отново е футболист на годината в България. Този факт създаде и прецедент в историята - играч, който се отказва от националния отбор, в същото време оглавява класацията. Дори голмайсторът на Висшата лига на Англия призова повече да не се гласува за него. Поздравления и чест прави това изказване на интелигентния Бербо. И е прав човека, защото за никого не е тайна защо се махна от „трикольорите" - заради корупцията и далаверите, както и за неправенето на нищо срещу тях. Освен това, Митко не иска да дава повече храна на „сини", „тъмносини" и всякакви журналистически теми от рода: щом се отказва от националния, какво търси сред номинираните. Прав си е. Нищо, че е българин. Нищо, че името му не слиза от официалната страница на най-великия клуб в света, нищо, че железния бос - Сър Алекс призна, че се е почувствал неудобно, когато съобщил на голмайстора си, че ще го сложи резерва срещу Арсенал.

Аз обаче, по същата логика за националния отбор бих попитал, какво търсят в класацията Дембеле и М,Боли. Нищо против двамата футболисти с черен цвят на кожата, но едва ли са повече българи от Бербо. А логическите ми разсъждения продължават и по-нататък: ако говорим за футболисти от българското първенство, то тогава какво прави Ивелин Попов сред номинираните? Така, че уважаеми апологети на статистики и анкети, хайде да оставим Бербатов настрана.

Въпросът е друг - доколко вече тежи тази класация. Навремето, се ходеше от привържениците на трети отбори за да гледат, изброявам по един, а те са много повече, футболисти на "вечни врагове": Гунди в Левски, Митата Магьосника в ЦСКА, Котков в Локо Сф, Чоко Василев в Славия, Чико Дерменджиев в Ботев, Зумата в Локо Пд, спартанеца Жеков и спирам дотук. Списъкът е голям и отворен. Повечето от изброените дори не стигнаха веднъж до №1. Но, сегашната класация не издържа и грам срещу ерата на поколението донесло най-големия успех на футбола ни. Колоси като Гунди, Котков, Жоро Найденов, Иван Колев - само по едно отличие. Якимов, Динко Дерменджиев, Гибона - ни едно! А Бербатов - седем! Не че е отличаван несправедливо. Просто смятайте каква е конкуренцията, какво е нивото. После искаме на световно, на европейско...Е как да стане?

И пак казвам - оставете Бербо на мира, защото ние просто имаме един самороден талант, оценен високо не от кой да е, а клуб като Манчестър Юнайтед. И за съжаление, много самотен на върха. Нека ценим това, което имаме в негово лице, защото след време и него няма да го има. За бедна и безпросветна днешна България това, че Бербатов е българин е наистина нещо голямо. Иначе вместо Попето за подгласник, можеше да му бъде и левия бек на Малеш - Микрево. Едва ли някой щеше да забележи. Което е страшно.